Определение № 23415 от 26.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23415 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110106822 по описа за 2026 година

Производството по реда на Част трета. „ОСОБЕНИ ИСКОВИ

ПРОИЗВОДСТВА“, Глава двадесет и пета „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО“ - чл. 312, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. номер 180187/05.06.2026 г., подадена от Б. К. Б., ЕГН ********** срещу „Венков Инженеринг“ ООД, ЕИК 131451059, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове (конститутивен и осъдителни) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 3, вр. чл. 222, ал. 3 КТ и вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, и в условията на евентуалност иск по чл. 213, ал. 2 КТ, за признаване уволнението, извършено със Заповед № 1623/04.02.2026 г. за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудово правоотношение № 219/15.06.2012 г., за незаконно и отмяната му, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6 900 лв. (с еквивалент от 4908,40 евро), представляваща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и сумата в размер на 4908,40 евро, представляваща обезщетение за срок от 06.02.2026 г. до 06.08.2026 г. (или до сключване ма друг трудов договор), а в условията на евентуалност, ако съдът счете, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено по силата на Заповед № 1620/16.01.2026 г. за прекратяване на трудов договор № 219/15.06.2012 г., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 654,45 евро, представляваща обезщетение поради незаконно недопускане на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение за периода от 16.01.2026 г. до 06.02.2026 г. или за 16 работни дни.

Част от предмета на спора е и предявен насрещен осъдителен иск от първоначалния 1 ответник „Венков Инженеринг“ ООД, ЕИК 131451059 срещу Б. К. Б., ЕГН ********** с правна квалификация по чл. 221, ал. 2 от КТ за осъждане на първоначалния ищец да плати на дружеството сумата от 818,07 евро, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие на работника при прекратяване на трудовия му договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 07.05.2026 г. до окончателното плащане.

В срока за отговор по насрещния иск, такъв е депозиран от първоначалния ищец Б. Б., чрез адв. Д.. С отговора на насрещния иск, изцяло се оспорват претенциите, обективирани в насрещната искова молба. Посочва, че твърденията, че липсва предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 16.01.2026 г. са абсолютно несъстоятелни, като пенсионер Б. не дължи предизвестие, но е подал такова. Подчертава, че заповедта от 16.01.2026 г. е изведена деловодно с изходящ номер, подписана е от работодателя и от работника /макар и не изцяло положен подписа му/. Заповедта не била връчена, но не била и отменена. Причина за това е възникнала дискусия между страните. Обяснява, че на работниците било плащано на ръка в почивни дни, като се подписвали празни РКО, като никога не им било показвано какво се попълва впоследствие. Ищецът твърди, че при извънреден труд и при авансово плащане, се издавали и попълвали празни ордери. Оттам обяснява появата на подпис и попълнени имена от страна на работника с твърдяно плащане на работника за обезщетение в размер на 10 000 лв. Подчертава, че твърдяното плащане не се е състояло, още по-малко по повод на основанието, описано в РКО. Аргумент за това са и следните: сумата не съвпада с дължимото обезщетение; не е издадена заповед за заплащане на това обезщетение, т.е. няма основание; не е осчетоводено – направено било през м.

03.2026 г., след проверката от Инспекция по труда и завеждане на делото, т.е. само и единствено за целите на настоящото производство. Още – не е подадена информация за плащане до НАП и до ден днешен; парите не са преведени по банков път, както изисква закона за плащания в размер и над сумата от 10 000 лв.; не е уведомена Инспекцията по труда в хода на проверката, плащането се обявило едва с подаване на отговора на исковата молба, макар да се твърди, че е направено на 22.12.2026 г. Невярно било и, че работодателят не знаел за пенсионирането на ищеца Б.. В отговора на насрещния иск са отправени доказателствени искания.

Исковата молба е частично нередовна – в тази връзка на ищеца следва да се дадат повторни указания, като с оглед процесуална икономия това може да бъде сторено и с настоящия акт по чл. 140 от ГПК. На първо място, искът по чл. 225, ал. 1 КТ е нередовно заявен, тъй като посочения период е даден в условия на алтернативност, което е недопустимо. Ищецът следва изрично да посочи дали поддържа, че претендира осъждане на ответника за сумата в размер на 4908,40 евро поради оставането му без работа за периода от 06.02.2026 г. до 06.08.2026 г. Петитумът на исковата молба не може да бъде заявен алтернативно, тъй като подобен похват създава правна несигурност и невъзможност за ответника да организира защитата си по този иск. Отделно, в уточнителната си молба от 2

05.06.2026 г. ищецът твърди, че претендира мораторна лихва и законна такава в размер на 109 евро към дата 04.06.2026 г., без от изложението да става ясно тази лихва върху коя от претендираните главници е текла, както и за какъв период – с точно посочен начален и краен период /в дни/. От друга страна, в едно от своите твърдения ищецът отбелязва, че „оттегляме иска за лихви, с оглед на това да не утнежнява разглеждането на делото“. Не е ясно и дали и по отношение на коя/кои главница/и, ако да, се претендира законната лихва до окончателното плащане. За отбелязаните от съда нередовности по исковете на ищеца, нему следва да се дадат нарочни указания, а при липса на срочно и цялостно изпълнение, в посочената част исковата молба следва да бъде върната.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането за събиране на устни доказателства по делото чрез разпит на двама свидетели е основателно и следва да бъде уважено.

Ответникът „Венков Инженеринг“ ООД в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, без заявени искания по доказателствата и доказателствени искания, извън представените към отговора документи, чието приобщаване към доказателствената маса по делото се претендира.

