Определение № 5157 от 05.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5157 гр. София, 05.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Пейчинова

Членове:

Любомир Луканов

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505696 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв. от ГПК

Образувано е по частна жалба вх.№104319 от 25.03.2025г., подадена от „ЛУКС ПАРКЕТ“ ЕООД, с ЕИК 201256912, чрез пълномощник адв.С.П., против определение рег.№9822 от 27.02.2025г., постановено по гр.дело №56839/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, с което на основание чл.130 от ГПК е върната искова молба вх.

№222273/19.10.2022г., подадена от „ЛУКС ПАРКЕТ“ ЕООД, с ЕИК 201256912, срещу „Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749 и е прекратено производството по гр.дело №56839/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав.

В частната жалба са релевирани доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие на закона и събраните по делото доказателства. Поддържа се, че е изпълнен изцяло фактическият състав на разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК, тъй като е налице активна процесуална легитимация на длъжник по изпълнително дело като ищец в първоинстанционното производство и пасивна процесуална легитимация на взискател по изпълнително дело като ответник в първоинстанционното производство, изпълнителното дело е висящо (нито е прекратено, нито е приключено) и следователно предявеният иск се явява допустим. Твърди се, че правният интерес от провеждане на настоящото производство продължава да съществува, въпреки че е погасена материалноправната основа и не съществува вземането на ответника за спорната сума, поради погасяване чрез реално плащане. Сочи се, че в случая е налице постановено в полза на ответника влязло в законна сила съдебно решение, в което е съдебно признато за установено, че жалбоподателят дължи процесната сума. В тази връзка се поддържа, че само и единствено друго влязло в законна сила съдебно решение, със същия предмет, между същите страни, относно не/съществуването на същото вземане, е възможно да защити в пълна степен правната сфера на жалбоподателя. Твърди се, че само и единствено в този случай всеки съдебен изпълнител ще бъде длъжен да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение (чл.433 ал.1 т.7 ГПК) и да прекрати висящо или новообразувано 1 пред него изпълнително дело. Сочи се още, че в настоящия случай образуваното изпълнително дело №20128380409252 по описа ЧСИ М.Б., с рег.№838 при КЧСИ, е висящо, включително и за вземането по изпълнителен лист, издаден на 02.10.2012г. по ч.гр.дело №36219/2012г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66-ти състав, в който се съдържа сумата предмет на предявения иск по чл.439 ГПК за недължимост на сумата от 246.80 евро - мораторна лихва за периода 15.06.2012г. – 25.07.2012г. поради изтекла обща петгодишна погасителна давност. В частната жалба са изложени съображения, че в изпълнителния титул с отбелязано на него плащане е посочена една единствена погасена сума, въпреки, че тя е сбор на конкретни отделни суми, постъпили с отделни платежни нареждания по изпълнителното дело, което създава бъдеща несигурност в отношенията между страните и единствената адекватна и в пълен обем правна защита е предвиденият от законодателя ред за оспорване на изпълнението чрез иск и влязло в сила решение, постановено по реда на чл.439 ГПК. В тази връзка е посочена съдебна практика и се излагат доводи, че правният интерес от провеждане на производството продължава да съществува, тъй като само и единствено влязлото в законна сила решение, постановено по реда на чл.439 ГПК ще препятства всеки следващ изпълнител, на основание разпоредбата на чл.433, ал.1, т.7 ГПК да извършва принудителни изпълнителни действия за събиране на сумата, предмет на спора.

Поддържа се, че висящите между страните изпълнителни дела, само и единствено след уважаване на предявения иск е възможно да бъдат частично прекратени до размера на сумата, предмет на спора. Твърди се още, че към настоящия момент предявеният иск вече е безспорно основателен, тъй като вземането е погасено чрез реално плащане и вече не съществува. Поддържа се още, че правният интерес от иницииране, провеждане и приключване на производство по реда на чл.439 ГПК винаги ще съществува докато държането на изпълнителния титул е в ответника и не съществува друг процесуален ред, по който да бъде „парирано“ и „парализирано“ действието на изпълнителния титул след извършване на плащане от друг солидарен длъжник за същата сума отразена в изпълнителния титул. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд с указание за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна – „Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, е депозирала писмен отговор на подадената частна жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение частната жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред СРС е образувано гр.дело №56839/2022г. по описа на СРС, Г.О., 77-ми състав, по искова молба вх.№222273/19.10.2022г., допълнително уточнена с молба вх.

№262236/28.11.2022г. и с молба вх.№68960/13.03.2023 година, подадена от „ЛУКС ПАРКЕТ“ ЕООД, с ЕИК 201256912, чрез пълномощник адв.С.П., срещу „Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, с която съгласно влязло в сила определение №1043 от 23.01.2024г., постановено по в.ч.гр.дело №14238/2023г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-В състав, предмет на разглеждане по подадената от „ЛУКС ПАРКЕТ“ ЕООД, с ЕИК 201256912, срещу „Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, искова молба вх.

