Решение № 67 от 18.03.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. гр. Добрич, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20213200500705 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „А. груп“ ЕООД-гр.Д. /приложена към предходно в.гр.д.

№327/2021 г. на ДОС/,уточнена с молба вх.№269046/12.08.2021 г. по описа на ДРС,срещу решение №260285/02.04.2021 г. по гр.д.№1830/2020 г. на Добричкия районен съд в частта,с която въззивникът е осъден да заплати на „Вива Феникс-СТМ“ ООД-гр.Д. сумата от 1455,98 лв-общ размер на неустойка по договор №948 от 16.08.2017 г. за забавено плащане,както следва:1318,48 лв-неустойка върху 1 464 лв за периода 22.08.2017 г.14.02.2020 г. и 137,50 лв-неустойка върху 1 100 лв за периода 15.02.2020 г.19.06.2020 г.Искът за присъждане на неустойка бил според въззивника изцяло неоснователен,тъй като клаузата за неустойка била нищожна поради накърняване на добрите нрави.Подробно са развити съображения в подкрепа на доводите за нищожност.Ако не се приемела горната теза,се настоява за намаляване на неустойката до размера на дължимата законна лихва върху главницата.Претендира се отмяна на решението в атакуваната му част и отхвърляне на иска за присъждане на неустойка,респ. се настоява за присъждане на разноски по делото.

1

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата страна „Вива Феникс-СТМ“ ООД-гр.Д. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.Изложени са доводи в противовес на тези на въззивника за нищожност на клаузата за неустойка.Сочи се освен това,че искането за намаляване на неустойката е незаконосъобразно,тъй като съгласно чл.309 от ТЗ при търговски сделки неустойката не може да бъде намалявана поради прекомерност.Претендират се сторените от въззиваемия разноски във въззивната инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл.259 ал.1 от ГПК /първоинстанционното решение е връчено на въззивника на 06.04.2021 г.,а жалбата е подадена на 16.04.2021 г. при изтекъл за въззивника срок за въззивно обжалване на 20.04.2021 г./ и като изхождаща от активно легитимирано лице с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявения допустим осъдителен иск на основание чл.92 от ЗЗД.По същество е правилно в атакуваната част и следва да бъде потвърдено при следните съображения:

Гр.д.№1830/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№13511/31.07.2020 г.,с която са предявени от „Вива Феникс-СТМ“ ООД-гр.Д. срещу „А. груп“ ЕООД-гр.Д. обективно кумулативно съединени искове на основание чл.79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.258 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД,а именно:

1./иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1 100 лв,представляваща незаплатена цена за извършени услуги по договор за трудова медицина №948/16.08.2017 г.,обективирана във фактура №3180/16.08.2017 г.;

2./иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2

1 455,98 лв,представляваща общ размер на договорна неустойка по цитирания договор,включваща сумата от 1 318,48 лв-неустойка върху главница от 1

464 лв за периода от 22.08.2017 г. /уговорен падеж на главното вземане/ до 14.02.2020 г. /дата на частично плащане на главница/ и сумата от 137,50 лвнеустойка върху останала след частичното плащане главница от 1 100 лв за периода от датата 15.02.2020 г. /следваща датата на частичното плащане/ до датата на предявяване на исковете 31.07.2020 г.

Претендирано е на основание чл.86 от ЗЗД и присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на исковете 31.07.2020 г.,до окончателното плащане.

Първоинстанционният съд е уважил с решението си исковете в цялост,като е осъдил „А. груп“ ЕООД-гр.Д. да заплати на „Вива ФениксСТМ“ ООД-гр.Д. сума в размер на 1 100 лв,представляваща незаплатена цена за извършени услуги по договор за трудова медицина №948/16.08.2017 г.,обективирана във фактура №3180/16.08.2017 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на исковете 31.07.2020 г.,до окончателното плащане,както и сума в размер на 1 455,98 лв,представляваща общ размер на договорна неустойка по цитирания договор,включваща сумата от 1 318,48 лв-неустойка върху главница от 1464 лв за периода от 22.08.2017 г. до 14.02.2020 г. и сумата от 137,50 лв-неустойка върху останала след частичното плащане главница от 1100 лв за периода от 15.02.2020 г. до

19.06.2020 г.Погрешно в диспозитива на първоинстанционното решение последният период е фиксиран с по-ранна от заявената крайна дата 19.06.2020 г. вместо визираната от ищеца дата на предявяване на исковете 31.07.2020 г.,макар в мотивите към акта претендираният период да е посочен правилно и обсъден съобразно исковите претенции.В тази част от решението на ДРС /относно периода на дължимост на сумата от 137,50 лв/ е допусната очевидна фактическа грешка,която подлежи при необходимост на последващо поправяне по реда на чл.247 от ГПК.Първоинстанционното решение се обжалва само в частта,с която е уважен искът за присъждане на неустойка.В останалата част същото не е атакувано и е влязло в сила.Със сила на пресъдено нещо между страните е установено съществуването на валиден договор №948/16.08.2017 г. между тях,по силата на който ответното дружество е задължено към ищеца за 3 заплащане на възнаграждение за предоставени услуги по цитирания договор в остатъчен размер от 1 100 лв.

