Решение № 3922 от 07.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3922 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110122899 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от получено навяхване и разтягане на ставите на ниво китка на дясната ръка, вследствие на падане след спъване в тротоарна шахта на пътя, поради бездействието на ответника и неизпълнение на задълженията му да поддържа и ремонтира за своя сметка обектите на техническата инфраструктура на своята територия, в периода от 07.11.2023г. до 15.01.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 07.11.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 07.11.2023 г., около 17 ч., придвижвайки се по левия тротоар на ул.

„**************“, в посока от бул. „**************“ към ул. „*************“, на около 1 метър преди кръстовището с ул. „*************“, срещу № 67 се спъва в издадена над нивото на тротоара шахта, вследствие на което пада върху дясната си ръка. Твърди се, че при произшествие на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в навяхване и разтягане на ставите на ниво китка на дясната ръка. След падането, ищецът е приет в ************************, където е направен преглед и рентгенография и поставена ортеза. Посочва, че последната е носена в продължение на около месец, а след махането й е проведено раздвижване и рехабилитация. Посочва, че към момента на предявяване на исковата молба продължава да изпитва болка в областта на увредения крайник при промяна на времето и натоварване. Посочва, че в резултат на получените увреждания ищецът търпи страдания и ежедневен дискомфорт, изразяващ се в затруднено ежедневно обслужване и извършване на елементарни ежедневни грижи за дълъг период, като се нуждае от помощ за период от над 2 месеца. Твърди, че изпитва страх да ходи по улиците, става раздразнителен, напрегнат и изнервен. Твърди още, че изпитва силно безпокойство, когато разказва за 1 случилото се. Поддържа, че претърпените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото произшествие, причина за което е неизпълнението от страна на ответника на задължението да обезопаси, да поддържа в изправност и в цялост участъци от пътя, които са негова собственост съгласно пар. 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, за който път ответникът е длъжен да полага грижи за поддържането му в изправно състояние съгласно чл. 167 ЗДвП.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск по основание и размер. Оспорва, че е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск поради това, че шахтата е собственост на трето лице, а именно /ФИРМА/, което е собственик и има задължение за поддържане на същата. Сочи, че ищецът е съпричинил вредата поради неположената дължима грижа от негова страна към собствената му лична безопасност. В условията на евентуалност сочи на прекомерност на претендираното обезщетение.

В съдебно заседание ищецът И. И. А., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адвокат Г., който поддържа исковите претенции и моли за уважаването им.

Ответникът ********************* редовно призован в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Попова, която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковите претенции.

В съдебно заседание третото лице помагач – конституирано на страната на ответника – /ФИРМА/, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт Ш., като по същество моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства по делото на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпределената и указана на страните доказателствена тежест в процеса на основание чл. 154 от ГПК, именно ищеца следваше да докаже осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно: осъществяване фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно деяние /действие или бездействие от страна на служители на ответника, обстоятелството, че именно ответникът е имал задължението да осъществява контрол за обезопасяването и поддържането на сочения участък, сочените имуществени вреди и техния размер, вида и характера на неимуществените вреди, причинна връзка между деянието и вредите, противоправност на деянието, като на основание чл. 45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. При релевирано от ответника възражение за съпричиняване в негова доказателствена тежест е да установи, че ищецът е допринесъл за настъпване на уврежданията.

За доказване на механизма на инцидента и причинно следствената връзка между него и твърдените от ищеца вреди, както и с оглед доказване на претърпените от ищеца вреди по делото е допуснато събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля М.П., приятел на ищеца от детството. В показанията си той възпроизвежда, че в 2 деня на инцидента е бил с ищеца. Потвърждава, че инцидента се е случил в началото на ноември 7 или 8 привечер към 5:00-6:00, на пряка на бул. „**************“, съдът цитира „ул. С.“, според показанията му № 67. Там ищецът имал среща със свидетеля, на една площадка, където последният го чакал с детето си. Докато свидетелят чакал А. възприел как той се спъва и пада, в резултат на което удря дясната си ръка. На място имало 3-4 шахти, точно на ъгъла, продълговати, с железен кант отстрани, стърчащи над тротоара, в които ищецът се спънал. Свидетелят бил срещу него, чакайки го и възприел падането. Последвало обаждане за такси, след което А. бил откаран в ***********. В *********** се установило, че ръката е разтегната, като ищецът излязъл от там с поставена шина, която носил около два месеца. След инцидента не се чувствал добре и детето му се наплашило от падането на баща си. Преустановил работния си процес за период от два месеца.

По делото е прието писмо от **********************“ *** с приложени към него: CD с образни изследвания на ищеца, копие на амбулаторна книга от кабинет по Травматология за извършен преглед на ищеца и копие от лист за преглед на пациент – ищецът. Съдът след обследване на този писмен доказателствен материал установи, че той касае преглед на ищеца, във връзка с процесния инцидент, поради което го кредитира.

