Решение № 501 от 11.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Варна, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20223110200881 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, и е образувано по жалба на „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД, ЕИК 204603122, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Одесос“, ул.“Опълченска“ №23, ап.10, представлявано от управителя И.Г., депозирана чрез пълномощници адв.С.Б. и адв.М.Т. против

Наказателно постановление № №03-012649 от 08.07.2020г. , издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл. 224, ал.1 вр. чл.228, ал.3, чл.107х, ал.1, т.12 и чл.107ч от КТ, на основание чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” 2 000 / две хиляди / лева.

В жалбата се излагат твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати от административния орган в производството по издаването му съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Наказателното постановление не било подписано от компетентния административнонаказващ орган. Същото не било надлежно мотивирано, съобразно изискванията на ЗАНН. По отношение на направените възражения в него било посочено, че са неоснователни по аргументи в становището на процесуалния представител на Дирекция „Инспекция по труда“, с което жалбоподателят не бил 1 запознат и по този начин било нарушено неговото право на защита.

АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не съдържали всички изискуеми по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Излагат се съображения, че неправилно е посочената датата, на която според административнонаказващия орган е извършено нарушението.

В условията на евентуалност се сочи, че следва да приложи привилигирования състав на нормата на чл.415в КТ, за която са налице предпоставките - нарушението е отстранено веднага след установяването му с протокола от 30.06.2020г. и в дадения срок за изпълнение и не са произлезли вредни последици.

С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата аргументи. Развива и други съображения за отмяна на НП, като счита, че приложимо в случая е немското законодателство. Претендира и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА, като представя доказателства – договор за правна защита и съдействие, в който се сочи, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за присъждане на адвоката по чл.38 от ЗА .

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като счита, че нарушението е доказано, а приложимо в процесния случай е българското законодателство. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

„ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД, ЕИК 204603122 е дружество регистрирано в Търговския регистър, с предмет на дейност: извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа, както и осъществяване на посредническа дейност по наемане на работа в Република България и в други държави. Дружеството притежава Удостоверение № 207/29.06.2017г., издадено от Министерство на труда и социалната политика, на основание чл.74е, ал.1, вр.чл.74к, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа, със срок на валидност до 29.06.2022г..

Във връзка с постъпила сигнал срещу дружеството, относно дейността му по осигуряване на времена работа, служители на Дирекция „Инспекция по труда“гр.Варна, сред които и свидетелката Н.З., извършили проверка на въззивника досежно спазването на трудовото законодателство. Проверката била извършена на място, в офиса на дружеството в гр.Варна, като от негови представители били изискани документи свързани със спазването на трудовото законодателство.

В хода на документалната проверка от страна на въззивника, били представени документи, в това число ведомости за заплати за месец април 2020г. и таблици за 2 дължими обезщетения за отпуски. След запознаване със същите св. З. установила, че за няколко работници, в това число и Б.Б.Х. не било изплатено парично обезщетение за неползван годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, при прекратяване на трудовото му правоотношение. Констатациите от проверката били обективирани в протокол № ПР 2013399/30.06.2020 год. за извършена проверка.

За констатираното на 20.06.2020г. св.З. съставила срещу дружеството АУАН с № 03-01336 за нарушение на чл. 224, ал.1 вр. чл.228, ал.3, чл.107х, ал.1, т.12 и чл.107ч от КТ. В съдържанието на акта, св.З. вписала, че въззивника, в качеството на работодател и предприятие, осигуряващо временна работа по смисъла на параграф 1, т. 17 от ДР на КТ, притежаващо Удостоверение №207/ 29.06.2017 г. за осъществяване на дейност по осигуряване на временна работа не е изплатил в законоустановения срок в дължимия размер парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение на лицето Б.Б.Х. на длъжност „машинен оператор“, което е начислено във ведомостта за заплати за месец април 2020 г. в размер на 743,65 лв.. За дата на извършване на нарушението била определена датата 04.05.2020 г., до който момент според З. е следвало да бъде изплатено дължимото обезщетение. За мястото на нарушението бил приет офисът на дружеството в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №81, ет. 1, офис.

Актът бил предявен на управителя на въззивното дружество на 20.06.20г., който го подписал с отбелязване, че възразява и не е съгласен.

На 03.07.2020г. по административно наказателната преписка били депозирани възражения срещу АУАН. Във възраженията били оспорени фактическите констатации в АУАН. Посочено било, че работникът бил изпратен на работа в Ф.Р. Германия. Било вписано и че със заповед на Директора на НАП-Варна, постановена по подадено заявление на дружеството за издаване на удостоверение А1 за работника, административното производство било спряно поради отправено преюдициално запитване до СЕС.

По депозираните възражения становище взел юрисконсулт при Д“ИТ“-Варна, който преценил, че те са неоснователни.

