Решение № 1279 от 05.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1279 гр. Пловдив, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20245300502730 по описа за 2024 година Производство по чл.437, ал.1 и сл.ГПК.

Делото е образувано по жалба от К. Н. А., ЕГН:**** от гр.П., П***, чрез адв.Д. В., АК-Пловдив против Постановление от 03.07.2024г. на ДСИ по изп.д.

№ 3182/ 2023г. по описа на ДИ при ПРС – ІV р., в частта, с което са определени в тежест на жалбоподателя за внасяне държавни такси в размер на 512,94 лв в полза на Пловдивски районен съд. Иска се взискателят да бъде освободен от заплащане на разноски.

Ответникът по жалбата и длъжник в изп.производство Н. П. А., редовно уведомен чрез адв.Н. С., не взема становище.

Постъпили са мотиви от ДСИ при ПРС – ІV р.по реда на чл.436, ал.3 ГПК, с които се излага становище за неоснователност на жалбата поради обстоятелството, че длъжникът дължи на взискателя издръжки по 350 лева за периода 17.03.2023г. – 16.05.2023г., за което същият е представил по изп.дело доказателства за извънсъдебно плащане в размер на 1250 лева от 06.11.2023г., т.е. преди образуване на изп.дело, което е било образувано на 16.11.2023г. С оглед на това е мотивирана хипотезата на чл.79, ал.1,т.1 ГПК във вр. с чл.433, ал.1, т.1 ГПК за възлагане за плащане на държавните такси на взискателя по 1 делото.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е от надлежна страна, приема се легитимирана страна да обжалва на основание чл.435, ал.1, т.3 ГПК акта на СИ за определяне на разноски във връзка с прекратяване на изпълнителното производство, подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

Изпълнителното производство е образувано от жалбоподателя К. Н. А. против длъжника Н. П. А. по издаден изпълнителен лист № 2721/13.11.2023г. по гр.д.

№ 20235330104036 по описа на ПРС – І бр.с. за събиране на вземания за издръжка на основание чл.144 СК в помесечен размер от 350 лева, считано от 17.03.2023г. до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Видно от изготвеното Постановление от 03.07.2024г. по изп.дело съдебният изпълнител е отчел, че към момента на представеното по делото решение по в.гр.д.№20245300501541/2024г. относно дължимостта на две месечни издръжки по 350 лева от длъжника Н. А., за които същият е представил по настоящото дело доказателства за извънсъдебно плащане в размер общо на 1250 лв от 06.11.2023г., което е било извършено преди на изп.дело № 3182/ 2023г., последното образувано на 16.11.2023г. Мотивирана е осъществена хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело, както и че на длъжника Н. П. А. следва да бъдат възстановени извършените плащания, а направените разноски по изп.дело да бъдат възложени на взискателя К. Н. А.. С обжалваното Постановление в частта за определяне на ДТ от тарифата към ГПК са определени държавни такси в тежест на взискателя в общ размер от 512,94 лева.

С настоящата жалба не се обжалва Постановлението 03.07.2024г. в частта, в която е прекратено изпълнителното дело по констатациите на ЧСИ, описани в мотивната част на акта. Искането на жалбоподателя касае частта от обжалваното постановление, с което са определени, съответно възложени в негова тежест дължимите за производството държавни такси. В жалбата се правят доводи в насока на това, че жалбоподателят, че и след постановяване на решението по гр.д.№ 4036/2023г. по описа на ПРС- І бр.с. за присъждане на 2 издръжка на основание чл.144, вр. с чл.142, ал.1, т.1 СК за детето К. Н.А., същият след навършване на пълнолетие продължил да учи, срещу бащата Н.

П.А. В този смисъл се прави оплакване, че актът на ЧСИ е основан на решение на ПОС, с което съдът незаконосъобразно тълкувал волята на съда, постановил решението за издръжка, без да има законово основание за това. В тази връзка следва да се отбележи от една страна, че не се твърди от страна на жалбоподателя чрез процесуалния си представител да е инициирано производство по тълкуване на посоченото решение на ПРС по гр.д.№ 4036/2023г. по описа на ПРС- І бр.с., във връзка с което съдебният състав е изложил мотиви относно необходимостта от отмяна на наложена обезпечителна мярка спрямо вземания на длъжника във връзка с преценката относно наличието на условия за висящност на изп.производство по повод събиране на претендирани вземания от страна на жалбоподателя / Решение № 882/ 01.07.2024г. по гр.д.№1541/ 2024г. на ПОС-VІ гр.с./. От другаоплакванията на жалбоподателя в изложената насока са без правно значение за настоящото съдебно производство, тъй като не се свързват с обжалване на акта на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство въз основа на констатацията, че е било налице и извънсъдебно изпълнение на дълга преди образуване на принудителното изпълнение, поради което и съгласно чл.79, ал.1, т.1 ГПК – основание за възлагане направените разноски за производство в тежест на взискателя в посочения му общ размер от 512,94 лв. Следователно приема се, че е налице хипотезата на чл.79, ал.1, т.1 ГПК за приложимост на изключението за невъзлагане в тежест на длъжника разноските поради прекратяване на някое от основанията, предвидени по чл.433 ГПК поради неосъществено отрицателното условие в същата хипотеза, плащането на дълга да е направено след започване на изпълнителното производство. С оглед на това жалбата се намери за неоснователна и в обжалваната част на съдебния акт по гореизложените съображения относно определяне в тежест на взискателя на държавни такси за принудителното изпълнение ще се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и 4 ГПК, съдът РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 32652/ 7.Х.2024г. на К. Н. А., ЕГН:*** от гр.П., П**, чрез адв.Д. В., АК-Пловдив против Постановление от 03.07.2024г. на ДСИ по изп.д.№ 3182/ 2023г. по описа на ДИ при ПРС – ІV р., в частта, в която са определени в тежест на жалбоподателя К. Н. А., ЕГН:*** задължения за внасяне на държавни такси в размер на 512,94 лв в полза на Пловдивски районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4