По доказателствените искания на ищеца /ответник по насрещния иск/, заявени в отговора му по насрещния иск, съдът намира следното:

Първо – претендира се да бъдат изискани от ответника следните документи: оригинала на РКО и заповед 1620/16.06.2026 г. за прекратяване на ТД 219/15.06.2012 г.

Според правилото на чл. 183, ал. 1 от ГПК – когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Доколкото ответникът представя в електрофотографско /ксерографско/ копие като Доказателство 5 /л.56 по делото/ процесния Разходен касов ордер, съдът намира, че искането по чл. 183 ГПК за представянето му в оригинал е относимо, допустимо и необходимо и следва да се уважи, като страната се предупреди за последиците при неизпълнение на това задължение.

Искането, отправено по реда на чл. 190 от ГПК за представяне по делото на Заповед 1620/16.06.2026 г. за прекратяване на ТД 219/15.06.2012 г. също е основателно и следва да се уважи с оглед неговата допустимост, относимост и необходимост.

Второ – неясно остава за съда обстоятелството, дали се оспорва авторството на документа /подписа на ищеца/ или се твърди, че подписа е положен преди описването на основанието за плащане: „сумата в размер на 10 000 лв. и основанието: „обезщетение по КТпенсиониране“. В случай, че се твърди някое от горните, дали се претендира развиване на производство по чл. 193 от ГПК, респ. изследване на спорните обстоятелства чрез 3 назначаване на съдебно-графическа експертиза.

Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, макар да са налице нередовности в исковата молба, с оглед процесуална икономия и бързина, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца Б. К. Б., чрез адв. Д. от САК, в 1-седмичен срок от съобщението, да отстрани следните нередовности, установени от съда;

- да посочи конкретен период с точно определени дни за начало и край на периода, относно който претендира обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ, като съобрази, че не може да поставя периода в условията на алтернативност;

- да посочи дали претендира законната лихва до окончателното плащане и ако да – относно кои главници;

- да посочи дали претендира мораторна лихва, респ. за каква сума, върху коя главница е текла тази лихва и какъв е нейния период /с точно отбелязване на дата за начало и край на периода/.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца Б. К. Б., чрез адв. Д. от САК, че при липса на срочно и цялостно изпълнение на указанията, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, в посочената част исковата молба на ищеца ще бъде върната, а производството в съответната му част – прекратено.

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал.

1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Предявени са от Б. К. Б., ЕГН ********** срещу „Венков Инженеринг“ ООД, ЕИК 131451059 обективно и кумулативно съединени искове (конститутивен и осъдителни) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 3, вр. чл. 222, ал. 3 КТ и вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, и в условията на евентуалност иск по чл. 213, ал. 2 КТ, за признаване уволнението, извършено със Заповед № 1623/04.02.2026 г. за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудово правоотношение № 219/15.06.2012 г., за незаконно и отмяната му, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6 900 лв. (с еквивалент от 4908,40 евро), представляваща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и сумата в размер на 4908,40 евро, представляваща обезщетение за срок от 06.02.2026 г. до 06.08.2026 г. (или до сключване ма друг трудов договор), а в условията на евентуалност, ако съдът счете, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено по силата на Заповед № 1620/16.01.2026 г. за прекратяване 4 на трудов договор № 219/15.06.2012 г., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 654,45 евро, представляваща обезщетение поради незаконно недопускане на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение за периода от 16.01.2026 г. до 06.02.2026 г. или за 16 работни дни.

Част от предмета на спора е и предявен насрещен осъдителен иск, като евентуален такъв - в случай, че съдът отхвърли иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, от първоначалния ответник „Венков Инженеринг“ ООД, ЕИК 131451059 срещу Б. К. Б., ЕГН ********** с правна квалификация по чл. 221, ал. 2 от КТ за осъждане на първоначалния ищец да плати на дружеството сумата от 818,07 евро, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие на работника при прекратяване на трудовия му договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 07.05.2026 г. до окончателното плащане.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права, при твърденията, че между страните са съществували валидни трудови правоотношения, по силата на Трудов договор № 219/15.06.2012 г., по който същият е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“. Навежда, че по-късно били сключени и допълнителни споразумения към основния договор, а именно Допълнително споразумение № 219/15.06.2012 г. от 04.01.2016 г., Допълнително споразумение № 219/15.06.2012 г. от 01.07.2021 г. и Допълнително споразумение № 219/15.06.2012 г. от 01.09.2023 г. Със Заповед на НОИ бил пенсиониран поради придобито право на пенсия за трудов стаж и възраст. Сочи, че на 15.12.2026 г. провел разговор с работодателя си и заявил своето желание да се прекратят отношенията помежду им от 16.01.2026 г. – договорили се да напусне и да прекратят договора. В изпълнение на уговорката, веднага попълнил молба - предизвестие и я дал на господин Венков, който оставил молбата-предизвестие на бюрото си. Смятал, че всичко е точно, подхождайки с доверие към своя дългогодишен работодател. На 15.01.2026 г. след като приключил работа, ищецът издал камиона, ключовете и всичко необходимо за освобождаване на трудовите му ангажименти – бил направен оглед на камиона, на резервоара. На 16.01.2026 г. ищецът отишъл да подпише Заповед за прекратяване на договора, но в момента на полагане на подписа си, се спрял, понеже видял, че има уговорка, че нему не се дължат законовите обезщетения. Помолил да му се плати обезщетение по чл.