Определение № 164 от 20.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. София, 20.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500043 по описа за 2026 година

Производство по чл.274 вр.чл.130 ГПК.

Депозирана е частна вззивна жалба от Народното събрание на РБ срещу Определение № 23144 от 19.11.2025г., постановено по гр.д.№ 20211100113342/2021г. по описа на СГС, ГО, 21 с-в, с което е отменено Протоколно определение от о.с.з. на 06.11.2025г., с което съдебното дирене е приключено и делото е прекратено.

Съобщението за това определение е било съобщено на жалбоподателя в о.с.з. на 01.12.2025г..

Частната жалба срещу това определение е депозирана на 08.12.2025г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят НС на РБ изтъква факта, че не е ясно от мотивите на съда на какво основание точно съдът прекратява производството. В обжалваното определение, съдът сочи, че ищецът е подал възражение/уведомление до СГС и ВКС, вх. № 13 8144/18.11.2025 г., в което се твърди наличие на валидно арбитражно споразумение между страните за решаване на спора. От една страна, съдът сочи, че доводът за наличие на такова споразумение е спорен, а от друга - прекратява производството, поради изрично заявеното желание на ищеца спорът да не се гледа от съда. От съдържанието на определението не става ясно дали съдът прекратява производството поради недопустимост - наличие на валидна арбитражна клауза, или поради искането на ищеца делото да не се разглежда от съд, респективно - дали е налице отказ или оттегляне на иска, които имат различни правни последици по смисъла на чл. 232 и чл. 233 ГПК. Липсата на яснота по този въпрос възпрепятства защитата на ответната страна. В представеното разпореждане/уведомление, ищецът изразява желание делото да се прекрати поради липса на компетентност на съда да разгледа иска. Ищецът твърди, че е налице арбитражно споразумение между страните, 1 сключено по смисъла на чл. 7, § 2 от UNCITRAL Model Law (2006) и чл. 19, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7 ЗМТА. Възразяват срещу твърдението, че е налице арбитражно споразумение между страните. В настоящия случай не е налице писмено арбитражно споразумение между страните - няма документ, който да съдържа изявление на ответната страна по този въпрос и такова не е направено по нито един от начините, посочен в чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от Закона за арбитража.

Отделно от гореизложеното посочва, че в отговора на исковата молба, са изложили съображения за недопустимост и нередовност на исковата молба поради липсата на факти ищецът не сочи кои разпоредби от КРБ са нарушени от законодателния орган и как от приетото Решение са произтекли вреди за него в размер на 1 000 000 лева. Не е посочил и кои точно заповеди на министъра на здравеопазването визира. Затова в отговора на исковата молба Народното събрание коментира претенциите на ищеца в контекста на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както и на чл. 49 ЗЗД. Молят за връщане на делото на първоинстанционния съд с оглед изясняване причините за десезирането му и излагането на мотиви в този смисъл, респективно - за произнасяне на съда по съществото на спора.

Ответникът по ч.ж. уточнява, че първоначалният иск е предявен по ЗОДОВ. Предвид това, че пандемията не е провъзгласена само на територията на РБ, а и няма как да се провъзгласи пандемия, а би била провъзгласена само епидемия. Самата дума пандемия обхваща световен мащаб което определя международния характер на казуса, тъй като свързва както държавите от ЕС, така и трети държави. За територията на Европа пандемията се ръководела от ЕК съвместно със Съвета на Европа. Към този момент министърпредседател е Б. М. Б. член на съвета на Европа(СЕ). Затова и първоначалният иск е предявен срещу Б. Б.. На по-късен етап от делото присъединил като ответник и ЕК, а сега към арбитражното производство присъединява и трети ответник, в лицето на СЗО и като трета страна помагач – съответно САЩ и Р. К. - младши министър на здравеопазването и хуманитарните въпроси на САЩ. Предвид трансграничният/ международният му елемент ЗОДОВ, ГПК, ЗМТА и подправения Закон за арбитраж са допустими само за местни казуси т.е. местен казус е този, който спор се отнася само до една държава и няма намеса на Европейска институция, граждани или по постоянно местопребиваване казуси искове от национален характер, а националния съд не е компетентен да разглежда искове с трансграничен и международен характер. Твърди, че вредите са резултат от пандемични политики COVID-19, санкционни режими, финансови и регулаторни мерки, наложени извън националния правен ред; че тези вреди имат над национален източник и масов, системен характер, което изключва вътрешната арбитражна рамка и налага прилагане на международния арбитражен стандарт. Следователно ограничителните разпоредби на вътрешния арбитражен закон не могат да дерогират международните задължения на държавата по Конвенцията от Ню Йорк и по UNCITRAL. Посочва, че спорът подлежи на разглеждане в международен арбитраж, включително ad hoc, при прилагане на Конвенцията от Ню Йорк (1958) и стандартите на UNCITRAL.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства 2 намира частната жалба за процесуално допустима и редовна, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба на М. В. Б. срещу държавата, чрез НС на РБ, с предмет ЗОДОВ за заплащане на сумата от 1 000 000 лева, обоснован с твърдение за причинени неимуществени вреди от ограничаване на права, във връзка с пандемията КОВИД 19, а именно налагане на ограничителни мерки, изброени в документа: носене на маска, спазване на разстояние от 1,5-2 метра от правото на достъп до работа. Тези ограничения според ищеца били в противоречие с Конституцията на Р.

