Решение № 56 от 22.03.2023, Районен съд - Исперих
- Съд
- Районен съд - Исперих
- Дело
- Гражданско дело 480/2022
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 22.03.2023
- В сила
- 19.04.2023
- Състав
- Димитринка Емилова Купринджийска
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. Исперих, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20223310100480 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК във фазата по допускане на съдебна делба.
Постъпила е искова молба вх.№ 2532/16.08.2022 г. от А. А. Ф. от гр.Разград, чрез адв.Д. Д. от САК, против М. Х. Т. от с.Самуил, обл.Разград, за делба на съсобствен имот, находящ се в с.Самуил, ул.“***“ № 4, обл.Разград и представляващ поземлен имот с идентификатор *** и с площ 996 кв.м., заедно с построените в него: 1. Сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ 57 кв.м., предназначение – жилищна сграда, 2. Сграда с идентификатор ***.2 със застроена площ 46 кв.м., предназначение – жилищна сграда, 3. Сграда с идентификатор ***.3 със застроена площ 32 кв.м., предназначение – допълващо застрояване, при квоти ¾ ид.ч. за ищеца и ¼ ид.ч. за ответницата
Заявената претенция за делба се основава на твърдения за наличие на съсобственост между ищеца и ответницата по отношение на процесния имот, която е възникнала по силата на наследствено правоприемство и въз основа на прехвърлителна сделка. Тъй като съсобствениците не успели да се поделят доброволно, ищецът обосновава наличието на правен интерес да иска съдебна делба.
В съдебно заседание ищецът не се явяват. Упълномощеният от него адв.Д. Д. поддържа исковата молба.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответницата М. Т., чрез назначен от съда особен представител адв.Р. П. от АК – Разград, депозира писмен отговор, с който счита иска за допустим. Не възразява срещу изложените обстоятелства в исковата молба, нито по направените доказателствени искания.
В съдебно заседание ответницата не се явява. Особеният представител адв.Р.П. поддържа писмения отговор и заявява, че следва да бъде извършена 1 делба на имота при законовите квоти.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ответницата М. Т., заедно със С.
Х. Ф.а, са законни наследници на Х.С. А.ова, починала на 15.02.20211 г. и на Х.Р. А.ов, починал на 10.07.1979 г., и двамата бивши жители на с.Самуил, обл.Разградска, (л. 9 и л.11) .
С Нотариален акт № 115, том 2, дело 551/1967 г. от 02.06.1967 г. на Разградски районен съдия Н.С.А. е призната за собственик на недвижим имот – дворно място от 900 кв.м., находящо се в с.Самуил, Разградско, при съседи – улица, Р.Х.Р. и Ч.Ч.М., заедно с построената в него къща, съставляващо парцел V - 156 от кв.55 по плана на селото (л.8). Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№ 585/15.08.2022 г. на Община Самуил имената Х.С. А.ова и Н.С.А. са имена на едно и също лице (л.10).
Имотът е придобит по време на брака на Х.С. А.ова с Хакъ А.ов, поради което същият е в режим на СИО, съгласно разпоредбата на чл.103 Семеен кодекс 1968 г.(отм.).
След смъртта на наследодателя Хакъ А.ов през 1979 г., съпругата му Х.С.
А.ова и дъщеря му С. Х. Ф.а прехвърлят с НА № 82, том 7, рег.№ 6928, дело № 899/2013 г. от 26.07.2013 г. на нотариус Радомир Александров рег. № 254, правото на собственост върху своите ¾ ид.ч. от процесния имот на ищеца А.
А. Ф., който е внук на Хълмие А.ова и син на С. Ф.а (л.7).
Съгласно представената по делото Скица на поземлен имот № 15-90374911.08.2022 г. на СГКК – Разград процесният имот представлява поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 996 кв.м., с адрес: с.Самуил, ул.“***“ № 4, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, заедно с построените в него: 1. Сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ 57 кв.м., предназначение – жилищна сграда - еднофамилна, 2. Сграда с идентификатор ***.2 със застроена площ 46 кв.м., предназначение – жилищна сграда, - еднофамилна, 3. Сграда с идентификатор ***.3 със застроена площ 32 кв.м., предназначение – допълващо застрояване (л.12).
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Безспорно се установи по делото, че приживе Х.С.
А.ова и Х.Р. А.ов са притежавали в режим на съпружеска имуществена общност процесния имот, собствеността върху който им е призната с Нотариален акт № 115, том 2, дело 551/1967 г. от 02.06.1967 г. на Разградски районен съдия.
След смъртта на Х.Р. А.ов, по силата на наследственото правоприемство, е възникнала съсобственост върху имота между неговите наследници – преживяла съпруга и две дъщери при условията на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 14, ал.
7 СК от 1968 г.(отм.) при права – 2/4 ид.ч. за Х.С. А.ова и по ¼ ид.ч. за М. Т. и С. Х. Ф.а за всяка една от тях. Тъй като наследодателят е починал през 1979 г., към този момент е била действаща именно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 СК 1968 г. (отм.), съгласно която „При прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество“. При това положение след смъртта на съпруга й Х.С.
А.ова не получава дял от неговата ½ ид.ч. от процесния имот, а същата се разпределя между двете му дъщери.
2
Тъй като през 2013 г. съсобствениците Х.С. А.ова и С. Х. Ф.а прехвърлят своите ¾ ид.ч. от процесния имот на ищеца чрез алеаторен договор, към настоящия момент съсобствеността е разпределена както следва : ¼ ид.ч. за М. Т. и ¾ ид.ч. за А. Ф..
При тези права следва да бъде допусната делбата на имота.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между А. А. Ф., ЕГН: ********** от гр.Разград и М. Х. Т. , ЕГН: ********** от с.Самуил, обл.Разград, ВЪРХУ следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 996 кв.м., с адрес: с.Самуил, ул.“***“ № 4, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), при съседи: ***, ***, ***, ***,
***, ***, заедно с построените в него: 1. Сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ 57 кв.м., предназначение – жилищна сграда - еднофамилна, 2. Сграда с идентификатор ***.2, със застроена площ 46 кв.м., предназначение – жилищна сграда, - еднофамилна, 3. Сграда с идентификатор ***.3, със застроена площ 32 кв.м., предназначение – допълващо застрояване. (представена Скица на поземлен имот № 15-903749-11.08.2022 г. на СГКК – Разград),
ПРИ ПРАВА:
- ¾ ид.части за А. А. Ф.,
- ¼ ид.части за М. Х. Т.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 3