Решение № 281 от 20.10.2022, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 223/2022
- Вид
- Решение № 281
- Подписан
- 20.10.2022
- В сила
- 23.03.2026
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова
Цитирани разпоредби
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.201,ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 281 гр. См., 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20225400500223 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№2522/20.05.2022г. от "Т." ЕООД, ЕИК *********. с адрес: гр. См.,ул. З. № 6, ап.12, представлявано от Хр. М. Зг.управител, действащ чрез пълномощника си адв.Ел. Д. против решение № 101/29.04.2022 г. по гр.д.№ 513/2021 година по описа на районен.См. съдСм. ,в частта с която е осъден„Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. См., ул. „З." № 6, ап. 12, представлявано от Хр. М. Зг. на основание чл. 200, ал. 1 КТ да заплати на И.
С. Л.. ЕГН **********. от гр. См., ул. „И. К." № 11 обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 600,60 лв„ причинени от трудова злополука, настъпила на 26.03.2021 г„ ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2021 г. до окончателното плащане и е осъден „Т." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. См., ул.
„З." № 6, ап. 12, представлявано от Хр. М. Зг. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв. В. Р. Р., адвокатско възнаграждение в размер на 1 298 лв и е осъден ..Т." ЕООД. ЕИК *********. ,представлявано от Хр. М. Зг. да заплати на основание чл. 78. ал. 6 ГПК по сметка на СмРС 1 024,02 лв. държавна такса върху присъдените обезщетения и 350 лв. за експертизи.
Счита така постановеното решение в обжалваната му част че е незаконосъобразно и необосновано, като при произнасянето си съставът на съда допуснал нарушения на процесуалните правила, както и намира че 1 неправилно е приложим материалния закон.При постановяване на съдебния си акт, РС-См. счита ,че е възприел и уважил почти изцяло изложените от наша страна възражения, като е намерил същите за основателни. Въпреки това, като краен резултат присъденият размер на обезщетението счита ,че грубо нарушава принципа на справедливостта, залегнал в нормите на закона като водещ при определянето на паричната равностойност на дължимото обезщетение. Относно размера на същото в кориците на съдебния акт счита ,че липсват изложени ясни мотиви - посочените такива биха могли да бъдат съотносими към всеки един размер, без обаче да дават яснота на каква база е стъпил съда, за да присъди по конкретното дело, с конкретните обстоятелства по него, на ищеца именно сумата от 30 000 лева обезщетение за претърпените болки и страдания. Счита ,че липсват каквито и да е мотиви как съдът е преценил, че съпричиняването представлява едва 20 % от размера на обезщетението.Счита ,че така правилните по принцип съждения на съда, остават неприложени в конкретната ситуация и водят до усещането за явна несправедливост. Категорично от събраните по делото доказателства в настоящия случай следва изводът, че процесният инцидент е бил провокиран в резултат на умишлено действие от страна на работника, които изключват отговорността на ответника, а при условията на евентуалност счита, че същото представлява "грубо небрежно" поведение на ищеца. Твърди ,че в конкретния случай в деня на злополуката ищецът не е изпълнявал типичните си трудови задължения съгласно сключения трудов договор с представляваното от мен дружество. Същият се е намирал в близост до транспортна лента, като сам е преценил, че може да почиства същата (без да е установена и необходимост от подобно действие), което е довело до процесната злополука. Почистване или поправяне на транспортната лента не му е било възложено от работодателя. Счита ,че ищеца не е положил и елементарна съобразителност да изключи задвижването на вала, отговарящ за задвижването на машината, а директно е поставил ръката си в опасност, пренебрегвайки инструкциите за безопасност, залепени до самата машина, както това установява вещото лице по СТЕ и които правила са представени като текстови вид и в настоящото производство - Инструкция за работа с гумено-транспортна лента, съгласно която ремонт и почистване на ГТЛ се извършва само при спрян ГТЛ и свързаните с него захранващи машини, както и да не извършва ремонтни дейности по време на движение.Намира за странно и житейски нелогично човек да реши да почиства електрически захранена и движеща се машина, без преди това да я изключи и обезопаси.
