Определение № 3108 от 03.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3108 гр. София, 02.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000503007 по описа за 2024 година

САС е сезиран с частна жалба от ищец в производство по обективно съединени искове с правно основание чл. 135 ЗЗД.

Твърди се, че ищецът (физическо лице) е придобил на договорно основание (договор за цесия) вземанията на юридическо лице спрямо част от ответниците. Вземането произтича от сключен между част от ответниците като учредители на право на строеж и възложители по договор за изработка съдебно развален договор с цедента. Цедентът (строител) декларира в договора за цесия, че не е претендирал подобренията в застроения имот и не е упражнил право на задържане до заплащане на същите.

Договорът за цесия не визира вида и цената на подобренията, а препраща към експертно заключение (неприложено към доказателствата), прието в производство по гражданско дело с посочен номер (без яснота за предмета на правния спор). В договора не се съдържа цена за придобиване правата на цедента.

Тъй като учредителите на правото на строеж и възложители по договора за строителство са прехвърлили собствени имоти на трети лица (втора група ответниците в конкретното производство), ищецът утвърждава наличие на правен интерес за прогласяване на относителна недействителност спрямо него като кредитор на сключените сделки, които го увреждат. Качеството си на кредитор той обосновава с непълния договор за цесия.

Към исковата молба не е приложен документ за заплащане на държавна такса, както и данъчни оценки на имотите, предмет на увреждащите сделки. След оставяне на исковата молба без движение и продължаване на срока за изпълнение на указанията, е установено, че сборът от данъчните оценки на прехвърлените имоти е 112 529.50 лв., спрямо която цена на иска се дължи държавна такса от 1 125.30 лв.

С молба от 24.09.24 г. поверениците на ищеца са поискали освобождаването му от задължение за заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

СГС, с определение 14 775/25.09.24 г., постановено по гр.д. 3785/24 г., което бива обжалвано в настоящото производство, като е отчел участието на ищеца като съдружник в 10 търговски дружества, изпълняващ в повечето от тях и длъжностите на управител/ ликвидатор, е приел, че е личен изборът на ищеца да не реализира доходи от дивиденти или възнаграждения по управленчески договори, които е могъл да сключи. На това основание е оставил без уважение искането за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса.

Доводите, съдържащи се в частната жалба, с която настоящият състав е сезиран, се основават на декларираните обстоятелства за семейното, имотното и здравословното състояние на 1 ищеца, подкрепени от практика на ВКС, че за да осъществи правото си на съдебна защита спрямо търсещата я страна не може да се поставя изискване за лишаване от недвижимо имущество с цел да покриване на непосилни разноски по делото. Иска се отмяна на постановения отказ за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и зачитането му като лице, попадащо във визираната от чл. 82, ал. 2 ГПК категория.

Настоящият състав, като взе предвид, че частната жалба е допустима, приема, че същата е неоснователна, тъй като:

Защитаваният правен интерес на ищеца произтича не от правоотношения, развили се пряко между него и част от ответниците, а са за реализиране на вземане, произтичащо от договор за цесия. Последният е възмезден. Липсата на цена за придобиване на правата, легитимиращи ищеца като кредитор, и конкретизация на прехвърлените вземания е въпрос по същество при преценка валидността на договора за цесия, в който липсват елементи от есенциалното му съдържание. При всички положения придобивното основание е възмездно. Това обосновава, че към момента на придобиване на правата по цесионния договор ищецът е имал преценката, че може да реализира придобитото вземане по съдебен ред. Същият е наел престижна адвокатска кантора, като няма твърдения тя да е поела представителството при условията на чл. 38 ГПК.

При изреждане на доводите за освобождаване от задължение за заплащане на такса ще се изложат и вижданията на съда за тяхната основателност:

– липса на регулярни доходи (въпреки наличието на регистрирани от ищеца ЕООД и качеството му на управител/ликвидатор в повечето от тях),

- непокрити публични задължения във висок размер (позоваването е на неправомерно поведение, от което не следва да се черпят права),

- ищецът страда от хронична исхемична болест на сърцето, с ритъмни нарушения, стеатоза на черния дроб, състояние след колоноскопско отстраняване на полипи и хемороиди (посочените състояния са хронични, характерни за възрастта на ищеца),

- съпругата му е пенсионер и семейството се издържа от пенсията на съпругата на ищеца, която е в размер на 667 лв.

- двамата обитават собствено жилище от 114.08 кв.м. в гр. ***, ж.к. ***, - на името на ищеца има реституирани земеделски и горски имоти, в които той е съсобственик с други лица и не придобива доходи от сключени арендни договори (изборът за начина на ползване на имотите е на собствениците им).

Размерът на дължимата държавна такса несъществено надвишава минималната заплата за страната за 2024 г. и е близка до предложената такава за 2025 г.

САС споделя изводите на СГС за недопустимост ищецът да се ползва от правата на социално слаб при субективно негово решение да не се възползва от статута си на съдружник/управител/ликвидатор на търговски дружества, от които да реализира доходи.

Постановеното определение следва да се потвърди. Водим от горното САС ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение 14 775/25.09.24 г., постановено по гр.д. 3785/24 г. по описа на СГС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок при субсидиарно прилагане изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3