Решение № 112 от 11.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Варна, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20233100900245 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Б. Г. С., ЕГН ********** с адрес ****, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №4-6, искове с правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата в размер на 25 957,55 евро, представляваща главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия плюс“ № BL10096/19.11.2007 г., Анекс 1/20.12.2010 г., Анекс 2/20.02.2012 г., договор за поръчителство от 19.11.2007 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК - 29.04.2013 г., договорна лихва от 4 675,60 евро за периода от 21.03.2012 г. до 25.04.2013 г., такса в размер на 196,29 евро, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 2 469,51 лева, от които 1205,94 платена държавна такса и 1263, 57 лв. адвокатско възнаграждение по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 30.04.2013 г., издадени по ч.гр.д. №6141 по описа за 2013г. на Варненски районен съд, XXIV състав, представляващи предмет на образувано изпълнително дело № 20137110400299 по описа за 2013 г. на ЧСИ Д.П.-Я., район на действие Варненски окръжен съд, вписан с peг. № 711 в Камарата на частните съдебни изпълнители, поради изтекла погасителна давност.

Твърди се в исковата молба, че по описаната заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист е образувано изп. д. № 20137110400299 по описа за 2013 г. на ЧСИ Д.П.-Я.. Ищецът счита, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност, в евентуалност, че самото вземане е погасено по давност. Сочи се, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 16.07.2013г., когато е започнал да тече 5-годишният давностен срок. Запорни съобщения по изп.д. до ищеца са изпратени на 1

06.06.2013г., откогато се поддържа, че е започнал да тече нов 5-годишен срок.

С постановление на ЧСИ от 10.07.2017г. е наложен запор на трудово възнаграждение на ищеца, с което повторно е прекъсната погасителната давност до 10.07.2022г. На 10.12.2019г., на основание договор за цесия, като взискател е конституирано ответното дружество. С постановление от 03.12.2020г. е прекратено изп.д. на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК, но наложените запори и възбрани не са заличени и към настоящия момент. Излагат се доводи за наличие на правен интерес от търсената защита. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, в евентуалност като неоснователни. Сочи, че е водено производство със същия предмет по гр.д. №7587/2021г. по описа на СГС, приключило с отхвърляне на иска. Поддържа, че давността е била прекъсната със завеждане на предходния установителен иск, като не е текла до влизане в сила на съдебното решение през 2023г., цитирайки практика на ВКС в този смисъл. Излага, че съгласно ТР 3/2020г. давност не е текла до 26.06.2015г., перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността, като с поисканите изпълнителни действия е била надлежно прекъсната. Цитират се от ответника постановките на ТР 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. Поддържа се, че изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не са погасени. Моли се за отхвърляне на предявените искове по изложените съображения.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която излага аргументи за допустимост на производството въпреки воденото предходно дело между страните. Настоява, че цитираната съдебна практика в смисъл, че погасителна давност не тече докато трае процеса, е неотносима към настоящия спор и в случая е неправилно твърдението, че давността е била прекъсната със завеждане на предходния установителен иск през 2021г. Сочи, че изпълнителни действия за периода 2017г. – 2023г. липсват, както и каквато и да е активност от страна на кредитора, поради което изпълняемото право и правото на принудително изпълнение са погасени.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който се придържа към първоначалния отговор.

В писмено становище ответникът поддържа направените възражения и искания, както и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа наведените твърдения и моли за уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното:

Към материалите по делото е приет изпълнителен лист от 30.04.2013г., издаден по ч.гр.д. 6141/2013г. по описа на ВРС, в полза на „Юробанк България“ АД срещу „БО ГРУП“, Б. Г. С. и Н.А. С.а за заплащане солидарно на сумата в размер на 25 957,55 евро, представляваща главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия плюс“ № 2

BL10096/19.11.2007г., Анекс 1/20.12.2010г., Анекс 2/20.02.2012г., договор за поръчителство от 19.11.2007г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 29.04.2013г., договорна лихва от 4 675,63 евро за периода от 21.03.2012 г. – 25.04.2013г., такса в размер на 196,29 евро, както и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 2 469,51 лева.

