Решение № 908 от 12.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 908 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело № 20211100901820 по описа за 2021 година

Предмет на делото са: 1) предявен от „А.С.-И.“ ЕООД срещу „П.И.Б.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата 50 000,00 лв., преведена на 25.05.2018г. за плащане на част от продажната цена по договор за покупко-продажба от 15.05.2018г.; 2) предявен от С. Г. С. срещу „П.И.Б.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата 239 880,00 лв., получена по изпълнително дело №201985000400536 на ЧСИ с рег. №850 от проведена публична продан на недвижим имот на С. Г. С., ипотекиран за изпълнение на задължения на „А.С.-И.“ ЕООД по договор за банков кредит от 12.03.2018г.

Като фактическо основание на предявените с обща искова молба искове са заявени твърдения, че сключените между „А.С.-И.“ ЕООД и „П.И.Б.“ АД договор за банков кредит от 12.03.2018г. и договор за покупко-продажба от 15.05.2018г. са нищожни съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД поради невъзможен предмет на договора за покупко-продажба от 15.05.2018г., за чието финансиране е сключен договорът за кредит от 12.03.2018г., респективно липсва основание за получаване от банката на платената от ищеца „А.С.-И.“ ЕООД сума за продажна цена по договора за покупко-продажба от 15.05.2018г. и на сумата, за която е продаден ипотекираният недвижим имот на ищеца С. Г. С. в образуваното производство за принудително изпълнение на вземанията на банката срещу „А.С.-И.“ ЕООД по договора за банков кредит от 12.03.2018г.

Ответникът „П.И.Б.“ АД оспорва допустимостта на предявените искове с възражения, че въпросите относно валидността на двата процесни договора са разрешени със задължителна за съда и страните сила на пресъдено нещо на решение от 18.08.2020г. по т.д.

1

№168/2019г. на ОС-Враца, влязло в сила на 28.09.2020г. Оспорва и основателността на исковете с възражения, че тръбопроводите, за които е сключен договорът за покупкопродажба от 15.05.2018г., съществуват, задълженията му за прехвърляне на собствеността върху тях са изпълнени със сключването на договора, а самият договор не предвижда задължения на продавача във връзка с демонтажа на тръбопроводите от купувача.

„АМС И.“ ЕООД, конституирано в производството като трето лице помагач на страната на ответника, оспорва основателността на исковете с идентични възражения, както и с възражения, че купувачът „А.С.-И.“ ЕООД е и упражнил правата си по договора за покупко-продажба от 15.05.2018г., като е извършил действия по демонтажа на част от тръбопроводите.

По допустимостта на предявените искове:

С влязлото в сила решение от 18.08.2020г. по т.д. №168/2019г. на ОС-Враца, на което са основани възраженията на ответника срещу допустимостта на предявените искове, са уважени предявени от „П.И.Б.“ АД искове за признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „А.С.-И.“ ЕООД дължи на банката сумата 200 000,00 лв. – главница по договора за банков кредит от 12.03.2018г., ведно със законна лихва от 24.04.2019г., сумата 2 476,57 лв. – договорна лихва, както и сумата 24 444,44 лв. – наказателна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №574/2019г. на РС-Козлодуй, като освен това е отхвърлен предявен от „А.С.-И.“ ЕООД срещу „П.И.Б.“ АД насрещен осъдителен иск за сумата 26 921,00 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията на банката по договора за покупко-продажба от 15.05.2018г.

По съображения, идентични на изложените в доклада на делото по чл. 375, ал. 1 ГПК, цитираното съдебно решение по т.д. №168/2019г. на ОС-Враца със сила на пресъдено нещо по чл. 297 и 298 ГПК установява валидността на договора за банков кредит от 12.03.2018г., но само между страните по това дело - „А.С.-И.“ ЕООД и „П.И.Б.“ АД.

Ищецът С. Г. С. не е страна по цитираното дело, поради което и по предявения от негово име осъдителен иск срещу банката за връщане на суми, получени от публична продан на собствения му недвижим имот по изпълнителното дело, образувано за принудително събиране на вземанията на банката по договора за банков кредит, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №574/2019г. на РС-Козлодуй, процесуалната пречка на чл. 299, ал. 1 ГПК не е налице.

