Определение № 1172 от 07.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1172 гр. Велико Търново, 06.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20234100500870 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.278, вр. с чл.274, ал.1, т.2 , вр. с чл. 121 ГПК.

Предмет на подадената от името на А. Д. Ц-А чрез пълномощника й адвокат М. М. от ВТАК частна жалба е Определение № 2024/29.09.2023 г. по гр.д.№ 1895/2023 г. на ВТРС, с което е санкционирано прекратяване на производството и изпращане на делото за разглеждането му от Районен съд гр.София по повод на направено от името на ответника ТП на НОИ –Велико Търново в срока по чл. 119, ал.3 от ГПК възражение за местна неподсъдност, с молба за неговата отмяна и продължаване на съдопроизводствените действия от ВТРС. Излага съображения от социално- икономическо естество за неправилност на определението , основани на обстоятелствата , че настоящият й адрес се намира в гр.В.Търново , където живее отпреди 2013 г. , гледането на делото в РС София би я затруднило поради допълнителните разходи , които ще трябва да направи , а понастоящем няма никакви източници на доходи , документите й за отпускане на лична пенсия за стаж и възраст са подадени в ТП на НОИ-В.Търново.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК ответникът чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Маргарита Василева е оспорил частната жалба.

Жалбата е неоснователна .

Нормата на чл.3, ал.1 от ЗУТОССР предвижда специална/ т.е. извън общата по чл.105 от ГПК и преодолявайки специалната по чл. 108, ал.2 от ГПК / местна подсъдност за исковете, предявени в приложното поле на този закон , която е обвързана с постоянния адрес на ищеца , т.е. разглеждането им е вменено на районния съд , в чийто район се намира той.

Макар и да е несъмнено , че създаването й би трябвало да преследва една разумна цел, а тя е да бъде улеснен ищеца да не води дело извън района на постоянния си адрес , който в най- честите случаи обикновено съвпада с настоящия / остава обаче недоумението защо тогава подсъдността да не е обвързана с настоящия адрес , на който лицето живее – чл.94, ал.1 от ЗГрР по подобие на хипотезите на чл. 113 и чл.115, ал.2 от ГПК!? / , повелителният й характер, функционално значим само при възражение на ответника/ отделен е въпросът с какво е оправдано , щом подсъдността не е уредена в негов интерес/ за неспазването й/ каквото тук е факт/ , задължава съда да я приложи, без да държи сметка на обстоятелства от социално- икономическо естество, влияещи на положението и удобството на ищеца в несходство с горната цел- чл. 119, ал.4 от ГПК/ вж. в този смисъл Определение № 1

607/25.10.2010 г. по ч.гр.д. № 577/2010 г. Г.К. IV Г.О. на ВКС/. Доколкото няма/ все още / процесуална норма, предоставяща на ищеца по иск за установяване на трудов и осигурителен стаж право на избор за местна подсъдност или по постоянен или по настоящ адрес, искът подлежи на разглеждане от Районен съд София , тъй-като постоянният адрес на Ц-А се намира в същия град / вж. справка на л.23 от делото /.

Определението е законосъобазно.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2024/29.09.2023 г. по гр.д.№ 1895/2023 г. на ВТРС.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2