№222273/19.10.2022г. е само предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено несъществуването на правото на взискателя - „Юробанк 2

България“ АД, с ЕИК 000694749, да извършва принудителни изпълнителни действия за събиране на вземане в размер на 246.80 евро - мораторна лихва за периода 15.06.2012г. – 25.07.2012г., отразено в изпълнителен титул – изпълнителен лист, издаден на 02.10.2012г. по ч.гр.дело №36219/2012г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66-ти състав, поради изтекла обща петгодишна погасителна давност.

С обжалваното определение рег.№9822 от 27.02.2025г., постановено по гр.дело №56839/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, на основание чл.130 от ГПК е върната искова молба вх.№222273/19.10.2022г., подадена от „ЛУКС ПАРКЕТ“ ЕООД, с ЕИК 201256912, срещу „Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749 и е прекратено производството по гр.дело №56839/2022г. по описа на СРС, Г.О., 77-ми състав.

Изложени са мотиви, че видно от твърденията на ищеца и представената от ЧСИ Г.Н. с рег.№923 на КЧСИ , с район на действие СГС, справка вх.№66455.25/02.2025г., процесната сума в размер на 246.80 евро, мораторна лихва за забава по изпълнителен лист от 02.10.2012г., издаден по ч.гр.дело №36219/2012г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66-ти състав, не е предмет на принудително изпълнение поради изплащане на задължението, доколкото е събрана и преведена по сметка на взискателя. В тази връзка първостепенният съд е приел, че няма висящо изпълнително производство, обуславящо правото на иск по чл.439 ГПК – тоест няма длъжник по изпълнението, който да има правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК, което на свой ред сочи на липса на положителна процесуална предпоставка от вида на абсолютните, за чието наличие съдът е длъжен да следи служебно. По отношение на правния интерес, първостепенният съд е приел, че наличието му е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове, както и че следва да е налице, както при предявяване на иска, така и в хода на производството. Приел е, че настъпването на обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от предявяване на конкретния иск, следва да бъдат съобразено служебно от съда при условията на чл.235, ал.3 ГПК и ако това не бъде сторено, то постановеното решение би било недопустимо. По тези съображения първостепенният съд е приел, че предявеният отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК се явява недопустим, респективно производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.130 ГПК.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По своето естество искът по чл.439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.

Следователно надлежни страни по предявения иск са длъжникът и кредиторът, който се явява легитимиран титуляр на вземането. При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на 3 иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството, без да се произнася по основателността на иска /в този смисъл ТР № 8/2013г. по тълк.дело №8/2012г. на ОСГТК на ВКС/.

Наличието на правен интерес следва да съществува в хода на цялото производство по делото. Отпадане на правния интерес води до недопустимост на предявения иск. /в този смисъл решение №197/14.07.2025г. по т.дело №1251/2024г. на ВКС, Т.К., I Т.О./ Настоящият съдебен състав намира, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, е налице когато искът е предявен преди приключване на събирането на вземането, тъй като когато сумите, за които е издаден изпълнителен лист са преведени по сметката на съдебния изпълнител в съответната банка, не може да се приеме, че тези суми към този момент са внесени и принадлежат на взискателя, а принадлежат на длъжника и имат характер на депозитни суми – вземане на длъжника към съответната банка, но без възможност за извършване на разпоредителни действия с тях от страна на длъжника, до удовлетворяването на взискателя, съответно присъединените кредитори. Следователно се налага изводът, че след постъпване на разпределената сума по сметка на кредитора, липсва правен интерес от защита с отрицателен установителен иск, доколкото не може да даде подходящата защита на длъжника. В случай, че по делото е установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по издадения изпълнителен лист, то се е преклудирала правната възможност да оспорва съществуването на тези задължения. В тази хипотеза, възстановяване на платените от ищеца суми може да се постигне единствено по реда на осъдителен иск за неоснователно обогатяване /в този смисъл определение №784/14.11.2017г. по гр.дело №1747/2017г., на ВКС, Г.К., IV Г.О; решение №186/26.05.2014г. по гр.дело №5886/2013г. на ВКС, Г.К, IV Г.О.; решение №99/28.06.2012г. по т.дело №667/2011г. на ВКС, Т.К., II Т.О.; определение №152/03.05.2007г. по ч.гр.дело №464/2007г. на ВКС, Г.К., III Г.О.; определение № 634/5.10.2009г. по т.дело №479/2009г. на ВКС, Т.К., II Т.О., определение №337/21.07.2022г. по ч.т дело №854/2022г. на ВКС, Т.К., I Т.О./.

В настоящия случай, от изисканата от първостепенния съд справка вх.

№66455.25/02.2025г. по изп.дело №20229230400206 по описа на ЧСИ Г.Н., с рег.№923 на КЧСИ, с район на действие СГС и разпореждане изх.№126/13.01.2025г. по изп.дело №20229230400206 по описа на ЧСИ Г.Н., с рег.№923 на КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че на 14.01.2025г., по сметка на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с район на действие СГС, е преведена сума в общ размер от 876693.60 лв. за удовлетворяване вземанията на присъединения с удостоверение изх.