Решение № 172 от 12.06.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. гр. Добрич, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233200500211 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с рег. № 22541/22.12.2022 год. на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ***, представлявано от управителя Т.Г., срещу решение № 1180/07.12.2022 год. по гр. Дело № 1615/2022 год. по описа на Добричкия районен съд, с което „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е осъдено да заплати на В. И. Д. с ЕГН ********** от гр. Д. следните суми: 1) 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща причинени неимуществени вреди в резултат на неизпълнението на договорното задължение за доставка на вода, причинени от спирането на водоподаването в ползвания от него имот в гр. Б., вилна зона „***“, ул. „***“ № 2 за периода от 25.06.2018 г. до 21.11.2019 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (02.06.2022 г.) до окончателното плащане; 2) 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща направените разноски по гр. дело № 1615/2022 г. по описа на ДРС.

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постъпила на 22.12.2022 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от 1 обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител на 08.12.20212 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано, немотивирано и несъобразено със събраните по делото доказателства, постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Решаващият съд е обосновал своите правни изводи единствено въз основа на част от събраните по делото доказателства.

С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение се претендира отмяната му, като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за отхвърляне на предявения иск. Оспорва се изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл, като се настоява, че районният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства, представени от страна на жалбоподателя в хода на производството.

Жалбоподателят е посочил, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не е налице пряка и непосредствена връзка между причинените на ищеца вреди и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, доколкото действията на ответното дружество не са били противоправни. Оспорват се твърденията на ищеца за сериозни последици от прекъсването на водоснабдяването в неговия дом. Сочи се, че ищецът няма право да претендира обезщетение за неимуществени вреди на договорно основание, а размерът на търсената сума също не е доказан.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна сочещ, че решението на Районен съд – Добрич е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

2

Спорни са въпросите по делото относно произхода на претендираната отговорност за обезвреда на причинените неимуществени вреди дали същата има договорен или деликтен характер.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 1615/2022 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по искова молба на В. И. Д. с ЕГН ********** от гр. Д., с която срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 59, представлявано от изпълнителния директор Т.Г., по чл.82 във връзка с чл.79 във връзка с чл.52 от Закона за задълженията и договорите за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1 200 лв.

(хиляда и двеста лева), представляваща причинени неимуществени вреди в резултат на неизпълнението на договорното задължение за доставка на вода, причинени от спирането на водоподаването в ползвания от него имот в гр. Б., вилна зона „***“, ул. „***“ № 2, за периода от 25.06.2018 г. до 21.11.2019 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (02.06.2022 г.) до окончателното плащане, а също и за присъждането на сторените разноски.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, В. И. Д. е ползвател на недвижим имот, представляващ вилно място с разположената в него двуетажна сграда в гр. Б., вилна зона „***“, ул. „***“ № 2. Посоченият имот е включен във водопроводната мрежа и се е захранвал с питейна вода от 3 ответното дружество, като абонат е ищецът. Същият ползвал ежегодно имота, считано от 24 май до началото на м. октомври на съответната година.

На 25.06.2018 г. служители на ответното дружество прекъснали водоснабдяването на имота, като молбата на Д. от 27.06.2008 г. за възстановяване на водоснабдяването останала без последствия. На 26.11.2018 г. абонатът е бил уведомен, че във връзка с приложени констативни протоколи и предписания дължи сумата от 17 015,43 лева.

Д. бил принуден да предяви правата си пред съда като било образувано гр. дело № 41/2019 г. по описа на ДРС. С решение от 28.06.2019 г. съдът постановил ответното дружество да възстанови захранването с питейна вода в ползвания имот, а също така е призната за установена недължимостта на посочената по-горе сума. Възстановяването на водоподаването в имота е било извършено на 21.11.2019 г., поради което ищецът е бил лишен неправомерно от водоснабдяване на имота за 1 година, 5 месеца и 25 дни.

