Разпореждане № 1278 от 26.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1278 гр. Благоевград, 26.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело № 20261200101326 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 17444/14.10.2026г., подадена от Р. Д.

Д., ЕГН **********, на адрес: гр.С., ***, чрез пълномощника си адв. Я. А. - САК личен № 1000496410, Със съдебен адрес за призоваване: гр. С., ***, тел. *, срещу „СЕЙНТ ДЖОРДЖ ПАЛАС" ООД ЕИК103940872, Представлявано от управителя -Й. Р. Г., Със седалище и адрес на управление: Гр. Б., общ. Б., ***, комплекс „*".

Предявени са искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД., като исковата претенция е за причинени на ищцата Р. Д. Д., неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане, които вреди са в причинно следствена връзка, с получените и претърпени телесни увреждания, в резултат от причинен деликт - паднала от масажно легло в хотелски комплекс "Сейнт Джордж Палас", стопанисван от ответника - "Сейнт Джордж Палас" ООД.

Поддържа се с ИМ, че исковата претенция е предявена за разглеждане пред компетентния съгласно правилата на родовата- чл. 104, т. 4 ГПК и особената местна подсъдност- чл. 105 и 115 ГПК, а именно пред Окръжен съд Благоевград.

Излагат се доводи с ИМ, че ищцата Р. Д. Д. е правосубектна- дееспособно физическо лице клиент на хотела, получило сериозни травматични увреждания, в резултат от падане от масажно легло, находящо се в Спа зоната на хотел "Сейнт Джордж Палас" гр. Банско, стопанисван от праводателя на ответника. Твърди се, че пострадалата е получила тежки травматични увреждания, част от които са пожизнени и чието възстановяване не е приключило и към настоящия момент. Обосноват се доводи, че същата е активно легитимирана, да търси защита с настоящия иск.

Твърди се че ответника по делото- "Сейнт Джордж Палас" ООД притежаващо качеството юридическо лице- търговско дружество, надлежно се управлява и представлява, съгласно вписани в Търговския регистър на Агенция по вписванията, обстоятелства по партидата на 1 дружеството. ТД "Сейнт Джордж Палас" ООД, качеството си на възложител на работа на лица, които са натоварени да извършват масажни процедури в обозначени за дейността помещения - явяващи се част от Спа - центъра на хотела, носи деликтна отговорност за вреди, причинени от неговите служители при или по повод изпълнение на възложената им работа.

Искът е предявен в рамките на давностния петгодишен срок от датата на деликта.

С ИМ са изложени следните фактически обстоятелства:

Твърди се че на 10.03.2026г., ищцата - Р. Д. Д., заедно с нейна приятелка Д. Х., пристигнали в хотел „Сейнт Джордж Палас" ООД, около 14:00 часа от гр. С.. Двете запазили час за класически масаж в СПА Центъра на хотела, като Д. била от 16:00 часа до 16:30 часа, а ищцата от 16:30 до 17:00 часа. Ползвали една и съща масажна стая.

Във определеното време в 16:30 часа, Р. Д. се придвижила към масажното студио. Попитала масажистката дали има възможност да й предостави допълнително стъпало, с което да си помогне, тъй като масата й е висока и не може да се качи. Било й отговорено, че такова допълнително стъпало, не може да й бъде осигурено. След приключване на процедурата, масажистката й казала, да не става веднага, за да не й се завие свят и напуснала помещението. След повече от 20 минути, никой не посетил стаята, като Д. започнала да вика от масажната стая, да дойде някой да й помогне да слезе от леглото, тъй като не можела да слезе без чужда помощ. Въпреки отправените молби, никой не влязъл в помещението и тя решила да слезе от леглото сама, защото останала с впечатление, че забравена. Опитала се чрез местене на тялото да достигне с единия си крак пода, но не успяла, продължила да се мести на една страна, като в този момент се подхлъзнала от леглото и паднала, като при това падане поради малкото разстояние между масажното легло и стената на помещението, тя извила глава, за да не я удари си в стената, но наранила дясното си рамо в стената, при което от удара била изцяло на земята и не можела да се изправи. При настъпване на инцидента получила шокогенни остри болки в рамото. Започнала да вика отново за помощ, но никой не влязъл, хванала се за тръбната част на масажното легло и трудно се изправила.

След около общо 7-8 минути в масажното помещение влязла масажистката, като Д. й обяснила, че е паднала от леглото, много я боли дясната ръка и рамото, и има нужда от помощ. Служителката я изпратила на рецепцията да й дадат крем за облекчаване на болките, като я уведомила, че с нищо друго не може да й бъде полезна.

Ищцата отишла на рецепцията, там била посрещната от млад мъж - рецепционист, на който казала, че е паднала от масажното легло в масажната стая и изпитва изключително силни болки в дясното рамо, не може да си движи ръката. Лицето обслужващо рецепцията на хотела й заявило, че в хотела няма лекарска помощ не могат да направят нищо за нея и й дал съвет да посети Спешна помощ в гр. Р., за да й направят снимка. Болките, които изпитвала ищцата в дясното рамо били изключително силни, интензивни, нетърпими. По дясната ръка се оформил силен оток и хематом от удара. Извикала нейната приятелка, която я закарала в Спешната помощ в гр. Р.. На място й били направени рентгенови снимки на рамото, като било установено „полифрагментна фрактура на шийка и глава на дясна раменна кост", като с 2 оглед полученото увреждане била информирана да отиде спешно в УМБАЛСМ „Пирогов" ЕАД от операция, която да й бъде направена, тъй като счупването било такова, че не позволявало поставянето на шина.

