Решение № 71 от 10.02.2022, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1001/2021
- Вид
- Решение № 71
- Подписан
- 10.02.2022
- В сила
- 10.02.2022
- Състав
- Петър Узунов, Моника Христова, Ангелина Бисеркова
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125, т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 500, ал. 1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.500, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 71 гр. Б., 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Ангелина Бисеркова
Моника Христова при участието на секретаря Теофания Лазова като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело № 20211200501001 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.Я. А. против решение № 905393 от 23.08.2021г., постановено по гр.д.№ 3031/2019г. по описа на РС Б..
С обжалвания акт първоинстанционният съд е уважил предявения от „Дженерали Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и е признал за установено, че ответникът В. А. дължи на ищеца сумата от 1 010,53 лв, представляваща регресно вземане, произтичащо от изплатено обезщетение за виновно реализирано от длъжника на 23.10.2017г. ПТП, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК /09.09.2019г./ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 15 лева, представляваща ликвидационни разходи. С решението РС е отхвърлил иска за претендираната мораторна лихва в размер на 192,86 лева за периода 23.10.2017г. до 30.08.2019г.
Недоволен от постановения акт жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необосновано. Развити са съображения в насока, че РС не е коментирал в решението си дали ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол, като доказването на този факт било от значение за основателността на иска.
Твърдението, че водачът е нарушил разпоредбите на чл. 123, ал. 2, б. „б“ от ЗЗдвП било неотносимо към настоящия случай, тъй като няма пострадали 1 хора. Иска се отмяна на обжалваното решение в обжалваната му част и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск, както и присъждане на разноски в производството.
В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Навеждат се твърдения, че неправеното оспорване на нарушаването на задължението по чл. 123 от ЗЗдвП е преклудирано. Посочено е още, че възражението на въззивника във връзка с отклоняването от проверка за употреба на алкохол е неприложимо, тъй като е предявен иск по чл. 500, ал.1, т. 3, а не по чл. 500, ал. 1, т.1 от КЗ. Моли съда за потвърждаване на решение в обжалваната му част и присъждане на сторените по делото разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК.
Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер на 192,86 лева за периода 23.10.2017г. до 30.09.2019г., не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в сила.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 2389/2019г. по описа на РС Б. се установява, че е издадена заповед за изпъленение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8360/09.09.2019г. по ч.гр.д. № 2389/2019г. по описа на БлгРС, с която е разпоредено длъжникът В. А. да заплати на заявителя „Дженерали Застраховане“ АД следните суми: 1010,53 лв главница, представляваща регресно вземане, произтичащо от изплатено обезщетение за виновно реализирано от длъжника на 23.10.2017г. ПТП, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК /09.09.2019г./ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 192, 86 лв мораторна лихва върху главница за периода 23.10.2017г. до 30.08.2019г.; сумата от 15 лева - представляваща ликвидационни разходи, 25 лева – заплатена държавна такса и 300 лева – заплатено адвокатско възнаргаждение. След депозирано от длъжника възражение, заявителят е подал в предоставения от съда срок установителен иск за установяване дължимостта на посочените в заповедта за изпълнение суми.
Видно представената по делото застрахователна полица № BG/08/117000555294 от 15.02.2017г. между дружеството ищец и Б.К.Р. е сключена задъжителна застраховка Гражданска отговорност на автмобилисти за лек автомобил марка: Лада, модел: 2105, с рег. № ***, с период на покритие 15.02.2017г. до 14.02.2018г.
На 23.10.2017г. в 11:00 ч. в гр. Б., ул. „Т.м.“ е реализирано ПТП, при което ответникът по делото, като водач на застрахованото МПС, движейки се 2 с несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка, губи контрол върху управлявания автомобил и навлиза в насрещната лента за движение и се блъска странично в насрещно движещия се лек автомобил марка „Ауди А4“, с рег. № ***, управляван от А.А.Г., собственост на М.С.Г.. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № 1580874 от 24.10.2017г., подписан от участниците в ПТП.
Във връзка с реализирано ПТП на водача В.А. е съставен АУАН № 171116-002114/ 24.10.2017г., както и НП № 17-1116-002114/ 01.12.2017г., с което поради виновно нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП са наложени на водача следните административни наказания – глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Наказателното постановление е влязло в сила на 21.12.2017г.
Видно от представените по делото доказателства – опис-заключение по щета № 210273943 от 31.10.2017г. и 17.11.2017г., калкулация по щета № 210273943 и ликвидационен акт № 558037/22.11.2017г. размерът на причинените на „Ауди А4“ с рег. № *** щети възлиза на 1010, 53 лева.