В. Д. излага твърдения за факти и обстоятелства, според които по време на неправомерното прекъсване на водоподаването в процесния имот е претърпял сериозни негативни последици от липсата на питейна вода през летния период, когато нуждите от вода са били още по-осезаеми. Същият е бил лишен трайно от възможността да посреща базови хигиенни нужди и потребности от поддържане на лична хигиена, чрез къпане, пране и пр.; миене на чинии, готвене, ползване на тоалетна. Налагало се за неотложни нужди ищецът да пълни туби и бидони от естествените извори в гр. Б., отдалечени на около 4 километра от вилния имот, въпреки, че за неговите заболявания е било противопоказно вдигането и носенето на тежести, каквито безспорно са били пълните с вода туби и бидони.

Д. настоява в негова полза да бъде присъдена процесната сума, като обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в резултат на нерегламентрианото прекъсване на водоподаването на обекта на ищеца – вилно място с разположената в него двуетажна сграда в гр. Б., вилна зона „***“, ул. „***“ № 2, извършено от служители на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД – гр. Добрич в нарушение на договорното задължение на оветника. на

Въз основа на действията на ответното дружество по преустановяване водоснабдяването на посочения имот на ищеца са причинени 4 неимуществени вреди, които съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите се определят от съда по справедливост, като претендираният размер от 1 200 лева се явява доказан.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представил отговор на исковата молба, според който предявеният иск е недопустим и неоснователен. Сочи се, че ищецът е с постоянен адрес, който е различен от адреса на процесния имот, а също така той не е собственик на описания в исковата молба имот, а единствено негов ползвател. Според приложената справка от електронен карнет имотът е бил рядко посещаван.

На 25.06.2018 г. служителите на ответното дружество са констатирали незаконно присъединяване от страна на ищеца касателно процесния имот към водопреносната мрежа, при което в съответствие с общите условия на оператора подаването и отвеждането на вода е спряно правомерно. Въпреки, че с решение на Районен съд – Добрич по гр. дело №41/2019 г. лишаването от водоснабдяване е определено за неправомерно, това решение няма обратно действие, поради което не може да се приеме, че действията на ответника са незаконосъобразни. Действията на ответното дружество не са били противоправни, а в съответствие с чл. 50 от Общите условия на дружеството и чл. 37 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

На следващо място ответникът е настоявал, че са недоказани твърдяните от ищеца сериозни последици от прекъсването на водоснабдяването, тъй като В. И. Д. не е посочил конкретни проявления на нервно и психическо разстройство, на физически и психически неудобства и дискомфорт, на емоционален стрес и притеснения.

Оспорен е размера на търсената сума като недоказан, като се настоява за отхвърлянето на иска и заплащането на сторените разноски.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът доказва правото си на ползвател на недвижим имот, находящ се в гр. Б., вилна зона „***“, ул. „***“ № 2, представляващ вилно място с площ 5 от 510 кв.м., съставляващо ПИ с кадастрален идентификатор *** по КККР на гр. Б., ведно с построената в ПИ двуетажна вилна сграда, с кадастрален идентификатор ***, със застроена жилищна площ от 79,5 кв. и разгъната застроена площ от 159 кв.м., ведно с правото на строеж на сградата върху ПИ, както и с всички насаждения, съоръжения и подобрения и приращения в поземления имот, съгласно нотариален акт № 124, том IV, рег.

№ 2948, дело № 548/06.08.2012 г. Посоченият документ обективира сключения между Р.Г. Д.а и В. И. Д., от една страна като продавачи, и В.В.Б., от друга страна като купувач, договор за покупко-продажба, с предмет процесния имот. Според договора продавачите, в това число и ищеца, са си запазили заедно и поотделно правото на пожизнено ползване върху имота.

Не се спори по делото, че ищецът има качеството на потребител на ВиК услуги на ответното дружество за процесния имот. На 25.06.2018 г. по повод на извършена проверка от служители на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е констатирано нерегламентирано захранване на ползвания от ищеца имот с монтирана тръба, свързана с напорния водопровод, без да се отчита преминаващия обем вода от наличния водомер.

Б. и Д., съответно като собственик и ползвател, са оспорили констатациите на ответното дружество, като заявили искова претенция за установяване на недължимост на начислената сума от 17 015,43 лв. С решение № 749/28.06.2019 г. по гр. Дело № 41/2019 г., Добричкият районен съд е признал за установено на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, че В.В.Б. и В. И. Д. не дължат сумата от 17 015,43 лв. на осн. чл. 37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.