Решение № 1215 от 20.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1215 гр. Варна, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100501055 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 28074/27.03.2025г., подадена от С. А. Н. против Решение № 680/27.02.2025г. по гр. дело № 20243110100316 по описа за 2024г. на ВРС, 49 състав, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от адвокат С. А.

Н., ЕГН:**********, против В. И. В., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, бул.

Ч. ***, с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.286 от ЗЗД, чл.36, ал.2 ЗАдв. и чл.86 от ЗЗД, както следва:

- за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 6500 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 3.08.2021г. за процесуално представителство и защита по т. д. 436/2021 на Окръжен съд Варна, ведно със законната лихва върху главницата от 11.01.2024г. до окончателно изплащане на вземането;

- сумата от 1765 лв. представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 6 500 лв. за периода от 3.08.2021 до 10.01.2024 г.;

- сумата от

6500 лв., представляваща

1 дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 25.10.22 г. за процесуално представителство по в. т. д. 728/22 на Апелативен съд Варна, ведно със законната лихва върху главницата от 11.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането;

- сумата от 956 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 6500 лв. за периода от 25.10.2022 до 10.01.2024г., по чл.79, ал.1 вр. с чл.286 от ЗЗД, чл.36, ал.2 ЗАдв. и чл.86 от ЗЗД, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Сочи се, че:

I. ВРС е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с непълнота и неточност на доклада и дадените указания, както следва:

1. Преди да направи доклада съдът не е изяснил фактическата и правна страна, като не е съобразил направените от С. А. Н. уточнения на исковата молба в о.с.з. на 16.07.24, възраженията му за нищожност на договорите за правна защита и съдействие и направените признания и уточнения на ответника в о.с.з. на 16.07.24, 2. В доклада не е посочена правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, възраженията му, възраженията на ответника и приложени по делото документи. 3. Налице е противоречие в съдържанието на доклада по чл.146, т.1 и 2 ГПК и решението.

4. В доклада не са посочени всички признати права - направените признания от ответника. 5. В доклада не са посочени обстоятелствата, които се признават или не се оспорват. 6. В доклада няма отговори на въпроси по факти, които имат значение по вече очертани права, но не се твърдят изрично или се твърдят неясно и противоречиво. 7. В доклада изцяло липсва кои обстоятелства не се нуждаят от доказване. 8. Първоинстанционният съд не е изпълнил императивните си процесуални задължения, като даде ясни, точни и конкретни указания за обстоятелствата, които следва да се докажат и чия точно е доказателствената тежест за това. Налице е непълно и неправилно разпределяне на доказателствената тежест.

II. Решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила: 1. ВРС не разглежда възраженията за нищожност на договорите за безплатна правна защита и съдействие - липсват 2 мотиви в решението. В. В. се е явил в кантората на адв. С. А. Н., като е заявил, че е материално затруднен, което е мотивирало адв. Н. да сключи договори по 38, ал. 1, т.2 от ЗА наред с процесните. В. В. не е бил материално затруднен към датите на подписването на договорите за безплатна защита от 15.07.22 и 20.10.22г., поради което договори за правна защита и съдействие от 15.07.22 и 20.10.22 г. са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречат на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА. 2. ВРС не обсъжда документа с характер на споразумение от 12.04.2023 г. с наименование „Справка за задълженията към адв. С.А.Н.“, Документът има значението на извънсъдебно признание на факти. 3. ВРС не обсъжда значението на Договор за правна защита по т. д. 436/21 на ВОС от 3.08.21 и Договор за правна защита по в. т. д.

728/22 на ВАпС от 25.10.22. Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, на основание чл. 20 а от ЗЗД.

III. ВРС неправилно и незаконосъобразно не разглежда предявения инцидентен установителен иск с правно чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.

IV. ВРС неправилно и необосновано приема, че релевантни за делото са двата договора за безплатна правна защита.

V. Решенето е неправилно поради нарушение на материалния закон. ВРС е нарушил диспозитивното начало, като се е произнесъл не по наведените от страните фактически твърдения, очертаващи предмета на спора, както и съобразно обема и вида на търсената защита. Дадените обяснения в смисъла на частично признание на иска, както и основанията за предявяване на исковете не са преценени и обсъдени от съда въз основа на закона и с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.

VI. ВРС не е посочил на страните, че е налице частично признание на исковете, с което е извършил съществено процесуално нарушение. Според чл.

237 ГПК съдът следва да преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове. Моли за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната 3 страна.

В същия се сочи, че постановеното съдебно решение е законосъобразно и правилно, а жалбата е неоснователна. Счита, че по делото е изготвен от ВРС пълен и точен доклад, посочена е правната квалификация на предявените искове, както и правилно са докладвани възраженията на ответника. Преди обявяване на окончателния доклад съдът е изслушал изявленията на страните. Сочи, че ищецът прави превратно тълкуване на изявленията на процесуалния представител на ответника в о.с.з., като твърди, че в действителност не е правено признание на исковете. В конкретния случай ответникът не е заявил, че се отказва от защита срещу иска, ищецът не е поискал постановяване на решение при признание на иска, поради което чл.