На следващо място обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по т.д. №168/2019г. на ОС-Враца не обусловят наличие на процесуална пречка по чл. 299, ал. 1 ГПК и по отношение на предявения от „А.С.-И.“ ЕООД срещу „П.И.Б.“ АД осъдителен иск за връщане на сумата 50 000,00 лв., платена според твърденията в исковата молба за продажна цена по договора за покупко-продажба от 15.05.2018г.

Цитираното съдебно решение, включително в частта му, с която е отхвърлен иск на „А.С.-И.“ ЕООД срещу „П.И.Б.“ АД за вземане за обезщетение на вреди от неизпълнение на задълженията на банката по договора за покупко-продажба от 15.05.2018г., не разрешава 2 правен спор относно валидността на този договор, респективно не преклудира правото на иск на „А.С.-И.“ ЕООД срещу „П.И.Б.“ АД за връщане на платени суми по договора поради липса на основание за плащането, произтичаща от нищожност на договора.

По основателността на предявените искове:

С процесния договор за банков кредит от 12.03.2018г., сключен между „П.И.Б.“ АД и „А.С.-И.“ ЕООД и приет като писмено доказателство по делото, страните се съгласяват банката да предостави на дружеството кредит в размер на 200 000,00 лв. за закупуване на остатъчни части от стоманени тръбопроводи от обект „Дренажна система за промишлено отводняване“, собственост на бившия комбинат „Кремиковци“ ЕАД, срещу задължение на дружеството за връщане на главницата по кредита и плащане на възнаградителни лихви в размерите и сроковете, уговорени в договора.

С процесния договор за покупко-продажба от 15.05.2018г., също сключен между „П.И.Б.“ АД и „А.С.-И.“ ЕООД и приет като писмено доказателство по делото, банката продава на дружеството остатъчни части от три стоманени тръбопровода от обект „Дренажна система за промишлено отводняване“, собственост на бившия комбинат „Кремиковци“ АД, подробно описани по местонахождение и дължина в чл. 1 от договора, срещу уговорена в чл. 5 от договора продажна цена в размер 250 000,00 лв.

В клаузата на чл. 2 от договора изрично е предвидено, че продажбата се реализира без спицификация на тръбите поради непригодност за работа като съоръжение, а именно като обект – части от водопреносни съоръжения за скрап.

В клаузата на чл. 3 от договора изрично е предвидено, че купувачът ще уведоми районните администрации за започване на изкопните работи, ще съгласува с необходимите институции наличието на подземни комуникации и съоръжения с цел избягване на аварийни ситуации, ще уреди със собствениците на земеделски земи, в които попадат частите от тръбопроводите, отношенията по повод изкопните работи, включително ще заплати за своя сметка необходимите обезщетения.

Безспорно е между страните, но се и установява от писмените доказателства по делото, че уговорената продажна цена от 250 000,00 лв. е платена от „А.С.-И.“ ЕООД с платежно нареждане от 28.05.2018г. (също прието като писмено доказателство), с което от името на дружеството е нареден превод на посочената сума от сметка на дружеството в „П.И.Б.“ АД по сметка в същата банка с титуляр самата банка, както и че част от въпросната сума в размер на 200 000,00 лв. преди това е постъпила по сметката на „А.С.-И.“ ЕООД в изпълнение на сключения договор за банков кредит от 12.03.2018г., а останалата част от 50 000,00 лв. е постъпила по нареждане на „А.С.-И.“ ЕООД от 25.05.2018г. за превод от друга сметка на дружеството в „Централна кооперативна банка“ АД.

Именно за връщане на въпросната сума от 50 000,00 лв., платена като част от уговорената цена по договора за покупко-продажба от 15.05.2018г., е предявен осъдителният иск от името на „А.С.-И.“ ЕООД срещу „П.И.Б.“ АД при съображения, че плащането е извършено без основание поради нищожност на договора за покупко-продажба в хипотезата 3 на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.

Конкретните твърдения, с които са мотивирани възраженията в исковата молба за нищожност на договора от 15.05.2018г. поради невъзможен предмет, обаче, касаят все обстоятелства (липса на документи относно собствеността на продавача върху продадените тръбопроводи, липса на уреден сервитутен статут на тръбопроводите, липса на съдействие от продавача за извършване на демонтажа на тръбопроводите, включително чрез необходимите действия за издаване на разрешение от органите на общинската админстрация за извършване на демонтирането), които нямат отношение към валидността на самия договор, а могат да имат отношение към надлежното изпълнение на задълженията на продавача по сключения договор, но въпросите относно изпълнението на задълженията на „П.И.Б.“ АД по договора за покупко-продажба от 15.05.2018г. освен, че са разрешени със сила на пресъдено нещо между банката и „А.С.-И.“ ЕООД с цитираното по-горе решение от 18.08.2020г. по т.д. №168/2019г. на ОС-Враца, с което е отхвърлен иск на „А.С.-И.“ ЕООД срещу „П.И.Б.“ АД за присъждане на обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията на банката по договора за покупко-продажба от 15.05.2018г., излизат извън предмета на настоящото производство, който включва и се изчерпва до наличието на основание за нищожност на договора по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, заявено като основание на вземанията на ищците за връщане на получени суми от ответника, за чието присъждане са предявени исковете по делото.

Невъзможен предмет на договор за покупко-продажба на движима или недвижима вещ по смисъла на цитираната разпоредба не е налице в хипотезите на неизпълнение на задължения на продавача по договора (включително на задължението му да осигури прехвърлянето на собствеността върху продадената вещ в случай, че към датата на сключване на договора той не е носител на това право), а в хипотезите, при които въпросната вещ въобще не съществува или съществува, но действащите нормативни правила не допускат възможност за прехвърлянето на собствеността върху нея между страните и/или при условията на конкретния договор.

Подобни обстоятелства по отношение на вещите (остатъчни части от бракувани тръбопроводи), за които е сключен процесният договор за покупко-продажба от 15.05.2018г., не се установяват от доказателствата по делото, нещо повече – писмените доказателства по делото безпротиворечиво установяват съществуването на въпросните тръбопроводи, а представените с отговора срещу исковата молба констативни протоколи за извършени демонтажи на части от тръбопроводите, установяват, че предметът на договора, освен че е възможен, е и фактически осъществен с упражняване на правата на купувача „А.С.-И.“ ЕООД върху част от продадените вещи.

По изложените съображения предявеният от „А.С.-И.“ ЕООД срещу „П.И.Б.“ АД осъдителен иск за връщане на сумата 50 000,00 лв., платена като част от цената по договора за покупко-продажба от 15.05.2018г., се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

При идентични съображения неоснователен се явява и предявеният от С. Г. С. срещу „П.И.Б.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата 4

239 880,00 лв., получена по изпълнително дело №201985000400536 на ЧСИ с рег. №850.

Заявените като основание на иска твърдения, че ищецът С. Г. С. е учредил ипотека върху свой недвижим имот за обезпечение на задълженията на „А.С.-И.“ ЕООД към „П.И.Б.“ АД по договора за банков кредит от 12.03.2018г., а принудителното изпълнение на вземанията на банката по договора за банков кредит по цитираното изпълнително дело е насочено върху ипотекирания имот и успешно реализирано чрез проведена публична продан на имота срещу цена в размер 239 880,00 лв., са безспорни между страните, но се и установяват от доказателствата по делото.

Връзката между договора за банков кредит от 12.03.2018г. и договора за покупкопродажба от 15.05.2018г. също не е предмет на спор между страните и се установява от съдържанието на самите договори, но в противовес на съображенията в исковата молба и останалите изявления от името на ищеца по делото обстоятелството, че „П.И.Б.“ АД е страна и по двата договора, а със сключването на договора за банков кредит всъщност е финансирала изпълнение на задълженията на „А.С.-И.“ ЕООД към банката по договора за покупко-продажба, само по себе си не може да обуслови изводи за нищожност на нито един от двата договора (същият резултат валидно може да бъде постигнат със сключване на един договор за покупко-продажба с разсрочване на част от задължението за плащане на продажната цена и уговаряне на възнаградителна лихва за периода на разсрочването).