Решение № 556 от 27.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20241100500469 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 13676 от 07.08.2023 г., постановено по гр. д. № 57912/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 46-и състав, е отхвърлен предявеният от „Елматех“ АД срещу „Солид-85“ ЕООД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лева – сума, с която ответникът се е обогатил ползвайки без основание вещи – собственост на ищеца (описани от т. 1 до т. 80 в раздел I от исковата молба и от т. 1 до т. 126 в раздел II на исковата молба) за период от 14.09.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба – 08.10.2021 г., като искът е частичен от сумата в общ размер на 100 000 лева.

С оглед изхода на спора е разпределена и отговорността за разноски между страните, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 800 лв. за деловодни разноски, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 500 лева на адвокат Ц. А. за адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – „Електромоторен завод Елпром Троян“ ЕООД.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Елматех“ АД, подадена чрез адв. М. П., в която са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен 1 акт. На първо място въззивникът сочи, че едва в решението си първоинстанционният съд е приел, че има противоречия в изложените факти в исковата молба, като счита, че е следвало още с доклада по делото да укаже на страната кои факти са неясни и да й даде възможност за тяхното саниране.

По същество намира за неправилен извода на съда, че по делото не са ангажирани доказателства за извършени прихващания, доколкото в случая няма спор между страните за наличието на задължения и начина на тяхното погасяване.

В жалбата се сочи още, че макар съдът по несъстоятелността в гр. Ловеч да е допуснал запечатване на помещения с цел охрана на имуществото, липсват последващи актове на съда по отношение съдбата на това имущество.

Предвид това, процесуалният представител на въззивника обосновава извод, че процесното имущество не е било предмет на производството по несъстоятелността и не подлежи на разпределение и осребряване.

На следващо място намира, че по делото е останал неизяснен въпросът къде се намират процесните вещи. В тази връзка излага, че макар съдът да е дал възможност на вещите лица да направят оглед на място и да установят вещите, ответникът и третото лице помагач не оказали нужното за това съдействие. Напротив – в присъствието на вещите лица и процесуалните представители на страните, както и на охранители, доведени от ответника, било посочено място, на което се намират търговски обекти с „детското“ обяснение, че там са били производствените складове, но вече ги няма. Ето защо според въззивника ответникът е използвал елементи на заблуда, за да отклони вещите лица от поставените им задачи и дори е въвел съда в заблуждение, че вещите липсват, а складовете вече не съществуват. Заявява, че това категорично не отговаря на истината, защото дейността на предприятието е публично известна и не е прекъсвана, като се позовава на отразеното в сайта на „Електромоторен завод Елпром Троян“ ЕООД, от което обосновава извод, че производството на изделия в сферата на електропромишленността не е прекъсвана, въпреки запечатването на складовете и продажбата на производствените помещения. Намира за доказано по делото, че третото лице помагач произвежда продукция, за която е нужна специална екипировка и машини, които не можели да се придобият и синхронизират в рамките на 2-3 месеца. Сочи, че в годишния си финансов отчет за 2016 г. на „Елпром Троян 1“ ЕООД било декларирано, че за месец декември е реализирана продукция на стойност 157 000 лева, което също намира за доказателство, че от първия си ден след придобиване на сградния фонд, ответникът е приел в своя патримониум чужди вещи – машините, описани в исковата молба, с които е продължил производството на електродвигатели.

В жалбата въззивникът коментира и свидетелските показания, депозирани в хода на първоинстанционното производство. По-конкретно, намира, че показанията на свидетеля П. са нелогични и не доказват идентичност на спора с възприятията на свидетеля, тъй като нямало индивидуализация на помещенията, нито данни за времето на огледа. Намира за нелогично и изложеното от свидетеля П. досежно придобиването на машините и по-конкретно, как из цяла България са се предлагали различни 2 машини, които веднага са се синхронизирали в производствен процес и се е получил краен продукт в рамките на 1-2 месеца. Според въззивника районният съд неправилно е възприел и показанията на свидетеля М., тъй като при внимателния им прочит се установявало, че претенции към машините от трети лица не е имало. Ето защо намира, че за ответника е било ясно, че вещите не са негови, а за „Елма“ АД е било ясно, че същите са на ищцовото дружество.

В заключение и предвид всичко гореизложено, въззивникът намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че не е установено къде са се намирали процесните вещи. Моли да бъде обърнато внимание и колко сигнали и жалби са подавани до различни институции за предаване на вещите, посочвайки различни писмени доказателства, представени в хода на производството пред първата инстанция.

Предвид изложените съображения, е отправена молба до настоящата инстанция обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено такова, с което исковата претенция да бъде уважена.