Поради това същото сочи на умишлено поведение. Описаният в исковата молба механизъм и настъпилото увреждане не могат да настъпят по описания начин, както това безспорно установява вещото лице К. по изслушаната СМЕ, както и вещото лице Т. по СТЕ след прецизиране на отговорите си в съдебно заседание. Счита ,че единствено умишленото поставяне на ръката до вала на транспортната лента може да причини такъв резултат с оглед разположението на вала и позицията, от която е следвало да се намира работника.В настоящия случай счита ,че по делото са събрани достатъчно доказателства, че процесния инцидент е бил провокиран в резултат на 2 умишлените, а при условията на евентуалност "грубо небрежно" поведение на ищеца И. Л., който с действията си сам е причинил процесната злополука, като извършеното от него почистване на машината дори не е в интерес на предприятието, в което работи.Счита ,че горното се установява от разпита на св. В., както и от заключенията и на двете вещи лица, сочещи, че не се касае за случаен инцидент, а за инцидент но невнимание, както и дадената препоръка на СМЕ, съгласно която в бъдеше е необходимо преосмисляне на личната отговорност и повишено внимание от страна на ищеца при изпълнение на служебните му задължения и спазване на установения инструктаж за безопасност във връзка с предотвратяването на подобни страдания.Поради това счита ,че в случая отговорността на работодателя следва да бъде изключена, а при условията на евентуалност намалена с оглед съпричиняването на вредите.Моли въззивния съд да има предвид,че и отговорността на работодателя "Т." ЕООД при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност да бъде намалена поне в точно обратното съотношение. Съобразно чл. 52 ЗЗД обезщетението за настъпилите неимуществени вреди счита ,че следва да бъде съобразено на първо място с общо приетите /обществени/ представи за справедливост, с оглед възмездяване на увредения гражданин за всички реално претърпени от него морални вреди. Необходимостта обезщетението на неимуществените вреди да бъде определено от съда по "справедливост" налага да се вземе предвид, както характерът на деянието, степента на увреждането, степента на вина, последиците от деянието, така и всички други обстоятелства във връзка с конкретния случай. В случая твърди ,че вредоносното деяние се състои в увреждане на здравето на ищеца, чрез неговото временно разстройство, неопасно за живота.Счита ,че от страна на ищеца е налице липса на положено елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила на работата. Поведението му сочи на целенасочено действие, като нормалната човешка логика изключва възможността за случайно по своя характер събитие. Намира за неморално и житейски несправедливо да се допусне неоснователното обогатяване на ищеца в случая с определянето и присъждането на изключително голям размер на обезщетение за неимуществени вреди, дори по -голям дори и от присъждания на наследниците при смърт на наследодателя, вследствие на трудова злополука. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че в случая ищецът, въпреки причинените му травми, е жив и бъдещата му работоспособност не е увредена, което обстоятелство категорично се установява от СМЕ. Както сочи вещото лице К., в конкретния случай времето не се отразява на болките, тъй като няма нарушена цялост на тъканите в засегнатата от счупването анатомична област. В съдебно заседание вещо лице поясни, че болките в остри период са около 5-6 дена, след което отшумяват до пълно възстановяване. В тази насока моли въззивния съд да не кредитира показанията на бащата и майката на ищеца, които сочат на една тежка и едва ли не фатална болка, която е изпитвал ищеца и невъзможност да се обслужва няколко месеца. Както сочи вещото лице, това не е възможно, 3 тъй като няма увреждане на тъканите, което да причини продължително страдание. Острата фаза на болката счита ,че е траела 5-6 дена. А обстоятелството, че лицето бързо е възстановило движението на ръката си и болката е била изчезнала още през м.август 2021 година, сочи обстоятелството, че Л. е цепел дърва именно с наранената си ръка именно през м.август 2021 година, както това установява безспорно св. В., за което същият в съдебно заседание показа и заснето видео. Счита . че дори в периода на болничен, ищецът вече е възстановил нормалната функция на ръката си и не е имал болки и страдания, които да го възпират от физическа активност - цепене на дърва. Счита ,че горните съображения и обстоятелства по никакъв начин не са намерили отражение в съдебния акт, като не са обсъдени от страна на състава на съда.Вещото лице е категорично, че счупването по никакъв начин не може да попречи и да повлияе на бъдещата трудова активност на ищеца, както и че не се налагат никакви медицински манипулации във връзка с махането на имплантите, тъй като няма медицинска причина за това - пациентът е завършил растежа си, няма усложнения, поради и което не се налага отстраняването на плаките. В случая счита ,че не са налице забавено срастване, нестрастване, инфекция.Счита ,че по никакъв начин не са налице доказателства за приетата от съда липса на пълно възстановяване на функциите на засегнатия крайник, водещи до битов дискомфорт на ищеца". Напротив, твърди ,че вещото лице К. сочи точно обратното. Счита ,че не е ясно от къде и на какво се позовава съставът на съда относно този извод.Счита ,че възрастта на ищеца - 26 години също не би следвало да обосновава повишен размер на обезщетението, доколкото младият организъм се адаптира и възстановява много по-лесно и бързо от преживени травми.Счита ,че съда напълно е игнорирал и продължителността на болките и страданията, след като по-малко от 5 месеца от злополуката, ищецът е бил в състояние да цепи дърва с претърпялата травма ръка.Твърди ,че доверителя и е имал нужда от квалифицирана помощ, поради и което е наел ищеца с идеята да бъде въведен в работния процес, така че да изпълнява функциите, за които е нает и да бъде в помощ на предприятието. Твърди ,че доверителят и страда от сериозно заболяване, като самият той често се налага да има болнични престои, поради и което дейността на търговското дружество, от която се издържа, всъщност често е била преустановявана или прекъсвана. Поради тази причина същият е предприел действия по назначаването на човек, който да поеме работата и да осигури непрекъсваемост на дейността, като след поредното си връщане от болнично заведение е назначил ищеца, провел е инструктаж за работа и за начало му е възложил извършването на съвсем опростени дейности като прибиране на паднали трици в чувал. Както сочи в т. 11 от заключението по СТЕ вещото лице Т., попадането на ръката на пострадалия под вала на транспортната лента не е в изпълнение на трудовите му задължения, освен при случаите, когато се налага почистване на падналите на пода трици, но при спряна транспортна лента При правилна работа на транспортната лента всички отпадъци и трици падат в чувала за събирането им. Твърди ,че именно при чувала с триците е била и работната позиция за деня на ищеца, който чувал с 4 трици е отдалечен на около 2 метра от самия вал. където е станал инцидента.
Ето защо случайно попадане на ръката там, дори при необезопасена машина т.е. поставените от доверителя и допълнителни прегради, не е възможна Счита ,че ако ищецът е изпълнявал възложената му функция да тъпче падащите от лентата трици в чувала, по никакъв начин същият е нямал съприкосновение и възможност за досег дори до въпросния вал. Същият е трябвало да се придвижи от края на транспортната лента, където се е намирал чувала за отпадъци до местото на вала, което е разстояние повече от 2 метра, да се наведе и да постави ръката си в близост до вала, за да се случи това захапване на дрехата му. Счита ,че вместо това с грубата си небрежност, работникът сериозно сам е навредил на здравето си, за което безвиновна отговорност споделя и работодателя му и което от друга страна силно се отразява на самата дейност на предприятието.