Решение № 536 от 25.09.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Веселка Марева

Радост Бошнакова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20238002102649 по описа за 2023 година

Образувано е по касационни жалби, подадени от „Каро Трейдинг“ ООД и Община Козлодуй, против решение № 1574 от 19.12.2022 г. по гр. дело № 1756/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 62 от 21.03.2022 г. по гр. дело № 436/2021 г. на Врачански окръжен съд в частта за солидарното им осъждане да заплатят на Г. В. П. сумата 33026.39 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, заедно със законната лихва от 24.09.2021 г., и сумата 5284.16 лева, представляваща законна лихва върху главницата за времето от 27.02.2020 г. до 24.09.2021 г., и за присъждане на разноски от 2272.12 лева, в която част на основание чл. 248 ГПК решението е изменено с определение № 304 от 04.07.2022 г. по гр. дело № 436/2021 г. на Врачански окръжен съд, и същите са осъдени да заплатят разноски за въззивното производство в размер на 2350 лева.

Касаторът „Каро Трейдинг“ ООД поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Извежда изложените касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с липсата на нормативно установени и/или договорни задължения за поддържане и надзор на ВиК системите и съоръженията и за предоставянето на ВиК услуги, констатирано и от въззивната инстанция, осъществени от него действия въз основа на договор за обществена поръчка от 13.06.2019 г. за реконструкция и рехабилитация на водоснабдителната система и съоръжения в с. Хърлец, общ. Козлодуй, работата по който е изпълнена и приета, неправилно определяне на размера на вредите не към момента на 1 увреждането, а към момента на определяне на обезщетението, и с включване в него на печалба и ДДС, и липсата на собствен анализ и изводи от въззивната инстанция. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете или връщането му за ново разглеждане от въззивната инстанция. Претендира разноски.

В касационната жалба на Община Козлодуй се излагат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати от въззивният съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила от необсъждане на наведени възражения за собствеността и законността на постройките, съответно за дължимостта и определянето на обезщетението, и постановяването му в нарушение на материалния закон при ангажиране отговорността на общината. Претендира разноски.

Ответникът в касационното производство - ищецът Г. В. П., в подадения в срок отговор на касационните жалби и представената писмена защита при разглеждане на делото в открито съдебно заседание, излага съображения за тяхната неоснователност, като аргументира липсата на противоречие между въззивното решение и трайно установената съдебна практика на касационната инстанция при решаване на спорове с правно основание чл. 49 ЗЗД. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът Община Козлодуй, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба, като изтъква, че в противоречие с практиката на ВКС с обжалваното въззивно решение е определено и присъдено обезщетение, несъобразено с момента на увреждането и включването на 20 % ДДС и 10 % данък печалба, и постановяване на същото при допуснати процесуални нарушения с необсъждане на наведени възражения, включително и относно начина на сключване на сделките за придобиване на собствеността.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по подадените касационни жалби с определение № 3502 от 08.07.2024 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за проверка на съответствието на дадените от въззивния съд разрешения в него с практиката на Върховния касационен съд по уточнените и конкретизирани правни въпроси към кой момент следва да се определи обезщетението за причинени от непозволено увреждане имуществени вреди и в обезщетението за такива вреди, изразяващи се в необходими разходи за отстраняване на уврежданията на имуществото, включват ли се печалба и ДДС като пряка и непосредствена последица от увреждането.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като обсъди заявените в касационните жалби основания и данните по делото, приема следното:

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответниците „Каро Трейдинг“ ООД и Община Козлодуй по чл. 49 ЗЗД за причинените на ищеца Г. П. имуществени вреди от увреждане на собствено й недвижимо имущество в резултат от спукана и несвързана водопроводна тръба при извършвана на 27.02.2020 г. подмяна на сградно отклонение на водоснабдителната система за захранване на с. Хърлец, общ. Козлодуй, с питейна вода и несвоевременното им установяване. Установил е, че ответникът Община Козлодуй е възложител, а Каро Трейдинг“ ООД - изпълнител по обществена поръчка за изпълнението на 2

