Решение № 660 от 23.06.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. П., 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Ц.Ч.М. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720100930 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от Б. О. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *** чрез адв. К. П., срещу „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр.П., ***, ТЕЦ „***“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищеца, в качеството му на наследник на О.Б.С., починал на *** г., не му дължи сумата в размер на 3391.84 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., сума от 613.93 лева - законна лихва за забава за периода от 09.07.2012 г. до 25.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2015 г. до окончателното й изплащане, както и направени разноски в размер на 180.12 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, и въз основа на който е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Б.. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ищеца твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът „***”АД чрез ю.к. М. са подали отговор на исковата молба, в който са признали предявения иск, като са заявили становище, че не оспорват твърденията на ищеца за погасяване по давност на процесната сума. Сочат, че образуваното при ЧСИ изпълнително дело е прекратено, като твърдят, че ответника не е образувал ново изпълнително дело и не търси процесните суми по принудителен ред. По изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да постанови решение при признание 1 на иска по реда на чл.237 от ГПК, като им се присъдят сторените разноски, и съдът приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, като приеме, че с поведението си ответника не е дал повод за завеждане на делото.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез адв. П., моли съда да постанови решение при признание на иска, по реда на чл.237 от ГПК, като уважи предявеният иск, и му се присъдят сторените по делото разноски. Излага подробни съображения за неприложимост на чл.78, ал.2 от ГПК, при постановяване на решението.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която поддържа депозирания отговор и направеното признание на иска, и моли съда да постанови решение по реда на чл.237 от ГПК, като се приложи и разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.

П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира, че предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК за сумата в размер на 3391.84 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., сума от 613.93 лева - законна лихва за забава за периода от 09.07.2012 г. до 25.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2015 г. до окончателното й изплащане, както и направени разноски в размер на 5.12 лева, представляваща държавна такса и сумата от 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, и въз основа на който е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Б., и следва да бъде разгледан по същество.

В останалата част, предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК за сумата в размер на 75.00 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № *** г. на ПРС за държавна такса, е недопустим поради липса на правен интерес от неговото предявяване.

За да приеме, че предявения иск, в посочената по - горе част е недопустим, поради липса на правен интерес, съдът взе предвид, че от материалите по приложеното електронно копие на изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ - С.Б., се установява по безспорен начин, че от наложен запор върху получаваното от наследодателя на ищеца трудово възнаграждение на 07.03.2016 г. е постъпила сумата в размер на 75.00 лева, за която сума няма спор, че е преведена от ЧСИ по сметка на взискателя по изпълнителното дело – „***“ АД. Тъй като тази сума не е била достатъчна да покрие цялото задължение по изпълнителния лист, и наследодателя на ищеца не е заявил кое от обективираните в изпълнителния лист вземания погасява, то на основание чл.76, ал.2 от ЗЗД, съдът приема, че с нея са погасени част от дължимата по ч.гр.д. *** г. на ПРС държавна такса в размер на 80.12 лева, обективирана в процесния изпълнителен лист. Посочената сума към момента на принудителното и събиране чрез наложения от ЧСИ запор върху получаваното от 2 наследодателя на ищеца – О.Б.С. е били дължима, и не е била погасена по давност, поради което и за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.439 от ГПК за установяване на нейната недължимост. Липсата на правен интерес от водене на предявения иск, поради своевременното им плащане, води до липса на една от абсолютно необходимите предпоставки за предявяване на иска, а именно наличието на правен интерес от неговото предявяване, поради което иска, с който ищеца иска да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 75.00 лева – представляваща разноски за част от дължимата държавна такса в размер на 80.12 лева по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, за която сума на 14.10.2015 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, и е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ - С.Б. е недопустим, и производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.

В останалата част иска е допустим и следва да бъдат разгледан по същество.