От писмените доказателства е видно, че спрямо посочените длъжници е образувано изпълнително дело № 20137110400299 при ЧСИ Д.П.-Я., като с постановление от 10.12.2019г. е конституиран като взискател съгласно договор за цесия от 29.03.2019г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

Представени са преписи от решение № 686/30.03.2022г. по гр.д. № 7587/2021г. по описа на СГС, потвърдено с Решение № 281/10.03.2023г. по в.гр.д. № 1992/2022г. по описа на Апелативен съд София, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 439 от ГПК за недължимост на посочените вземания спрямо „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Към делото са приобщени и материалите по гр.д. № 20211100107587 по описа на СГС, т.д. № 1297/2020г. по описа на ВОС, в.гр.д. № 20221000501992 по описа на Софийски апелативен съд.

Изискано и приобщено към делото е копие на изпълнително дело № 20137110400299 по описа на ЧСИ Д.П.. Видно от представеното е, че делото е образувано на 30.05.2013г., на 31.05.2013г. са правени справки за имущественото състояние на длъжниците от Имотен регистър към АВп, справки НБД, удостоверения за трудови договори и удостоверение за наличие/липса на задължения за длъжника “БО-ГРУП“ ООД. Изготвени са и справки на 18.07.2013г. от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с които не са установени притежавани от длъжниците ППС. Със запорни съобщения от 06.06.2013г. е наложен запор върху всички сметки на длъжника Б. Г. С. и съдлъжника Н.А. С.а в „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД, „ОББ“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД. Със съобщение от 17.06.2013г. до „БО-Груп“ ООД е присъединен като взискател ТД на НАП. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до Б. С. на 31.05.2013г., приета за редовно връчена на 29.06.2013г.

Подадена е молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на 29.04.2015г. за извършване на ново проучване на имущественото състояние на длъжниците Б. С. и Н. С.а, както и евентуално налагане на запор/възбрани, извършване на опис. Изискани са справки за трудови договори от ТД на НАП Варна и Бургас, съгласно които за длъжниците не са регистрирани такива към 07.05.2015г. и 08.05.2015г.

Подадена е молба от взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на 27.04.2017г., с която отново се иска предприемането на изпълнителни действия спрямо длъжниците Б. С. и Н. С.а.

С постановление от 15.05.2017г. е насрочен опис и оценка на движимите вещи, собственост на Б. С., Н. С.а и „БО-ГРУП“ ООД. С призовки за принудително изпълнение, връчена на Н. С.а на 03.06.2017г. и на Б. С.а на 19.06.2017г. и на „БО-ГРУП“ ООД на 19.06.2017г., длъжниците са уведомени за предстоящия опис, оценка и изземване на движими вещи, насрочени за 27.06.2017г. Видно от протокол от 27.06.2017г., изготвен от ЧСИ Д. П.Я., принудителното изпълнение опис и оценка на движими вещи са отложени, поради неявяване на страните.

С постановление от 10.07.2017г. е наложен запор върху трудовото 3 възнаграждение на длъжника Б. С., съобщението е връчено на „МЕДЖИК ФЛЕЙМ“ ЕООД на 14.09.2017г. С писмо от работодателя „Меджик Флейм“ ЕООД на 06.10.2017г. ЧСИ Д. П.Я. е уведомена за несеквестируемия размер на дохода.

По молба на длъжника е постановено постановление за прекратяавне на изпълнителното производство по и.д. № 299/2013г. на 03.12.2020г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

С ППВС №3/18.11.1980г. е дадено тълкуване, че образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не тече. С т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, е дадено различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.

Съобразно ТР №3/28.03.2023г. по т.д. №3/2020г. ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

С Решение №37/24.02.2021г. по гр.д. №1747/2020г. на ВКС, IV г.о., е разяснено още, че перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

В светлината на разясненията, дадени в цитираната съдебна практика и при гореустановената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай правото на принудително изпълнение е погасено по давност.

За да достигне до този извод, съдът съобразява, че изпълнителното дело е образувано през 2013г. при действието на ППВС №3/18.11.1980г.

Издадената заповед за изпълнение е такава по чл.417 ГПК и макар да подлежи на предварително изпълнение, влиза в сила едва след образуването на изпълнително дело и връчването й на длъжника по реда на чл.418, ал.5 ГПК в 4 действащата му тогава редакция. Т.е., давност не е текла преди образуването на изпълнителното дело. Съобразно разяснението в ТР №3/28.03.2023г. по т.д.