На 08.07.2020г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните констатации и наложил административно наказание от вида имуществена санкция в размер на 2 000 лв., предвиден в нормата на КТ.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно от писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за извършена проверка, ведомости за заплати, таблици за дължими обезщетения, трудов договор, акт за прекратяване, уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, заповеди, писма, обратни разписки и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Видно от материалите по АНП, в тях дори не фигурира трудов договор за посоченото в АУАН и НП лице, нито заповед за прекратяване на същия. Тези писмени доказателства бяха ангажирани от въззивното дружество и приобщени по делото, в хода на съдебното следствие.

Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя св.Н.З..

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приложени към жалбата, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.

3

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.

В случая НП е било издадено от и.д. директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.

Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от Н. З., която към момента на съставянето му е работила на длъжността гл.инспектор в Д“ИТ“-Варна, следователно е била компетентна да издава АУАН.

Съдът не споделя възражението на дружеството за некомпетентност на наказващия орган, поради неприложимост на българското трудово законодателство в процесния случай. Позоваването на Дело № C-784/19 на СЕС с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд — Варна, в рамките на производство по дело между възз. и ТД на НАП-Варна е ирилевантно, тъй като то касае производство, свързано с искане за издаване на удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство спрямо конкретни работници, наети от „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД. Това решение дава задължително тълкуване на член 14, параграф 2 от Регламент № 987/2009. В него е предвидено, че този член трябва да се тълкува в смисъл, че за да се счита, че установено в държава членка предприятие, което осигурява временна работа, „обичайно осъществява дейността си“ по смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 в тази държава членка, това предприятие 4 трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка. Регламент № 883/2004 осъвременява правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите членки, като определя мерките и реда за тяхното прилагане и ги опростява за всички участващи страни. Регламент № 987/2009 установява процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004. Двата регламента разписват правила и определени процедури, с оглед необходимостта от балансирано поделяне на разходите между държавите-членки в областта на осигурителното законодателство. Решението на СЕС, цитирано по-горе е задължително за националната юрисдикция, до която то е адресирано, която е длъжна да се съобрази с даденото тълкуване при решаването на висящия пред нея спор. Решението на Съда е задължително и за другите национални юрисдикции, пред които е повдигнат идентичен въпрос. В случая обаче казусът не е идентичен, а касае нарушение на трудовото законодателство, поради което и това решение не обвързва настоящия съд.

В случая не е спорно между страните, че „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД е предприятие, което осигурява временна работа и извършва посредническа дейност по наемане на работа в Република България и други държави членки. За извършването на тази дейност дружеството е регистрирано в МТСП и притежава валидно разрешение за предоставяне на персонал, издадено от Агенция по заетостта. Не е спорно и че между „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ и лицето Б.Б.Х. на основание чл.68, ал.1, т.2 вр. чл.107р от КТ е сключен трудов договор, със срок на изпитване в полза на работодателя, по силата на който лицето е наето именно с цел да бъде командировано да извършва работа в полза на дружество-ползвател, установено на територията на Германия. В трудовия договор жалбоподателят като работодател е определил длъжността, мястото на работа, работното време, разпределението на работните часове по правилника за вътрешния трудов ред на „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“, срока на договора, размера на възнаграждението и периода на изплащането му, както и правото на отпуск. Изрично в чл.8 от трудовия договор е посочено, че служителят дава съгласие да извършва и други задачи, чието изпълнение може да изисква от него в разумни граници, съгласно изискванията и инструкциите на работодателя. В трудовия договор, на дружествотоползвател не е предоставена власт да определя в общ план характера и обхвата на трудовата престация, длъжността на работника, срока на трудовия договор, трудовото му възнаграждение или пък дисциплинарна власт и правомощие за прекратяване на трудовия договор, поради което обосновано може да се приеме, че за целия срок на командироване работникът е продължил да бъде на подчинение на работодателя, който го е командировал. При това положение, за посочения период, за лицето при всяко положение се е прилагало българското трудово законодателство. Посочените условия са част от специфичното съдържание на трудовите правоотношения по чл.107р от КТ 5 за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа, в контекста на правилата за работа чрез агенциите за временна заетост, установени с Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008г. относно работа чрез агенции за временна заетост. Релевантно в случая е обстоятелството, че работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ е „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“, в което качество дружеството се е задължило да спазва задълженията по чл.107с, ал.5 от КТ, в т.ч. да начислява и изплаща трудово възнаграждение на командированите работници, съответно, има правото по чл.107ц, ал.2, т.3 от КТ да прекрати трудовото правоотношение, по предвидения от закона ред. Както следва от Решение на СЕО от 17 декември 1970, Manpower, С-35/70, EU:C:1970:120, т.5, самият факт, че работодателят имат качеството на предприятие, осигуряващо временна заетост и командирования работник е на фактическо подчинение в предприятието ползвател, не засяга поддържането на отношенията и подчинението на работника, на предприятието, което го е наело.