България и Конвенцията за защита правата на човека. Съдът е указал на ищеца да уточни конкретните актове на държавната власт – вида на акта, номер, ако има такъв, дата на постановяване и държавния орган, който го е постановил, с който акт са му нарушени правата, чието нарушаване твърди. Ищецът е конкретизирал един от актовете на държавната власт, за който твърди, че е нарушил правата му - решение на Народното събрание за обявяване на извънредно положение - не е конкретизирана датата на решението, но съдът приема за безспорно, че ищецът визира решение на Народното събрание от 13.03.2020г. за обявяване на извънредно положение (ДВ бр. 22 от 13.03.2020 г., в сила на 13.03.2020 г.). На това основание, с определение № 11863 от 10.10.2023 г. съдът е прекратил производството по делото в частта му срещу държавата като правен субект и разглеждането на делото е продължило само в частта му по предявения от М. В. Б. срещу Народното събрание иск за заплащане на обезщетение за вреди, с твърдение за тяхното причиняване от решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. за обявяване на извънредно положение (ДВ бр. 22 от 13.03.2020 г., в сила на 13.03.2020 г.).

В хода на администрирането на делото, са постъпили писмени изявления от общо 17 лица, всяко от тях съдържащо искане да бъде присъединен като "съищец". С определение № 11863 от 10.10.2023 г. съдът е постановил връщане като недопустими предявените искания за встъпване в делото като съищци. Определението е влязло в сила на 11.06.2025 г.

Производството е продължило само в частта му по иска на М. В. Б. срещу Народното събрание. Съдът е разгледал делото в открито заседание на 06.11.2025г., приел е допуснатите доказателства и е дал ход по същество, като е обявил, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

С документ, озаглавен "Разпореждане/уведомление до СГС и ВКС", постъпил в СГС с вх. № 138144 от 18.11.2025 г., ищецът М. В. Б. е изложил довод, че при липса на възражение от ответника Народно събрание във връзка с изявление на ищеца за решаване на споровете чрез арбитраж, налице било действително арбитражно споразумение. Затова СГС е прекратил производството без ясни мотиви, поради което действително е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Настоящата съдебна инстанция намира определението за бланкетно и съответно неправилно по следните съображения:

От съдържанието на определението не става ясно дали съдът прекратява производството 3 поради недопустимост - наличие на валидна арбитражна клауза или поради неподведомственост респективно - дали е налице отказ или оттегляне на иска, които имат различни правни последици по смисъла на чл. 232 и чл. 233 ГПК. Липсата на яснота по този въпрос възпрепятства не само защитата на ответната страна, сега жалбоподател, но и инстанционния контрол по същество. Вярно е, че според ищеца спорът подлежи на разглеждане в международен арбитраж, включително ad hoc, при прилагане на Конвенцията от Ню Йорк (1958) и стандартите на UNCITRAL т.е. оспорва подведомствеността на спора, без да става ясно дали прави изрично отказ или оттегляне на депозираната от него искова молба. Затова на същия следва да бъдат дадени изрични указания в тази насока и едва след това да се посочи основание за прекратяване, включително да се прецени налице е налице злоупотреба с права с смисъла на чл.3 ГПК.

От друга страна в условията на пълен въззив следва да се прецени дали изобщо гражданския съд /в лицето на СГС/ е компетентен да гледа спора с оглед произтичащите за гражданите задължения в условията на извънредна епидемична обстановка, обявена с решение № 325 на Министерския съвет на Република България от 14 май 2020 г. за носене на предпазни маски на публични места, удължавана със следващи решения на Министерския съвет, както и дали ищецът е имал поведение в нарушение на установения правен ред или при спазване на реда твърди за него да са произтекли вреди.

Отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумира от закона, в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажирането й - отменен като незаконосъобразен по съответния ред незаконосъобразен акт, действие или бездействие при и по повод извършване на административна дейност, реално настъпила вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл.1 ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не е уточнил на коя точно хипотеза се позовава респ. не е установил наличието на всички, кумулативно изискуеми елементи от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Изложеното налага извод, че исковата молба е нередовна, още повече М. Б. сам твърди, че вредите са резултат от пандемични политики COVID-19, санкционни режими, финансови и регулаторни мерки, наложени извън националния правен ред; че тези вреди имат над национален източник и масов, системен характер, което изключва вътрешната арбитражна рамка и налага прилагане на международния арбитражен стандарт. Посочва, че спорът подлежи на разглеждане в международен арбитраж, включително ad hoc, при прилагане на Конвенцията от Ню Йорк (1958) и стандартите на UNCITRAL, но това не означава автоматично десезиране на СГС с конклудентни действия. В този смисъл определението следва да се отмени, а делото да се върне на СГС за уточняване правното и фактическо основание на искането на ищеца за прекратяване на производството.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ Определение № 23144 от 19.11.2025г., постановено по гр.д.№ 13342/2021г. по описа на СГС, ГО, 21 с-в, с което производството е прекратено.

ВРЪЩА делото на СГС, ГО, 21 състав за уточняване правното и фактическо основание за прекратяване на производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5