С платежно нареждане от 24.11.2017г. посочената сума е изплатена от ищцовото дружество на собственика на лекия автомобил – М.Г..
На 11.12.2017 г. от ищцовото дружество до ответника е изпратена регресна покана, с която последният е поканен в 7-дневен срок от получаване да възстанови на ищеца сумата от 1025,53 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Ауди А4“, собственост на М.Г., в резултат на настъпило на 23.10.2017 г. ПТП. Регресното искане се основава по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. По делото не са представени доказателства поканата да е достигнала до знанието на адресата.
При така установената фактическа обстановка и с оглед събраните по делото доказателства, РС е уважил предявените искове за главница, ведно със законна лихва и ликвидационни разходи, като е охвърлил иска за мораторна лихва. За да постанови така обжалвания акт първата инстанция е приела, че в случая посещението на контролните органи било задължително, тъй като напускането на местопроишествието и несъставянето на двустранен протокол между участниците в него при причинени имуществени вреди следва да се приравни на наличие на разногласие по смисъла на чл. 125, т. 7 от ЗДвП.
Предвид това и факта, че ответникът не е доказал напускането на мястото поради някаква неотложна причина, то са налице предпоставките за ангажиране на регресната му отговорност спрямо застрахователя. По отношение дължимостта на мораторната лихва съдът е приел, че не са представени доказателства поканата до ответника да му е връчена и същият да е поставен в забава.
Настоящият състав намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото е подаден в срока 3 по чл. 415, ал. 1 ГПК предвид оспорена в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК заповед за изпълнение. В тази връзка е налице активна, съответно и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на иска.
Разгледана по същество, доколкото въззивният съд е ограничен с оплакванията в жалбата съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.второ от ГПК, същата се преценява като основателна, а решението като неправилно.
Предмет на разглеждане по делото са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 410 ГПК вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
За да се приеме предявеният иск за основателен, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ настъпило ПТП по вина на ответника; 2/ ответникът да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; 3/ да са настъпили в резултат на същото вреди; 4/ да е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" по отношение управлявания от ответника лек автомобил; 5/ да е извършено заплащане на обезщетение за причинените на третите лица вреди от страна на ищеца.
Страните не спорят, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" досежно МПС, управлявано от ответника, както и реализирането на ПТП. Същите факти се установяват от представената застрахователна полица, от представения и неоспорен от страните протокол за ПТП, както и от разпита на свидетеля по делото – водачът на увреденото МПС.
Спортният въпрос е приложима ли е хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и бил ли е задължен ответника да изчака пристигането на компетентните органи.
Случаите, когато е задължително посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата, са 4 регламентирани в разпоредбата на чл. 125, т. 1-8 от Закона за движение по пътищата. По делото ищецът нито твърди, нито ангажира доказателства коя от посочените в разпоредбата хипотези счита, че е била налице, за да е задължително посещаването от органите за контрол на движение по пътищата на процесното ПТП. В обжалваното решение РС е приел, че е налице на хипотезата на чл. 125, т. 7 от ЗДвП.
Според чл. 125, т. 7 от ЗДвП службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Действително от показанията на свидетеля Груйчев и от представените писмени доказателства се установява, че ответникът, който е виновен за настъпването на процесното ПТП, е напуснал местопроизшествието, преди пристигането на органите на МВР. Въпреки това от свидетелските показания не може да се направил извод, че между страните е било налице разногласие относно обстоятелства, свързани с реализираното ПТП. Напротив, ответникът е предложил личната си карта, като залог, че ще оправи нанесените от него вреди. Също се подкрепя и от Протокол за ПТП № 1580874 от 24.10.2017г., от който е видно, че ответникът го е подписал без възражения, т. е. съгласил се е с изложеното в документа за механизма на осъществяване на ПТП-то и е признал обективния факт на увреждането. При горните данни не може да се приеме, че единствено липсата на подписан двустранен констативен протокол е равнозначно на наличие на разногласие между участниците в пътното произшествие относно обстоятелствата, свързани с него. Дори да бъде подписан такъв, то същият представлява частен свидетелстващ документ и установеното със същото не се ползва с обвързваща доказателствена сила, като подписалият го водач впоследствие може да оспори механизма на ПТП.
Следователно съдът следва да преценява наличието на разногласие с оглед всички доказателства по делото. Предвид това настоящият състав намира, че не може да бъде споделено становището на първоинстанционния съд, че в случая е налице такова разногласие, респ. е било задължително посещението на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата.