Решение № 135 от 18.10.2024, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Балчик, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело № 20243210100131 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 ,ал.1,т.1 от ГПК, като е образувано по предявена искова молба от „Сити Кеш“ ООД с ЕИК***,със съдебен адрес ***,чрез Н.П.П.-управител, против Г. К. С. с ЕГН********** от ***,с цена на иска 300,00лева,ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди,че Г. К. С., ЕГН **********, е отправила искане за сключване на договор за заем ,което било попълнено собственоръчно от нея, посредством сайта на Заемодателя,посочен в интернет. Договорът за заем бил сключен съобразно Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Ответника,съобразно установената форма за кандидатстване от ищеца,бил предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), едно лице за контакт, както и бил посочил желания начин за изплащане на отпусканата заемна сума,с което обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „Сити Кеш“ ООД.

1

От своя страна „Сити Кеш“ ООД изпратило на посочената електронна поща Общи условия, както и предоставя чрез своя сайт проект на договора за заем, съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за искания от ответника паричен заем. С натискане на бутон „Изпрати“ съгласно Общите условия ответника бил приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се считало за подписване на всяка страница на предоставените по описания по - горе начин документи съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ , и то при условията при които последните са му предоставени.

От своя страна ищеца,потвърждавал сключването на договора за заем като изпращал на посочения от ответника-заемополучател, електронен адрес договор за паричен заем № ***, заедно с погасителния план към него и Общите условия ,като съгласно Общите условия, договорът за паричен заем влизал в сила от датата на изпращането му от ищеца-заемодател на ответниказаемополучател -на ***г.,с което ставал задължителен и за двете страни.

Ищеца,твърди,че ответника не е изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил дължимите суми, не е погасил задълженията си по заема.

Поради тази причина, дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК и по образувано ч.гр.д. № 675/2023г. РС- Балчик е издал Заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението.

Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК,поради което и за ищеца е възникнало правото по чл. 415 ГПК - да предяви установителен иск.

Неизплащане на задължението от страна на С. е мотивирало ищеца да предяви настоящият иск ,като моли съдът,да постановие решение, с което да признае за установено, че Г. К. С., ЕГН **********, дължи на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ***, сумата в размер на 300,00 лева,представляваща- главница по договор за паричен заем № *** / ***г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението.

Моли съдът да присъди сторените в производствата (заповедно и исково) разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство в размер на 450 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.

13, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Моли, в случай че не се яви проц.представител,в първото по делото 2 открито съдебно заседание, делото да се гледа негово отсъствие.

Направено е искане, ако ответника не изпрати отговор на исковата молба, не се яви на насроченото о.с.з. и не изпрати искане за гледане на делото в негово отсъствие, съдът да постанови неприсъствено решение по чл. 238 ГПК.

Ответника , в указания от съда срок по чл.131 от ГПК не е подал писмен отговор.

В открито с.з. ищцовото дружество не се представлява, като със становище с вх.№4132/09.09.2024г.депозирано от процесуален представител Т.,пледира за уважаване на исковата претенция.

Ответникът е депозирал писмен отговор и становище по делото,чрез пълномощника си адв.М..

Оспорва иска и дължимостта на сумата от 300,00 лева,като е направено твърдение,че чистата главница по договора е 1800,00 лева,която била погасена от ответницата.Направено е възражение за нищожност на договора, както и искане ,за обезсилване на издадената заповед за парично изпълнение,над размера от 300,00лева.

Претендира разноски в полза на ЕАД Д. М..

Съдът като,след като обсъди събраните доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност ,по реда на чл.235,ал.2,във вр.с ал.1 от ГПК,приема за установено следното:

Въз основа на приобщените документи се установява, че по силата на Договор за паричен заем Кредирект №***/***г. сключен в електронна форма според представеното извлечение от Лог файл и приложимите към него Общи условия , в сила от 08.03.2019 г., "Сити кеш" ООД,с ЕИК: ***, регистрирано под № *** в Регистъра на Българска народна банка за финансовите институции с основен предмет на дейност но и не само отпускане и управление на заеми, от една страна като "Заемодател", се задължило да предостави на ответника, от друга страна, като "Заемател", кредит от 1800, 00 лева чрез превод по посочена от него банкова сметка или чрез системата за разплащане "Изипей". Плащането е обработено на ***г. ,като е наредено по сметката на ответника,посочена в договора.