Съгласно изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза след инцидента на И. А. е поставена диагноза: „навяхване и разтягане на ставите на ниво дясна китка“. Тези увреди са довели до затруднение движението крайника на ищеца/дясната ръка/ за срок около 25 дни при обичаен ход на възстановяване /но не трайно за повече от 30 дни/, като е реализиран медико - биологичния признак: временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Посочено е, че процесните увреди могат да се получат при падане върху терен и подпиране на длан и по начина твърдян от ищеца. Вещото лице е освидетелствало ищеца, като е установило, че ищеца е клинично здрав. Посочено е че във връзка с травмата е носил ортеза два месеца, като тогава е имал болка и оток и затруднения при захват с дясната ръка.

Установено е че към настоящия момент няма оплаквания. Посочено е, че при получаване на увреждането и в първите две седмици ищецът е изпитвал силни болки и страдания, отшумели впоследствие.

По делото други относими доказателства не са събрани.

Ответникът по смисъла на §7, ал.1,т.7 от ЗМСМА е собственик на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инжинерно-защитната система, които обслужват територията й и не са включени в уставния фонд на търговски дружества. Съгласно дефиницаята на т.11 от §1 от Закона за пътищата „изграждането на пътища” е дейност по създаването на нови материални активи, която включва проучването, проектирането и строителството на нови или рекунструкцията на съществуващи пътища. Ответникът е титуляр на правото на собственост спрямо общинския път – чл. 8, ал. 3 ЗП. На основание чл.

19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП е задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на процесния участък, върху който са били налични няколко шахти, с обръчи стърчащи над тях. По изложеното дори и шахтите да са собственост на /ФИРМА/ то легитимиран да 3 отговаря по така предявените искове е ответникът, тъй като именно негова е отговорността да да поддържа тротоара, като участък, предназначен за пешеходци. Касае се за неравност на тротоара, поради което именно тук е мястото да се посочи, че съдът намира за неоснователни наведените в хода на производството от ответника възражения, че не следва да отговаря по предявените искове. Не се установи участъкът от пътя, на който е настъпил инцидентът с ищцата, да е частна собственост, респективно друг, а не О.та, да носи отговорността за поддържането на тротоара в изправно и безопасно състояние.

Свидетелските показания на разпитания пред настоящия състав свидетел кореспондират с изложението в исковата молба и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства. В хода на разпита на свидетеля П. е установено, че причината за инцидента е стърчащи над тротоара шахти, в които ищецът се спъва, респективно именно липсата на тротоарни плочки, липсата на бетонно обрамчване около шахтата и допускането на неравности на терена, както е видно и от снимковия материал, приет като ВД по делото /л.6/, са били причината ищецът да не възприеме конкретната неравност на тротоара, да загуби равновесие, да стъпи накриво и да падне върху дясната си ръка. Не се установява по делото неравността да е била обозначена по никакъв начин, нито е имало знаци, сигнали или табели указващи на гореконстатираното, за да се приеме, че от страна на ищеца не е проявено необходимото внимание за безопасно придвижване в градска среда по предназначен за пешеходци участък от земната повърхност.

При съвкупен анализ на доказателствения материал, съдът намира, че по делото се установи, че ищецът е претърпял инцидент на 07.11.2023 г., около 17 ч., придвижвайки се по левия тротоар на ул. „**************“, в посока от бул. „**************“ към ул.

„*************“, на около 1 метър преди кръстовището с ул. „*************“, срещу № 67, където се спъва в издадена над нивото на тротоара шахта, вследствие на което пада върху дясната си ръка. Тези твърдения се установиха от показанията на свидетеля П., които макар и половинчати по отношение името на улицата на която е настъпил инцидентът, формират сигурно убеждения у съда за мястото, датата и механизма на инцидента, поради което съдът ги кредитира. Следва да се подчертае и че свидетелят е непосредствен свидетел на случилото се и в най-достоверна степен може да пресъздаде механизма на инцидента.

Установи се безспорно, че ищецът е получил твърдените увреждания, като последното се установи от изслушаната СМЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена, в съответствие с останалия приет по делото доказателствен материал /медицинска документация/, поради което и дава вяра. Що се касае до отговорността на ответната О. – по същността си тя е гаранционно - обезпечителна и безвиновна. Възложителят обаче отговаря за действието или бездействието на своите служители, на които е възложил работа.

На следващо място ищецът доказа характера на претърпените от него неимуществени вреди.

В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля П.. Показанията на свидетеля П. следва да бъдат възприети, тъй като са ясни, конкретни и непротиворечиви, а и кореспондират на другите събрани доказателства, като в същото време именно той е свидетел на инцидента, познават се с ищеца от деца и има непосредствени впечатления от 4 твърдените от А. болки и страдания във връзка с процесния случай.