237 от ГПК не може да бъде приложен. Исковете за нищожност на договорите за безплатна правна помощ въззивникът предявил като инцидентни установителни искове, в първото по делото съдебно заседание, поради което съдът по гр.д.№316/2024г. мотивирано се е произнесе по тях, с определение №11667/16.07.2024г. - потвърдено, с определение №5486/11.12.2024г., постановено от ОС-Варна по в.ч.г.д. №2344/2024г. В решението си ВРС е обсъдил всички релевантни доказателства и се е произнесъл с мотиви по всички възражения на страните. В хода на процеса е доказано, че по т.д.

№436/2021г.на ВОС и по в.т.д.№728/2022г.на В.Ап.С., ищецът С. А. Н., в качеството му на адвокат, е защитавал правата на В. И. В. по посочените дела на ВОС и ВАпС, по договори за безплатна правна помощ - същият сам ги е представил пред съдилищата. Поради това решението се явява обосновано и правилно.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове, предявени от С. А. Н., ЕГН:**********, против В. И. В., ЕГН:**********, с правно основание чл.286 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 6500 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 3.08.2021г. за процесуално представителство и защита по т. д. 436/2021 на Окръжен съд Варна, сумата от 1765 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 6 500 лв. за периода от 3.08.2021 до 10.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.01.2024г. до окончателно изплащане на вземането;

4 сумата от 6500 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 25.10.22г. за процесуално представителство по в. т. д. 728/22 на Апелативен съд Варна, сумата от 956 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 6500 лв. за периода от 25.10.2022 до 10.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 03.08.2021 г. между ищеца адв. С. А.

Н., член на АК Варна, с личен № 1000134390 и ответника В. И. В. е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който последният е задължен да заплати възнаграждение за процесуално представителство и защита пред първа съдебна инстанция по т. д. 436/2021 г. на Окръжен съд Варна в размер на 6 500 /шест хиляди и петстотин/ лв. Твърди се, че тъй като в договора няма договорено разсрочване плащането на вноски на възнаграждението и няма договорен конкретен по-късен срок за плащане, то възнаграждението се дължи на основание чл. 2, ал.6 от Наредба №1/9.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, авансово или към датата на подписването му - 3.08.21г. Твърди се, че адв. С. Н. е изпълнил в пълнота задълженията си по Договора за правна помощ от 03.08.21 г., като е осъществил процесуално представителство и защита по т. д. 436/21 на ВОС, подал е отговор на исковата молба с вх. №19302/30.09.2021 г., явил се е в три открити съдебни заседания на 31.03.2022 г., 26.05.22г., 21.07.22г. По делото е постановено решение № 368/5.09.2022 г., с което изцяло е отхвърлен иска, поради което е обжалвано от Ново финанс ООД. Твърди се, че адв. С. Н. многократно е канил ответника В. В. да заплати дължимото му възнаграждение, но през цялото време заплащането не е било направено. С покана за доброволно изпълнение, връчена на ответника на 30.10.23 г. му е даден срок за плащане на възнаграждението до 03.11.2023 г. Твърди се, че в подписаната от ответника В. В. „Справка за задълженията към адв. С. Н.“ от 12.04.2023 г. е налице признание на дълга от 6 500 лв., за защитата по т.д.

436/21 на ВОС. Твърди се, че ответникът от 3.08.2021 г. не изпълнява задължението си за плащане на дължимото възнаграждение на адв. С. Н. по договор за правна защита от 03.08.21г., поради което на основание „Справка за задълженията към адв. С. Н.“ /споразумение/ от 12.04.2023 г. ответникът дължи обезщетение за забава за неплащането на дължимото възнаграждение от датата на подписване на договора 3.08.21 г. до окончателното му заплащане 5 в размер на законната лихва, като към 10.01.2024 г. е 1765 лв.

Твърди се, че на 25.10.2022 г. между ищеца и ответника е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който последният е задължен да заплати възнаграждение в размер на 6500 /шест хиляди и петстотин/ лв. за процесуално представителство и защита пред втора инстанция по т. д. № 436/21 на ВОС - Апелативен съд Варна по в. т. д. 728/22.

Приема се, че доколкото в договора няма договорено разсрочване плащането на вноски на възнаграждението и няма договорен конкретен по-късен срок за плащане, то възнаграждението се дължи на основание чл. 2, ал.6 от Наредба №1/9.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, авансово или към датата на подписването му - 25.10.22 г. Твърди се, че ищецът е изпълнил в пълнота задълженията си по Договора за правна помощ от 25.10.21г., като е осъществил процесуално представителство и защита по в. т. д 728/22 на ВАпС, подал отговор на въззивната жалба с вх. №26059/7.11,2022 г. ВАпС е постановил определение № 32/12.01.23 по чл. 267 ГПК, проведено е о.с.з на 21.03.2023 г. с участието на адв. С. Н., след което е постановено решение №141/24.04.2023г., с което изцяло е отменено първоинстанционното решение и исковете с уважени. Твърди се, че адв. С. Н. многократно е канил ответника В. В. да заплати дължимото му възнаграждение, но през цялото време заплащането не е било направено. С покана за доброволно изпълнение, връчена на ответника на 30.10.23г., му е даден срок за плащане на възнаграждението до 3.11.2023 г. Твърди се, че в подписана от ответника В. В.