Определение № 915 от 25.09.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 915 гр. Благоевград, 19.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20231200500901 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от адв.Д. В. М. от АК-П., като пълномощник на Б. А. В., с адрес: /адрес/, против Определение №587 от 10.07.2023г., постановено по гр.д.№19/23г. по описа на РС-Петрич.

С атакуваното определение е отхвърлено искането на ищеца Б. В. с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, като бъдат присъдени в полза на процесуалния представител на ищеца, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., още 480 лв. с ДДС за оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Моли се за неговата отмяна и присъждане в полза на процесуалния представител на ищеца още 480 лв. с ДДС за оказаната безплатна правна помощ. Претендира се и присъждане на сторените по настоящото дело разноски.

Ответната страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа атакуваното определение, настоявайки за неговото потвърждаване.

Благоевградският окръжен съд, след съобразяване материалите по делото, становищата на страните и приложимите разпоредби на закона, 1 приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по арг. от чл.248, ал.3, изр.второ ГПК и при спазване на законоустановения срок за нейното подаване по чл.275, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

От материалите по делото се установява, че първоинстанционното гр.д.

№19/23г. по описа на Петричкия районен съд е било образувано въз основа на искова молба, подадена от адв.Д. М., като пълномощник на Б. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: /адрес/, против „ФБ“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от управителя П.Д..

По подробно изложените в исковата молба съображения ищецът е поискал от съда да прогласи по реда на чл.26 ЗЗД нищожността на сключения между него и ответника Договор за предоставяне на поръчителство №3910587/27.08.2020г., както и на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 402, 38 лв., като недължимо платена.

На гърба на л.6 от първоинстанционното дело е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца Б. А. В. и адв.Д. В. М., в който е посочено, че процесуалното представителство и защита на ищеца е безплатно, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., за оказване на помощ на материално затруднено лице.

С Решение №184 от 26.05.2023г., постановено по гр.д.№19/23г. на РСПетрич е прогласена, на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, нищожността на Договор за предоставяне на гаранция

(поръчителство) с

№3910587/27.08.2020г., сключен между Б. А. В., ЕГН ********** и „ФБ“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,,,,,, поради накърняване на добрите нрави.

С решението също се осъжда, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „ФБ“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,,,,,, да заплати на Б. А. В., ЕГН **********, сумата от 402, 38 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение по посочения по-горе Договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) с №3910587/27.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (04.01.2023г.) до погасяването.

2

С посоченото решение също така се осъжда, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., ответникът „ФБ“ ЕООД да заплати на адв.Д. М. от АК-гр.П., с адрес на кантората: адрес, сумата от 480лв., представляваща възнаграждение за безплатната правна помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по делото.

С молба от 09.06.2023г. адв. Д. М., като пълномощник на Б. А. В. е поискал изменение на посоченото по-горе решение в частта относно разноските, като осъди ответната страна да заплати в полза на адв.М. допълнителни 480лв. с ДДС.

С атакуваното Определение №587/10.07.2023г. по гр.д.№19/23г. по описа на РС-Петрич, съдът е оставил без уважение молбата на адв.Д. М., пълномощник на Б. А. В., за коригиране на решението в частта относно разноските. Най-общо, районният съд е приел, че материалният интерес, служещ за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, се формира от сбора на цената на отделните искове, а не за всеки от тях поотделно. Посочено е, че възнаграждението, определено на адвоката на ищцовата страна, по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет, в размер на минималното такова от 480 лв. с ДДС, изцяло съответства на материалния интерес на делото. Последният възлизал на 804, 76лв. и включвал цените на предявените два обективно кумулативно съединени иска – по чл.26, ал.1 (за нищожност на договора, на стойност 402, 38лв.) и по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД (за присъждане на недължимо платена сума със същата величина). Цитирана е и съдебна практика на ВКС в подкрепа на така възприетото от районния съд становище.

Определението е неправилно.

В настоящия казус районният съд е отдал предимство на практиката на ВКС, съгласно която материалният интерес, служещ за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, се формира от сбора на цената на отделните искове, а не за всеки от тях поотделно. Тази практика обаче понастоящем следва да се счита за преодоляна. Според актуалното разбиране на ВКС, обективирано в Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч.гр.д.№4735/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов, Определение № 388 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч.т.д.№1840/2021 3 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение №528 от 16.08.2022 г. на ВКС по т.д.№ 1841/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 146 от 4.04.2022 г. на ВКС по ч.т.д.

№358/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 92 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1809/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев, Определение № 64 от 14.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2695/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова, Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, Определение № 145 от 5.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4642/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова, и Определение № 90 от 7.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, от значение в казус като настоящия е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединяване на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съобразно чл. 68 от ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор, и се определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски.

Обжалваното определение на Районен съд Петрич не е съобразено с актуалното тълкуване на ВКС по обсъждания проблем, поради което се налага неговата отмяна и присъждане на още 480лв. с ДДС на адвокат М. за предоставената безплатна правна помощ.

Настоящото определение е окончателно. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Предмет на разглеждане в първата 4 инстанция са били искове, чиято цена е под 5000 лева. След като въззивно решение по делото не би подлежало на проверка от ВКС с оглед на чл. 280, ал.3, т.1, предл.1 от ГПК, не подлежат на касационен контрол и второинстанционните определения по него (чл.274, ал.4 от ГПК и Определение №508 от 17.11.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.№4857/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева).

С оглед изхода от делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 15лв., заплатена държавна такса по частната жалба.

Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №587 от 10.07.2023г., постановено по гр.д.

№19/23г. по описа на РС-Петрич, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА Решение №184 от 26.05.2023г., постановено по гр.д.№19/23г. на РС-Петрич, като ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., „ФБ“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от управителя П.Д., да заплати на адвокат Д. В. М., вписан в Адвокатска колегия П., с адрес на кантората: адрес, още 480 (четиристотин и осемдесет) лева с ДДС, представляващи възнаграждение за безплатната правна помощ, която последният е предоставил на ищцовата страна по делото.

О С Ъ Ж Д А „ФБ“ ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от управителя П.Д., да заплати на адв.Д. В.

М., като пълномощник на Б. А. В., сумата в размер на 15 лв., заплатена държавна такса по частната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5