Съгласно клаузите по договора ответника е следвало да погаси четири 3 вноски по 60,08лева и 14 вноски по 163,04 лева.Вноските е следвало да се погасяват всеки месец общо на брой 18,с ГПР-48% и фиксиран ГЛП-40,05%.

Датата на първото плащане била 18.04.2022г.,а тази на последното 18.09.2023г.Общта сума която е следвало ответника да заплати възлизала в размер на 2522,88 лева.,съгласно погасителен план,видно от договора.

В т. 6. 2. от текста му било уговорено, че кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка от 3651,12 лева, платима разсрочено съгласно включения в договор погасителен план в размер на 282,92 лева към всяка една от първите четири вноски и по 179,96 лева за всички останали четиринадесет вноски, в случай че не изпълни ангажимента си по т. 6. 1. от договора в 3дневен срок от усвояването на заемните средства да осигури при параметрите на чл. 33, ал. 1 от Общите условия обезпечение във вид на банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка в размер на два пъти общата сума за плащане и с валидност за срока на договорното действие и до 6 месеца след края му, или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на изискванията: да имат осигурителен доход – най-малко седем или четири пъти минималната работна заплата за страната съответно при един или двама поръчители; да не са поръчители по други заемни договори с кредитора или заематели по такива, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от "Редовен", по активни и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, и да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ за дохода си.

В Общите условия били регламентирани правата на потребителя да се откаже от договора-чл.13,ал.2 и ал.3 и да изиска информация за извършените и предстоящите платежи чл. 28, т. 3, както и редът за тяхното упражняване.

Съобразно чл. 39, ал. 1 от Общите условия за получени и узнати от заемателя се считат всички съобщения на насрещната страна, ако бъдат изпратени на адресите му за кореспонденция, упоменати в договора: постоянния адрес или електронната му поща.

Сезиран от ищеца с постъпило на 31.10.2023 г. Заявление вх. № 4879/31.10.2023 г.по ч. гр. дело № 675/2023 г. по описа на Районен съд Балчик,, Районен съд – Балчик е издал Заповед № 280/02.11.2023г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата от 1800,00 4 лева,представляваща главница по договора,ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението -31.10.2023г.до изплащане на вземането,сумата в размер на 542,64 лева,представляваща възнаградителна лихва за периода ***г. до 18.09.2023г.,сумата в размер на 293,19 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 01.09.2022г. до 01.09.2023г.,сумата в размер на 52,72 лева ДТ и сумата в размер на 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

За сумата 2479,24 лева договорна неустойка ,482,19лева неустойка за забава и 70,00 лева за разходи за събиране на вземането поради забава в плащането по договора за паричен заем от ***г. съдът с Определение е отхвърлил подаденото заявление за издаване на Заповед.

Заповедта и Определението на съда са връчени на длъжника,сега ответник на 09.11.2023г.лично.

Заповедта и Определението на съда са били получени от заявителя, сега ищец на 10.11.2023г.

В срок длъжника, сега ответник е депозирал възражение по чл.414 от ГПК.

С определение №27/18.01.2024г.съдът е указал на заявителя,сега ищец,че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаването му,на осн.чл.415,ал.1,т.1 от ГПК.

След като бил известен на 25.01.2024 г. за процесуалната възможност по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК , на 27.02.2024 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът предявил разглежданите искове с подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване Искова молба вх. № 991/27.02.2024 г.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК , концентрират спора върху съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Спорните права произтичат от Договор за паричен заем Кредирект *** / ***г. който, бидейки сключен от ищцовото дружество в битността му на "търговец" по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се 5 подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.

С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите договорът се регулира от специалния ЗПК, който въвежда в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО.

Чл. 9, ал. 1 от ЗПК гласи, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.

Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.