СМР по проект за реконструкция и рехабилитация на водоснабдителните система и съоръжения на с. Хърлец, общ. Козлодуй. Ищецът Г. П. се легитимира като собственик на два съседни застроени поземлени имота в селото по силата на нотариални актове от 2011 г., като при извършена подмяна на сградно отклонение на водоснабдителната система в близост до тези имоти, на 27.02.2020 г. се е получила посочената авария. Въз основа на изслушаните свидетелски показания и експертно заключение, въззивният съд е извел извод, че увреждането на имуществото на ищеца (масивна жилищна сграда и прилежащи към нея постройки, порта, ограда и двор) е причинено именно в резултат на тази авария. Приел е, че общината, като собственик на водопроводното съоръжение, което е част от водностопанската система на територията на общината - публична общинска собственост по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите (ЗВ), е носител на задължението за поддръжката му в техническа изправност – арг. от чл. 141 ЗВ, а работещите при изпълнителя по възложената обществена поръчка не са изпълнили възложените им СМР с дължимата грижа, предвид осъщественото при изпълнението на същите и несвоевременното установяване и отстраняване на настъпилата авария на водопровода в процесния участък с необходимите контрол и мерки за нормалното провеждане на питейната вода и свободното й протичане при осъществяваната подмяна на водопровода. Така установеното неправомерно поведение, включващо действия и бездействия на ответниците, е довело до наводняване на почвата под имота на ищеца Г. П. и нейното пропадане с около 10-15 см, станало причина за възникването на пукнатини с ширина 4-5 см в стените на сградите, накланяне на оградата, засукване на портите, входната врата и прозирната част от оградата, а също така и до компрометиране на настилката от фугирани каменни плочи в двора. За размера на дължимото обезщетение въззивният съд е изложил съображения, че при възможност за възстановяване на увреденото имущество и при стойност на необходимите разходи за материали и труд за отстраняването на вредите, които не надхвърлят пазарната му стойност и които не са били направени от собственика им, доколкото те представляват бъдещи сигурни вреди като пряка и непосредствена последица от увреждането на имуществото, техният размер следва да се определи не към момента на деликта, а по пазарната стойност към момента на тяхното определяне. Този размер на обезщетението за имуществените вреди би следвало да включва ДДС и печалба, тъй като по силата на ЗДДС и качеството на собственика на увреденото имущество като краен потребител на стоките и услугите, заплащането им за отстраняването на вредите е сигурно.

По правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. На обезщетяване съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В установената практика на ВКС, постановената по реда на чл. 290 ГПК, част от която е посочена в определението за допускане на касационно обжалване - решение № 658 от 05.01.2010 г. по гр. дело № 1781/2009 г. на ВКС, IV г. о., е прието, че определянето на размера на обезщетението за имуществени вреди в случаите на непозволено увреждане се осъществява с оглед размера на причинените вреди към момента на настъпването на същите, 3 а не към момента на решаване на спора. При непозволено увреждане вещта е повредена или унищожена към момента на увреждащото събитие, като законната лихва е предназначена да обезщети увредения за вредите, които търпи от забавеното плащане на паричното вземане – арг. от чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Разяснено е също в решение № 63 от 01.02.2024 г. по гр. дело № 362/2023 г. на ВКС, I г. о., че при непозволено увреждане, довело до повреда на собствена на увредения вещ, делинквентът дължи на собственика на вещта обезщетение за всички реално претърпени от собственика на вещта имуществени вреди. Тези реално претърпени имуществени вреди се определят по размер съобразно необходимата за ремонта/поправката на увредената вещ сума. Без значение за дължимостта на обезщетението за такова увреждане е дали към датата на заявяване на претенцията по чл. 45 ЗЗД и към датата на приключване на делото сумата за ремонта/поправката на вещта вече е разходвана, т. е. ремонтът е извършен, или все още не е.

Дори ремонтът все още да не е извършен, не се касае за бъдещи вреди, които не подлежат на обезщетяване, докато не настъпят. Това е така, защото при непозволено увреждане, довело до повреждане на вещ, вредите настъпват в деня на увреждането (когато вещта е повредена), а не когато собственикът на вещта е заплатил сума за ремонт и поправка на увреденото при това непозволено увреждане имущество. Следователно този момент е и правнорелевантният момент за определяне на размера на обезщетението за имуществените вреди. Това гарантира пълно и справедливо обезщетяване на увредения, съобразено с действителното настъпване на вредите.

По въпроса относно дължимостта на печалбата и на ДДС като разходи за поправяне на увреденото от непозволено увреждане имущество в установената практика на ВКС решение № 499 от 30.06.2010 г. по гр. дело № 647/2009 г. на ВКС, IV г. о., и решение № 103 от 23.09.2022 г. по гр. дело № 101/2022 г. на ВКС, I г. о., е прието, че такива се дължат ако се докаже от увредения сигурното им настъпване като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, регламентиращ обхвата на обезщетението при деликтната отговорност, което се дължи за всички вреди, които са настъпили или може да настъпят при условие, че са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане (претърпени вреди и пропуснати ползи). На обезщетяване подлежат следователно само онези вреди, които са в причинна връзка с увреждането, но само доколкото е сигурно (доказано), че действително са настъпили, респ. ще настъпят.

Разяснено е, че с ДДС по арг. от чл. 1 от ЗДДС се облага само добавена стойност, като съгласно чл. 67, ал. 2 и 3 ЗДДС този данък се включва в цената на стоката и услугата и и във всички случаи на реализирана доставка остава за сметка на крайния потребител. Затова за дължимостта на печалбата и на ДДС, заплатени от увредения като разходи по поправяне на увредената вещ, респ. сигурното им осъществяване (заплащане) като такива за поправянето на вещта, също трябва да бъдат установени от увредения.

Настоящият състав възприема така дадените отговори на материалноправните въпроси, които следва да намерят приложение при разглеждане на спора по настоящото дело.

По основателността на касационните жалби:

По делото не е спорно, че ответникът „Каро Трейдинг“ ООД е изпълнител по договор от 4