Определение № 879 от 10.12.2025, Районен съд - Тетевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 879 гр. Тетевен, 10.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330101084 по описа за 2025 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба 14.11.2025 г. на адв. К. В. – САК, пълномощник на Б. Р. А., с ЕГН **********, с които моли съда на основание чл. 248 от ГПК да измени решението си, в частта с разноските, като присъди на Б. А. адвокатски хонорар в общ размер на 800.00 лева за осъщественото процесуално представителство.

На тези основания молят да бъде постановено определение, с което да се измени решението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от насрещната страна Г.

М. Г. с ЕГН **********, чрез адв. Кривошиева, с която оспорват молбата и направеното искане за присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В конкретния случай, в хода на производството са претендирани съдебни разноски, сред които и за адвокатско възнаграждение адв. К. В. по предявен от Б. Р. А. иск за изменение на дължима издръжка по реда на чл. 150 от СК – Претенцията е неоснователна, тъй като правилата на чл. 78 ГПК се прилагат съответно в производствата по спорна съдебна администрация когато е налице пълно уважаване или отхвърляне на исковата молба. Ето защо са налице основания всяка от страните да понесе разноските, така както са сторени (вж. в този смисъл ТР № 3/2023 г. по ТД № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС).

Аргументи могат да се черпят от изразеното в съдебната практика разбиране, че естеството на първоинстанционното производство на спорна съдебна администрация не предполага присъждане на разноски, освен в предвидените случаи. Производствата по спорна съдебна администрация на гражданските отношения се провеждат по реда на ГПК, макар да не са изрично уредени в процесуалния закон, като разрешаването на споровете за 1 упражняването на съответното гражданско право се възлага на съдилищата по силата на отделни нормативни актове (СК, ЗС и др.), съдържащи материалноправната уредба на съответните отношения, както и специфични процесуални правила. Дейността на съда в производствата по спорна съдебна администрация не може да бъде определена като правораздавателна в същинския смисъл на това понятие, а именно като защита и санкция при нарушаване на гражданските права. При тези производства не се разрешават правни спорове, а се оказва съдействие на правните субекти при упражняване на техните лични или имуществени права по смисъла на чл. 2 ГПК, като типичен пример за такава компетентност на съда са производствата за разрешаване на разногласия между родителите относно упражняването на родителските права и относно пътуване на дете в чужбина (чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс), както и относно определянето на режим на лични отношения с дядо и баба (чл. 128 СК) /В този смисъл изразеното в Тълкувателно Решение 3/2023 г. от 27.06.2024 год. по ТД № 3/2023 на ОСГК на ВКС/. Съгласно цитираното ТР, в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях.

Също така се допълва, че когато съдът с решението си замества липсващата обща воля на страните, прилагането на правилата на чл. 78 ГПК следва да претърпи някои ограничения, като нито една от страните не следва да понесе санкцията, която страните в общия исков процес понасят при уважаване или отхвърляне на иска чрез осъждането им да заплатят разноски в полза на противната страна. В първоинстанционното производство по правило всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, вкл. и по отношение на определянето на издръжката, доколкото същото, когато е част от производството относно упражняването на родителските права, няма самостоятелен характер. В конкретния случай, съдът не се е съобразил с конкретните искания на нито една от страните, в пълнота и е постановил своето решение, съблюдавайки висшият интерес на детето. Ищецът е претендирал увеличение на дължимата месечна издръжка, в размер на 400 лева, съдът не се е съобразил в пълнота с претендираният размер и е определил дължима месечна издръжка, в размер на 350 лева. С оглед последното не е налице пълно уважаване не претенцията, респективно пълно отхвърляне на същата, с оглед на което разноските по това производство следва да останат за страните, така както са сторени. Затова и съдебният състав е оставил без уважение искането за присъждане на разноски от ищцовата страна.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. В. – САК, пълномощник на Б. Р. А., с ЕГН **********, за изменение на Решение № 259 от 12.11.2025 г. по гр. дело 1084/2025 г. по описа на РС - Тетевен в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Определението е неразделна част от Решение № 259 от 12.11.2025 г. по настоящото дело.

2

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

3