Решение № 2201 от 15.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2201 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрипсиме Мъгърдичян

Членове:

Ваня Н. Иванова

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветина Цолова Въззивно гражданско дело № 20231100506381 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №20081350/28.02.2023 г., постановено по гр.д. № 65549/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав са отхвърлени предявените от „Б.п.“ ЕАД срещу Е. С. С. искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3966,80 лева, представляващи разходи за осъществени доставки за 789 броя международни пратки, изпратени от Е. С. С. в периода от 10.03.2015 г. до 28.02.2016 г., които не са били таксувани и не са преминали установен контрол, ведно със законната лихва от 31.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1895,53 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2016 г. до 01.12.2020 г.

Ищецът „Б.п.“ ЕАД е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Е. С. сумата в размер на 700 лева – разноски в производството.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца „Б.п.“ ЕАД с твърдения, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, като се моли за неговата отмяна. Излагат се фактическата страна на процесния спор по идентичен начин на изложението в исковата молба.

Твърди се, че ответникът като служител на „Б.п.“ е изпратил 789 броя международни пратки без същите да са таксувани и без да са преминали установения контрол. По този начин ответникът С. бил подавал в пощенската мрежа на „Б.п.“ ЕАД, за които не бил 1 платил цена за услугата и по този начин ищцовото дружество се било обеднило, а самият той се бил обогатил. Чрез спестяване на разходи за транспорт на търгуваните от него стоки, ответникът С. се бил обогатил със сумата от 3966,80 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Е. С., в който се излагат аргументи за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. Посочва се, че ищецът не бил доказал исковата си претенция нито по основание, нито по размер. Подадената въззивна жалба била голословна, като изцяло повтаряла изложението в исковата молба.

Първоинстанционният съд бил дал на ищеца многократно възможност да направи доказателствени искания, като му указал, че не сочи доказателства за реалната доставка на процесните 789 броя международни пратки на посочената в исковата молба стойност, както и тези пратки да са били изпратени именно от ответника. Съдът бил задължил ищеца да представи намиращите се в него образци № 269 и № 271, издадени в периода 10.03.2015 г. - 28.02.2016 г., но ищецът не представил никакви документи. Предвид изложеното моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата освен когато слЕ. за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Във въззивната жалба не са наведени пороци в атакуваното първоинстанционно решение или в дейността на съда по водене на делото, довела до постановяване на атакуваното решение. В подадената от него въззивна жалба ищецът „Б.п.“ ЕАД е преповторил изцяло изложението, направено от него в подадената пред Софийски районен съд искова молба. Предвид императивния характер на нормата на чл. 59 ЗЗД и задължението въззивният съд да слЕ. за нарушение на императивни норми, следва да се посочи следното.

2

Въззивният съд констатира, че с оглед разпределената доказателствена тежест и дадени от първоинстанционния съд указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, ищецът не е успял да проведе пълно и главно доказване на заявената от него претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3966,80 лева, представляващи разходи за осъществени доставки за 789 броя международни пратки, изпратени от Е. С.

С. в периода от 10.03.2015 г. до 28.02.2016 г., които не са били таксувани и не са преминали установен контрол, ведно със законната лихва от 31.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1895,53 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2016 г. до 01.12.2020 г.

В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че от представените описи за изпращане на международни пратки не се установява, че същите са били изпратени от ответника, доколкото нито Е.н от описите не е подписан от ответника, нито е посочено да са били съставени от него. Представените справки за подадени международни пратки от Е. С. прЕ. 01.06.2015 г. и след 01.06.2015 г. правилно са ценени като писмени документи без доказателствена стойност, доколкото материализират твърдения на ищеца, които подлежат на доказване в процеса, каквото обаче не е било проведено от ищеца.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че не са налице предпоставките на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.

59, ал. 1 ЗЗД, а именно – обогатяване на ответника, изразяващо в случая се в спестяване на разходи за изпращане на международни пратки, обедняване на ищеца, изразяващо се в пропускане да получи дължимите се такси за изпращане на пратките, и връзка между обедняването и обогатяването, както правилно е приел и първоинстанционният съд, поради което е отхвърлил предявените от „Б.п.“ ЕАД искове.

Тъй като крайните правни изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, решението следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

По разноските:

При този изход на спора във въззивната инстанция, право на разноски има ответникът Е.н С. С.. Същият претендира заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, за заплащането на което са представени доказателства, поради което същото следва да бъде уважено в пълен размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №20081350/28.02.2023 г., постановено по гр.д. № 65549/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав.

3

ОСЪЖДА „Б.п.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Е. С. С., ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Обеля II“, ул. **** сумата в размер на 1000 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4