Сочи се с ИМ, че около 19:00 часа на същия ден, двете приятелки тръгнали от гр. Р. за гр. С..

Пристигнали в УМБАЛСМ „Пирогов" ЕАД, където Р. Д. Д. била приета за лечение по спешност. Болките в рамото продължавали да са силни, интензивни и чести. Отокът на десния горен крайник бил голям. На 11.03.2026г., ищцата била уведомена, че счупването на раменната кост е много тежко, поради което следва да бъде сформиран екип, който да я оперира. Болките продължили денонощно, като при всеки опит за незначително движение на дясната ръка, изпитвала остра, режеща нетърпима болка, не можела да бъде в легнало състояние, поради което я настанили в инвалидна количка, в която тя стояла от времето на постъпването й в болницата до деня на операцията на 16.03.2026г. Времето, прекарано в болницата било най- кошмарното нещо, което й се случвало в живота- в пълен ужас шест дни в седнало положение, в инвалидната количка заспивала и се събуждала. Операцията се отлагала всеки ден, за да бъде сформиран екип.

Твърди се с ИМ, че на 16.03.2026г. ищцата била оперирана, като й била отстранена главата на раменната кост, ямката била обработена с пили, поставена й била безциментна гленоидна основа с размер 28 мм, която била фиксирана с два броя титаниеви винтове. На 19.03.2026г, била изписана от болницата, като с болките дясното рамо, без движения на десния горен крайник.

Сочи се с ИМ, че след като се прибрала у дома, била принудена да преживее всички онези затруднения и неудобства в процеса на лечение и възстановяване и всички ограничения в нормалния и обичаен начин на живот, които са в пряка причинна връзка с претърпяното непозволено увреждане. Освен това изпитвала и изключително неудобство при осигуряване на личната си хигиена, тъй като била затруднена да обслужва себе си самостоятелно. За един продължителен период ищцата, не можела да се грижи за себе си самостоятелно, била необходима чужда помощ, някой да се грижи за нея, да й помага в ежедневните нужди хигиена и храна. Грижи за нейното възстановяване полагали нейни близки - приятелки, които я посещавали ежедневно в жилището й и оказвали необходимата помощ. Р. няма свое семейство, няма деца, живее сама в жилище под наем. Невъзможността да движи дясната й ръка, силните болки в рамото, довели до влошаване на цялостното й здравословно състояние, тъй като тя не излизала от дома си продължение на три месеца, като това довело и до обща физическа отпадналост, а и възрастта в която се намирала не и позволявала бързо възстановяване, към момента на инцидента тя била 55 годишна.

Поддържа се с ИМ, че при увреждане от този вид, комфорта на живот се влошава, движенията в дясното рамо в началото са невъзможни, след това твърде ограничени, отточни и болезнени, каквито са и към настоящия момент, седем месеца по - късно.

Твърди се от ищцата, че по съвет на личния си лекар, тя провела физиотерапия и рехабилитация по 10 процедури в МЦ Спектър гр. С. и в болница „Токуда", но въпреки това 3 обема на движенията на дясното рамо е силно болезнен и силно ограничен: при отвеждане на ръката напред и назад към гърба.

Сочи се с ИМ, че освен силните физически страдания в резултат на увреждането ищцата е изживяла и сериозен психически стрес, свързан с уплах и напрежение за живота и здравето си. Станала притеснена, подтисната, налагало й се да посещава болнични заведения, което още повече допринесло за негативните изживявания. Затворила се в себе си и непрекъснато мислила за станалото и се страхувала, че няма да може да бъде същия човек, както преди инцидента, често приятелките й я откривали да плаче.

Твърди се че мисълта, че няма да може да се възстанови и да води предишния й начин на живот, да се грижи сама за домакинството си, я правела лабилна и потисната. Всичко това се отразило изключително негативно на досегашният живот на Р. Д. Д.. Преди инцидента тя била жизнерадостен човек, намирала своето свободно време, за да се грижи за себе си, да се забавлява с приятели, да посещава масажни процедури, обичала да се разхожда.

Сочи се с ИМ, че ищцата повече от три месеца не напуснала дома си, с изключение на медицинските прегледи. Провела рехабилитация и физиотерапия в периода от 19.05.2026г, до 10.09.2026г. общо проведени 30бр. От страна на лекуващите я лекари е уведомена, че тази травма ще остане пожизнена за нея, че този порок-силно ограничено движение на дясното рамо и болезненост е непоправима и така ще бъде до края на дните й. На 08.06.2026г., й било издадено Решение на ТЕЛК 92694/ 08.06.2026г., с който й е определен 50 % ТНР, без чужда помощ, с водеща диагноза „Счупване на горния край на раменната кост (хумереус) В обобщение извеждат се доводи с ИМ, че в резултат на деликта, на Р. Д. Д. са причинени болки и страдания, с шокогенни при настъпване на инцидента, интензивни и продължителни преди и след оперативната намеса, силен оток, продължителния период от време през който не е могла да си служи с десния горен крайник и продължителен дискомфорт при възстановителния процес. Налице е невъзможност от пълно възстановяване и понасяне на последиците от увреждането до края на живота и.

С ИМ се обосновава правен интерес от търсената с иска защита. Поддържа се, че отговорността за непозволено увреждане по своята същност е деликтна отговорност и нейната цел е всеки да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, поради което на увреденото лице се признава правен интерес да търси своята защита за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, по исков ред.

Изложени са правни съображения, че за да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена и/ или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други 4 правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.