Решение № 1088 от 22.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1088 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110108786 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК. вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Р.

Й. И. дължи на ищеца „А**** сумата от 858,77 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит с № 7000329552 от 03.10.2017г. сключен между ответника и „Т***“ ЕАД, сумата от 71,39 лв. представляваща договорна лихва за периода от 29.05.2019г. до 05.12.2019г., сумата от 984,42 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 30.05.2019г. до 04.10.2022г., които вземания са прехвърлени на ищеца съгласно Приложение № 1 от 29.10.2021г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53918/2022г. по описа на Софийски районен съд, 145 състав.

Ищецът твърди, че на 03.10.2017 г. между „Т***“ ЕАД, като Заемодател и Р. Й. И. като Заемател е сключен договор за потребителски кредит с № 7000329552, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит.

Твърди, че съгласно сключения договор заемадотелят превел по сметката на заемателя парична сума в размер на 2837,21 лв. Кредитополучателят се задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е била в размер на 3863,68 лв. Твърди, че кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.12.2019 г., на 26 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен падежа на всяка 1 отделна погасителна вноска, като първите 25 броя вноски са били в размер на 148,60 лв. всяка, а последната погасителна вноска е била в размер на 148,68 лв. Посочва, че срокът на договора изтекъл на 05.12.2019 г. с последната погасителна вноска. Сочи, че с оглед забавата на кредитополучателя, на последния е била начислена законна лихва за забава. Твърди, че на 29.10.2021 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.08.2018 г. между „Т***“ ЕАД и „А****, по силата на което вземанията на „Т***“ ЕАД срещу Р. Й. И., произтичащи от Договор за потребителски кредит № 7000329552 от дата 03.10.2017г. са били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Посочва, че длъжникът е бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Т***“ ЕАД, чрез пълномощника „А****, с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-ПТБИ/7000329552 от дата 29.10.2021 г., изпратено с известие за доставяне. Посочва, че ответникът следва да се счита за уведомен най-късно с връчването на препис от исковата молба. С оглед гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да признае, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53918/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 145 състав, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Претендира законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В депозираното в заповедното производство възражение срещу издадената заповед за изпълнение, ответникът е направил евентуално възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предяви са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

99 ЗЗД.

В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр., чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже, че са му цедирано вземания срещу ответника в претендираните размери, произтичащи от валидно възникнало правоотношение по Договор за потребителски кредит № 7000329552/03.10.2017 г. сключен между „Т***“ ЕАД и ответника, съответстващ на изискванията на ЗПК, по силата на което последното е предоставило на ответника претендираната сума, а ответникът се е задължил да я върне при уговорените условия и в уговорените срокове, в това число и възнаградителна лихва в претендирания размер, настъпване изискуемост на вземанията главница и възнаградителна лихва, както и че е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне.

По иска с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера 2 на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на течението на погасителната давност.

При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит № 7000329552 от 03.10.2017г., носещ подпис на страните по него – „Т***“ ЕАД (кредитор) и Р. Й. И.

(кредитополучател). В чл. 7 от договора е посочен размерът на предоставения кредит – 2300 лв., общият размер на застрахователната премия BANK ЖИВОТ АГЕНТ от 233,22 лв., както и еднократна такса за оценка на риска в размер на 303,99 лв., дължима в деня на подписване на кредита, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Общият размер на кредита е посочен да възлиза на сумата от 2837,21 лв. Съгласно чл. 7.2.2 сумата за застрахователна премия се превежда директно от кредитора по банковата сметка на застрахователя или застрахователния посредник. Уговореният между страните лихвен процент (ГЛП) възлиза на 29,24 % (чл. 9.1). Съгласно чл. 10 от процесния договор за потребителски кредит общо дължимата от потребителя сума по договора възлиза общо на 3863,68 лв. при ГПР от 49,33 % Според погасителния план по чл. 11.2, инкорпориран в договора, сумата е следвало да бъде погасена на 26 погасителни месечни вноски в периода от 05.11.2017г. до 05.12.2019г.

(краен срок на договора), като 25 от вноските са в размер на 148,60 лв., а последната вноска е в размер на 148,58 лв. В чл. 9.4. от договора е предвидено, че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие, която се формира от ОЛП + 10 пункта надбавка.

Съгласно приетото застрахователно удостоверение № 8100 INLB201170003295522017 по групова застрахователна полица № 8100 INLB2011, издадено от ЗК "*** кредитополучателят е застрахован по застраховка „Живот“ за срока на кредита, договорен в деня на отпускането му.

С рамков договор за продажба на вземания от 31.08.2018г. „Т***“ ЕАД – продавач, се е задължил да прехвърля на всеки три-шест месеца на купувача „А**** своите вземания по договори за потребителски кредит, сключени с физически лица, които вземания ще се индивидуализират в отделно приложение № 1 към договора. Прието е извлечение от Приложение № 1 от 29.10.2021 г., от което се установява, че вземанията по договор за потребителски кредит № 7000329552 от 03.10.2017г., сключен с ответника Р. Й. И. са прехвърлени на ищеца. Приложено е и потвърждение на извършената цесия.

Представено е уведомително писмо за извършената цесия, което ищецът, в качеството му на пълномощник на цедента, е изпратил на ответника, ведно с отбелязване, че пратката се е върнала от адреса, посочен от кредитополучателя в договора, като непотърсена, с оглед на което липсват доказателства за връчването на уведомлението редовно преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Независимо от изложеното, такова уведомява се е осъществило в хода на производството с връчване на ответника на исковата 3 молба с приложенията към нея, сред които и посоченото уведомление, за отговор на 19.04.2023г. Като факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, същият следва да се съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като се приеме, че цесията е породила действие спрямо длъжника чрез уведомяването му за нея.

По делото е прието основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира като обосновани и обективни, от които се установява, че пълният размер на кредита от 2837,21 лв. е отпуснат по сметка на кредитополучателя на дата 03.10.2017г., когато е и напълно усвоен от ответника. От сметката му е удържана сумата от 303,99 лв. – такса за оценка на риска, а сумата от 233,22 лв. е преведена директно от кредитора по банковата сметка на застрахователя, като и двете действия са извършени след усвояване на кредита – на 03.10.2017г. Вещото лице посочва, че главницата по кредита е формирана от посочените по-горе три компонента – размер на кредита, застраховка и еднократна такса за оценка на риска, както и че длъжникът извършил плащания по кредита в общ размер на 3048,40 лв., които са отнесени за плащане на главница (1978,44 лв.), договорна лихва (955,08 лв.) и лихва върху просрочени главници по месечни вноски (114,88 лв.). Размерът на остатъчното задължение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 04.10.2022г. възлиза на 858,77 лв. – главница, 71,39 лв. – договорна лихва за периода от 29.05.2019г. до 05.12.2019г. и 916,01 лв. – обезщетение за забава, което включва сумата от 725,55 лв. за периода от 05.11.2017г. до 23.09.2021г., през който просрочената главница е олихвявана с лихвен процент от 29,24 % плюс 10 процентни пункта (както е предвидено в договора), след приспадане на платена лихва и сумата от 190,46 лв., лихва за забава за периода от 29.10.2021г. до 01.11.2023г.

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира следното от правна страна: предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за процесния договор важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.

2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби са императивни и за спазването им съдът следи служебно в производството по искове за вземания, основани на договори за потребителски кредит.

Договорът за потребителски кредит е формален и реален, като законът изисква да бъде 4 сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в настоящия случай е налице. По делото се установи, че главницата по договора в размер на 2837,21 лв. е преведена по банкова сметка на ответника-кредитополучател в деня на подписване на договора – 03.10.2017г.