Решение № 1214 от 21.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. В., 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110202689 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. К. В. против Наказателно Постановление

№

23-8703000351/17.04.2024г. ВПД Началник сектор в ОД-МВР –В., с-р Специализирани Полицейски Сили В., с което му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150лв. за нарушение почл.6 т.1 от ЗДвП на осн. чл.179, ал.1 т. 5 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител който подържа жалбата на посочените в нея основания. Релевира и твърдение относно недоказаност на нарушението.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не представлява, депозирала е писмени бележки. се

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна, съдът установи следното:

На 13.03.2024год. в гр. В., по бул. „Трети Март“ в кръстовището с ул.“А.Ф.“, жалбоподателя управлявал лек автомобил с рег. № ***. В същото време полицейските служители свид. Х. и И. се движели със служебен 1 автомобил на СПС, надлежно обозначен. При движението си по бул.“Трети Март им направило впечатление как лек автомобил с рег. № *** рязко ускорява скоростта на движение. Продължили да наблюдават автомобила и видели как управляваното от въззивника МПС навлиза в кръстовище на бул.

„Трети Март“ в кръстовището с ул.“А.Ф.“ на червен сигнал на светофарната уредба. Тъй като светещия за него червен сигнал на светофарната уредба не му разрешавал навлизане в кръстовището бил последван от полицейските служители със управлявания от тях полицейски автомобил. След като полицейските служители подали звуков и светлинен сигнал въз.В. не се спрял движението на своя автомобил и се наложило да бъде преследван продължително време и спрян за проверка от полицейските служители.

АНО е приел, че въззвника при управлението на лек автомобил нарушавайки сигналите на светофарната уредба навлиза в кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба – не съобразява поведението си със светлинните сигнали .

Установеното било прието за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП извършено от страна на жалбоподателя В..

Поради това на место бил съставен АУАН на въззивника за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал с възражение. Такива обаче не постъпили и в законоустановения 3дневен срок.

АНО съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка издал обжалваното НП, като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН и наложил жалбоподателя за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер от 150 лв. на осн.основание чл. 179 ал.1 т.5 от ЗДвП.

Въз основа това било издадено и процесното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетелите И. и Х., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото 2 му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въззивникът не е ангажирал доказателства или свидетели оборващи констатациите на полицейските служители отразени в АУАН, докладни и др. писмени документи приложени по делото.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП , редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.

Събраните във въззивното производство гласни доказателства чрез разпита на свид. И. и Х. кореспондират с констатациите в съставения акт.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник група в СПС при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра навътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – командир, оправомощен съгласно същата заповед.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра навътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентнолице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника в Сектор-оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.. на Министъра на 3 вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице и поради това не приема направеното възражение за липса на компетентност на лицата издали АУАН и НП.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.

Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено.

Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. Поради това, съдът не споделя възражението на въззивника, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото му на защита.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан И.– актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелят си спомни за случая с необходимата конкретика, като посочи, че водача е навлязъл в кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, поради това и бил 4 спрян за проверка Св. И. описа подробно извършените от него действия, а именно че въз. В. е управлявал автомобила, при опит да го спрат не се е съобразил с подадения звуков и светлинен сигнал поради което се е наложило да го преследват.

Идентични показания дава и свид. Х., чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелят си спомни за случая с необходимата конкретика, като посочи, че автомобила е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба.

Категоричен е, че при навлизане на автомобила в кръстовището сигнала е бил червен.

Жалбоподателят е наказан за извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, като е прието, че в кръстовището през което е преминавал е навлязъл на забранителен червен сигнал.

Съгласно изискването на чл.6 т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали , с пътните знаци и пътната маркировка.

Въззивникът декларативно оспорва фактическите констатации отразени в процесното НП, но не ангажира доказателства за различна фактическа обстановка. В хода на съдебното дирене са разпитани и двамата полицейски служители възприели нарушението от чийто показания се установява безспорно, че въззивника е навлязъл в кръстовището на червен сигнал.

Безспорно е установено, че за жалбоподателя е светела светофарната уредба със светещ червен сигнал и това абсолютно забранява навлизането му него.

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма създава задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощен и да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

С оглед извършеното нарушение е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер от 150лева.

5

Съда приема, че АНО неправилно е приложил санкционната норма тъй като л.179, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда наказание за водач който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

Доколкото за процесното нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП законодателят е предвидил изрична наказание съда счита, че процесното НП следва да бъзе изменено и на въззивника за бъде наложено наказанието предвидено за конкретното осъществено от него нарушение.

Съдът разполага с правомощие в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на по-леко наказуем състав на административно нарушение, да преквалифицира деянието от квалифициран към общ или към привилегирован, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му пониско наказание. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г. Според него, когато районният съд установи такива обстоятелства, той следва да преквалифицира деянието, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия казус всички факти по извършеното нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ са безспорно установени и описани, както в акта, така и в НП с изключение на повторността, За нарушението по чл. 6 т.1 от ЗДвП на въз.В. следва да бъде наложено наказание на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП , който в действителност предвижда налагане на наказание глоба в размер на 100 лева на водачите, които преминават на сигнал на светофарната уредба, който не разрешава преминаването. Наложеното административно наказание е предвидено в абсолютен размер от санкционната норма и съда не следва да го ревизира.