Безспорно е сключването на горния договор между „А. груп“ ЕООД-гр.Д. в качеството на възложител и „Вива Феникс-СТМ“ ООД-гр.Д. в качеството на изпълнител с предмет възлагане на изпълнителя от възложителя извършване на дейности по трудова медицина като консултации по предварителни медицински прегледи при постъпване на работа,изготвяне на индивидуални здравни досиета,разработване на процедури и образци на документи,консултиране и подпомагане на възложителя при организиране на периодични медицински прегледи и изследвания,изготвяне на индивидуални карти за всеки работник за отразяване на резултатите от профилактичните прегледи и изследвания и др. /чл.1 от договора/.Договорът е сключен за срок от една година,считано от датата на подписването му /чл.2 от договора/.Според чл.3 ал.1 от договора възложителят заплаща на изпълнителя за обслужването възнаграждение по цените,визирани в Приложение №1 към договора.Според чл.4 плащанията се извършват срещу издадени от изпълнителя данъчни фактури.Съгласно клаузата на чл.5 от договора възложителят превежда на изпълнителя сумата за съответния период найкъсно 5 дни след датата на предаване на фактурата.За годишното обслужване на ответника-възложител по цитирания договор ищецът-изпълнител е издал фактура №3180/16.08.2017 г. с цена на услугите 1 464 лв с ДДС.Размерът на обективираното в горната фактура задължение на главницата-възнаграждение за услугите не е бил оспорен от ответното дружество,което в срока по чл.131 ал.1 от ГПК е подало отговор на исковата молба,в който заявява,че исковете са допустими и основателни.Ответникът-възложител по договора не е оспорил твърдението,че не е заплатил в уговорения срок /петдневен след издаване и връчване на фактурата/ горното задължение,т.е. е изпаднал в забава от 22.08.2017 г.Извършено е впоследствие от него само едно частично плащане по главницата в размер на 364 лв на 14.02.2020 г.,видно от преводното нареждане на лист 15 от делото на ДРС.Остатъкът от главницата в размер на 1 100 лв не е изплатен до датата на предявяване на настоящите искове и в хода на производството по делото,поради което искът за горната сума е уважен от първоинстанционния съд.

Предвид изложеното ответното дружество е в забава по изплащане на главницата от 1 464 лв през периода 22.08.2017 г.-14.02.2020 г. и в забава по 4 изплащане на част от главницата в размер на 1 100 лв през периода 15.02.2020 г.-31.07.2020 г.Този факт не е оспорен от ответника.За периода на забавата ответното дружество дължи на ищцовото неустойка,уговорена в чл.19 от договора,според която клауза при забава неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 0,1% за всеки просрочен ден върху дължимата сума.При така уговорения размер вещото лице Д.Д. по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза /заключение на листи 61-64 от делото на ДРС/ е изчислило,че към датата на предявяване на исковете /31.07.2020 г./ дължимата от ответника неустойка възлиза на 1 512,65 лв,от които 1 327,85 лв неустойка върху сумата 1 464 лв за периода 22.08.2017 г.-14.02.2020 г. и 184,80 лв неустойка върху сумата 1 100 лв за периода 15.02.2020 г.-31.07.2020 г.Дължимите за неустойка суми за двата процесни периода са по-високи от претендираните от ищеца,но последният не е предприел изменение /увеличение/ на иска си за неустойка,поради което следва да се приеме,че претенцията му за неустойка подлежи на уважаване в претендирания от него по-нисък размер,както е процедирал и първоинстанционният съд.

Спорно в настоящото производство съобразно въведения му с въззивната жалба предмет е дали клаузата за неустойка е валидна или нищожна на основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД като накърняваща добрите нрави.Доводите за нищожност на горното основание са наведени от ответника по делото едва в хода на устните състезания пред първата инстанция,но съдът дължи разглеждането им.Съгласно изложеното в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д.

№1/2009 г. на ОСТК на ВКС добрите нрави са морални норми,на които законът е придал правно значение,защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл.26 ал.1 от ЗЗД/.Добрите нрави не са писани,систематизирани и конкретизирани правила,а съществуват като общи принципи или произтичат от тях,като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи не само при изричното му сезиране от страна по делото,но и служебно.

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави се извършва за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при прилагане на примерни критерии като естество и 5 размер на обезпечените задължения,наличие на други обезпечения по договора,вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вид на неизпълнение на задължението-съществено или за незначителна част,съотношение между размера на неустойката и очакваните от неизпълнението вреди.Въззивникът счита процесната клауза за неустойка за нищожна,тъй като нарушавала принципа за справедливост и недопускане неоснователно обогатяване на кредитора,доколкото същата била прекомерна и в пъти надвишавала размера на законната лихва,дължима при забавено плащане на парично задължение според разпоредбата на чл.86 от ЗЗД.

Няма никаква пречка страните по договор да уговарят при неизпълнение на парично задължение размер на мораторно обезщетение

/неустойка/,различен от уредения в чл.86 от ЗЗД /в този смисъл решение №68/09.07.2012 г. по т.д.№450/2011 г. на І т.о.,ТК на ВКС/.В случая уговореният размер на мораторната неустойка от 0,1% за всеки просрочен ден не е прекомерен,като е налице константна съдебна практика,че не е нищожна клауза за неустойка и в по-големи размери-в размер на 0,3% дневно или 0,5% дневно /така решение №99/08.07.2010 г. по т.д.№984/2009 г. на І т.о.,ТК на ВКС;решение №196/06.12.2010 г. по т.д.№335/2009 г. на ІІ т.о.,ТК на ВКС/.В случая уговорката за неустойка в посочения размер при липса на краен предел,до който същата да бъде изплащана,не противоречи на добрите нрави,защото по начина на уговарянето й същата не създава сама по себе си предпоставки за прекомерното й нарастване,нито дава възможност единствено на кредитора да влияе на размера й,като сам определи кога да предприеме действия по реализиране на вземането си.И по смисъла на т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСТК на ВКС не е нищожна неустойка,уговорена без краен предел или без фиксиран срок,до който тя може да се начислява,тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към релевантния момент на сключване на договора.Според същото ТР прекомерността на неустойката не я прави априори нищожна поради накърняване на добрите нрави.Нужно е да се преценят фактите по конкретния случай.