Решение № 19158 от 23.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19158 гр. С., 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110100470 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 1951/06.01.2025г. на СРС, подадена във връзка със Заповед № 26495/23.08.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 44949/2024г. на СРС.

Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу ответника М. Р. Г. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „***********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „*********“ 1, бл. 46, вх. В, ет. 5, ап. 67, аб. № *****, както следва:

1045,98 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (23.07.2024г.) до окончателното им изплащане;

202,52 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г.-10.07.2024г.;

39,58 лева за главница за дялово разпределение за периода м.06.2021г.м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (23.07.2024г.) до окончателното им изплащане;

9,38 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2021г.-10.07.2024г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът 1 на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от ст.юрк. А.Т. / юрк. Б.А..

Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. Р. Г. чрез назначения му особен представител адв. Г. Г. – АК-С., е депозирал Отговор, вх. № 136663/16.04.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява, че няма качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като нито е собственик на топлоснабдения имот, нито потребява в него топлинна енергия за свои нужди. Съгласно представените към исковата молба доказателства радиаторите в имота били свалени, в него се ползвала само топла вода, но въпреки това имало начислени суми и за отопление. За насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът не се явява, не се явява и назначеният му особен представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се оспорват.

Третото лице – помагач „**********“ ЕООД е депозирало молба, вх. № 309691/24.09.2025г. на СРС, в което негов представител изразява позиция за основателност на предявените искове. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

По силата на Договор за замяна на недвижими имоти от 30.09.2004г., сключен между Р.Д.Г. и Столичната община, Р.Д.Г. е придобила недвижим имот – апартамент в град С., ж.к.

„*********“ 1, бл. 46, вх. В, ет. 5, ап. 67, ведно с припадащите му се площи, права и помещения, идентичен като описание с топлоснабдения имот. Подадена е и заявлениедекларация за откриване на партида за битово топлоснабдяване.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане 2 на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила, за което в проведеното по делото публично съдебно заседание бяха представени за констатация печатни материали /вестници/ и е посочен броят, в който е осъществена публикацията /арг. чл. 187 ГПК/. По смисъла на чл.

153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).

Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РИС25-УГ51-6090/14.07.2025г. на Столичната община – Район „Искър“, Р.Д.Г. е починала на 08.11.2012г., като е оставила за свой единствен наследник по закон сина си М. Р. Г.. Нормата на чл. 48 ЗН разпорежда, че наследството се придобива с приемането му, като това приемане произвежда действие от откриване на наследството. Приемането може да стане както изрично, така и с конклудентни действия. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване на приемането му по опис или отказ от наследство. В тази насока – р.437/17.01.2012г.-гр.д.70/2011г.-ВКС, ІІІг.о., р.392/09.12.2015г.-в.т.д.591/2015г.АпС-Пловдив. Ответникът Г. не е оспорил изрично приемането на наследството. Затова след смъртта на Р.Г. следва да се приеме, че собствеността върху топлоснабдения апартамент е преминала в неговия патримониум, като той носи задължението за заплащане на възникналите във връзка с доставката на топлинна енергия задължения.

Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата принципно следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството.

Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност.

Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като 3 неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебнотехническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената/изчислена/отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ заплащането на топлоенергията се осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ на дружеството.