По отношение искането за постановяване на решение по реда на чл.237 от ГПК:

В проведеното открито съдебно заседание по искане на ищеца, съдът е постановил, че ще се произнесе с решение по реда на чл.237 от ГПК – при признание на иска. Съдът счита, че предпоставките на сочената разпоредба не са налице, поради което и не може да постанови решение при признание на иска. Това е така, тъй като съдът прие, че част от иска е недопустим, тъй като от материалите съдържащи се в приложеното електронно копие от изп.д. № *** г. на ЧСИ – С.Б., се установява, че по същото чрез наложен запор върху получаваното от наследодателя на ищеца трудово възнаграждение е събрана сумата от 75.00 лева, за която липсва правен интерес от предявяване на иска. При това положение признатото от ответника право е в противоречие на закона и добрите нрави, поради което са налице и предпоставките на чл.237, ал.3, т.1 от ГПК, поради погасяване на част от вземането по процесния изпълнителен лист, в период, в който обективираното в процесния изпълнителен титул вземане не е било погасено по давност. В тази връзка, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.3, т.1 от ГПК, и с оглед на това, че част от предявения иск е недопустим, то и съдът не може да постанови решение при признание на иска, а следва да разгледа предявения иск по същество.

По основателността:

Не се спори между страните, че на 14.10.2015 г., по ч.гр.д. .№ *** г. на ПРС, на основание заповед № 3755 от 22.07.2015 г., в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист, с който О.Б.С. е осъден да заплати на „***“ АД сумата от 3391.84 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., сумата от 613.93 лева, законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2012 г. до 25.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3391.84 лева, считано от датата на подаване на заявлението – 22.07.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 80.12 лева – държавна такса и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Няма спор, че въз основа издадения в полза на ответника изпълнителен лист и по 3 молба на „***“ АД от 12.11.2015 г. е било образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б., което се установява и от приложеното електронно копие от изпълнителното дело.

С постановление от 13.11.2015 г. ЧСИ на основание чл.456 от ГПК е присъединил изп. д. № *** г. на ЧСИ – С.Б., към изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б.. Въпреки постановеното присъединяване на изпълнителното дело, към друго предходно образувано изпълнително дело, ЧСИ е продължил самостоятелно принудителното събиране на обективираното в процесния изпълнителен лист вземане, като със запорно съобщение от 02.12.2015 г., е наложил запор върху получаваното от О.Б.С. трудово възнаграждение при „***“ *** – гр. П.. С писмо от 15.02.2016 г., „***“ *** е уведомил ЧСИ, че запорът върху получаваното от О.С. трудово възнаграждение ще бъде наложен, но върху същото има наложен запор по изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б..

Със съобщение от 02.12.2015 г. ЧСИ е наложил запор и наредил да бъдат спрени от движение притежаваните от С. МПС – лек автомобил, марка „***“, с рег. № *** и лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег. ***.

Видно от материалите съдържащи се в изпълнително дело, от наложения запор върху получаваното от О.Б.С. трудово възнаграждение, на 07.03.2016 г. от работодателя „***“ *** е преведа сумата от 75.00 лева по сметка на ЧСИ. След 07.03.2016 г. по изпълнителното дело няма извършени други действия насочени към прекъсване или спиране на давността.

Със съобщение от 15.11.2022 г. ЧСИ е уведомил взискателя, че на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК прекратява изпълнителното дело.

С молба от 14.12.2022 г., „***“ АД са поискали от ЧСИ да им бъде върнат изпълнителният лист, приложен по изп.д. № *** г., като видно от отбелязването върху същата, изпълнителният лист е върнат на ответника на 14.02.2023 г.

Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници от 20.02.2023 г., О.Б.С., който бил разведен, е починал на *** г., като след смъртта си е оставил за свои законни наследници ищеца - Б. О. Б. – син и А.О.Б.-син. От приложеното към исковата молба удостоверение от 04.03.2022 г. се установява, че съгласно определение на съда № 716 от 04.03.2022 г. е вписан в особената книга при съда за отричане от наследство отказа на А.О.Б. от наследството оставено след смъртта на О.Б.С.. С оглед вписания отказ от наследството от наследника - А.О.Б., единствен наследник на починалия О.Б.С. е останал ищеца –Б. О. Б..

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, 4 или че изпълняемостта му не е настъпила.

Няма спор между страните, че ищеца е наследник на О.Б.С., починал на *** г., което се установява от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищеца не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането срещу нейния наследодател, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност.

По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводи, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.