В законоустановения срок от ответника „Солид-85“ ЕООД чрез адв. Ц.

А. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който е застъпено становище за неоснователност на същата. Според въззиваемия правилно първоинстанционният съд е приел за недоказано, че ищецът е собственик на процесните вещи. В тази връзка сочи, че в хода на цялото производство ищецът е препятствал събирането на доказателства във връзка с изготвянето на счетоводната експертиза, тъй като не е осигурил достъп до счетоводството си, а по делото в ОС – Ловеч за несъстоятелността на „Елма“ АД вещото лице не е открило документи, които да доказват реалността на извършеното прихващане и заприходяването на машините в счетоводството на „Елматех“ АД.

Намира още за установено по делото, че голяма част от вещите са били продадени, преди ответникът да влезе във владение, а друга част са били нарязани за скрап, за да не останат в помещенията, предмет на публичната продан. Ето защо според въззиваемия ищецът не е доказал, че процесните вещи са останали в помещенията след въвода във владение, като намира, че установяването на това обстоятелство е било в негова тежест.

Оспорва се и твърдението на въззивника, че при огледа на място на вещите лица е присъствал охранител, доведен от ответното дружество, както и че са използвани елементи на заблуда, за да бъдат отклонени експертите от изпълнението на задачата си. Напротив – въззиваемият намира, че вещите лица сами са се убедили, че при ответника не се съхраняват никакви вещи, собственост на ищеца, както и че самите производствени помещения не съществуват от години, тъй като са били компрометирани от ищцовото дружество и не е можело да бъдат използвани по предназначение.

На следващо място за безспорно установено намира обстоятелството, че третото лице помагач е наемател на ответника, като същото е и собственик на вещи, които е придобило на основание договори, неоспорени от ищеца. Сочи, че оборудването на наетите помещения е извършено от наемателя и той е организирал производството си.

3

В заключение въззиваемият заявява, че никога не е притежавал или държал описаните в исковата молба вещи, а ищецът никога не е искал да му бъдат предавани движими вещи, които са се намирали в помещенията, закупени от ответното дружество. Ето защо се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

О т третото лице помагач „Електромоторен завод Елпром Троян“ ЕООД не е постъпило становище по жалбата.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във връзка с изложените в жалбите доводи настоящата съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 лева (като частична претенция от 100 000 лева), представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на собствените му движими вещи, подробно описани в исковата молба, за периода от 14.09.2011 г. до 08.10.2021 г. Тази правна квалификация се извежда от заявените в исковата молба обстоятелства, определящи основанието на исковата претенция, а именно, че ищецът е станал собственик на процесните движими вещи по силата на договори за продажба, сключени между него и „Елма“ АД (обявено в несъстоятелност) на 14.09.2011 г. и на 03.10.2011 г., като впоследствие същите са останали в недвижим имот, придобит от ответника след проведен търг на имущество на „Елма“ АД на 17.10.2016 г. и същият ги е ползвал без основание. С оглед на тези твърдения и отправения петитум за осъждане на ответника да заплати обезщетение за ползване без основание на процесните движими вещи, както и предвид липсата на друг иск, с който да защити правото си, претенцията на ищеца се основава на общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД.

4

По иска по чл. 59 ЗЗД в хипотезата, когато се претендира заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на собствена на ищеца вещ, в негова доказателствена тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване не само правото си на собственост и фактическото ползване от страна на ответника без основание за това (в рамките на исковия период), но и размера на сумата, с която е обеднял поради невъзможност да реализира евентуална наемна цена от вещта, обогатяване на ответника за сметка на него, както и връзка между обедняването и обогатяването.

На първо място, по отношение на въпроса дали ищецът е собственик на процесните вещи въззивният съд намира, че отговорът е положителен. По делото са представени два договора за покупко-продажба (от 14.09.2011 г. и 03.10.2011 г.), сключени между „Елма“ АД (обявено в несъстоятелност) и ищеца, с които последният е придобил собствеността на процесните движими вещи. Действително в хода на производството не е установено дали цената по договорите е платена, респ. дали са извършени прихващания, доколкото ищецът не е предоставил достъп до счетоводството си на вещото лице по изготвената в хода на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Както правилно е приел в мотивите си обаче първоинстанционният съд, обстоятелството дали цената по договорите е платена касае единствено облигационното им действие. Неизпълнението на това задължение може да доведе до ангажиране отговорността на виновната страна, но същото е ирелевантно относно вещноправните последици на процесните сделки, доколкото прехвърлянето на собствеността върху вещите е настъпило по силата на самите договори.