Решение № 1930 от 26.09.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1930 гр. Бургас, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20232120102847 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД против М. К. Б. иск за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца суми, произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ****/***** г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, вземанията по който са прехвърлени на ищеца, а именно: 2 714,56 лв. – неплатена главница, 422,85 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода 07.09.2021 г. – 12.05.2022 г., 227,71 лв. - лихва за забава, дължима за периода от 13.05.2022 г. до подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2016/2023 г. по описа на БРС.

Претендира се присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че договарянето между страните по горепосочения договор за кредит се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние, а договорът е бил сключен във формата на електронен документ. В изпълнение на договора кредиторът е предоставил на ответницата кредитна карта *****, която е била активирана от нея и ответницата се е възползвала от предоставения й револвиращ кредит, като на 07.09.2021 г. посредством услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора“ е усвоила част от предоставения й кредитен лимит, а в периода 07.09.2021 г. – 12.05.2022 г. е усвоила от кредитната карта общата сума от 2 500 лв.

Съгласно договора, кредитополучателят дължи върху усвоения размер на кредитен лимит годишен лихвен процент в размер на 35 %, такси за ползването на картата, съгласно 1 тарифата, поместена в договора, а при неплащане на една или повече погасителни вноски кредитополучателят държи на кредитора и законна лихва върху всяка просрочена вноска за периода на забавата. На следващо място ищецът твърди, че горепосочените вземания са му били прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ с Приложение № 1/13.05.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., като ответницата е била уведомена за цесията с уведомително писмо от 20.05.2022 г. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения срок по делото са постъпили отговор от ответницата и допълнение към него, като същата е оспорила иска като неоснователен. Твърди, че не е сключвала посочения в исковата молба договор за револвиращ потребителски кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, не е подавала заявление за сключването му, нито е подписвала каквито и да е договори, като според нея личните й данни са били използвани неправомерно и без нейно знание и съгласие. Твърди също така, че не е получавала кредитна карта от горепосоченото дружество, нито е получавала съобщение за извършена продажба на вземането, поради което счита, че цесията не й е съобщена надлежно и прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на нея, съответно ищецът не е материално легитимиран да претендира процесните вземания. На следващо място ответницата твърди, че никога не е имала електронен подпис, поради което няма как да е сключила процесния договор за кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, нито някога е пребивавала на посочения в договора адрес в гр. В***.

Твърди също така, че е сезирала РП-Бургас с жалба за осъществена измама с нейните лични данни, по която е била образувана пр.пр. № 2159/2023 г. по описа на РП-Бургас. С оглед на гореизложеното ответницата оспорва истинността на представените от ищеца договор за потребителски кредит, както и на всички други документи, съдържащи нейното име и изписването, че са подписани електронно от нея, като твърди, че те не произлизат от нея и тя не ги е подписвала, поради което между нея и кредитора не е възникнало валидно облигационно правоотношение по посочения договор за кредит, респ. тя не дължи изпълнение по него. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло, както и да й бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание ответницата се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен. Ангажирани се доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към исковата молба са приложени копия на Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****** от **** г. с кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и кредитополучател М. К. Б., Договор за застрахователно посредничество с клиент М. К. Б., Сертификат № **** и общи условия за застрахователна програма „Сигурност на плащанията по кредитни карти“ със застраховано лице М. К. Б. и Добавък № ****/**** г. към Сертификат № *****, в които е посочено, че са електронно подписани от ответницата М. Б.. С оглед направеното от ответницата оспорване истинността на тези документи в частта относно нейния подпис, съдът е задължил ищеца да заяви изрично дали ще се ползва от оспорените документи и да представи същите в оригинал – на електронен носител, ако желае да се ползва от тях, като ищецът не е изпълнил тези указания. С оглед на това с протоколно определение от 20.09.2023 г. съдът е изключил тези копия на електронни документи от доказателствения материал по делото.

2

Предвид горното съдът намира, че по делото останаха недоказани твърденията на ищеца за сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и ответницата Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *****/***** г., както и че посочената в този договор заемна сума е била получена от ответницата, съответно не се доказа възникване на задължение за ответницата, което да е предмет на сключения договор за цесия между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и ищеца, от което се налага изводът, че ответницата не дължи на ищеца процесните суми. Ето защо предявеният иск по чл. 422 от ГПК е недоказан и неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

Предвид гореизложеното е безпредметно да бъдат обсъждани останалите възражения на ответницата, направени с отговора на исковата молба.

С оглед отхвърлянето на иска и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответницата направените разноски по делото, които са в размер на 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД , ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. С**, бул. ***********, против М. К. Б., ЕГН **********, от гр. Б***, ж.к. *****, иск за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца суми, произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *****/*** г., сключен между нея и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, вземанията по който са прехвърлени на ищеца, а именно: 2 714,56 лв. – неплатена главница, 422,85 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода 07.09.2021 г. – 12.05.2022 г., 227,71 лв. - лихва за забава, дължима за периода 13.05.2022 г. – 27.02.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на Заповед № 1026/05.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , издадена по ч.гр.д. № 2016/2023 г. по описа на РС-Бургас.

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД , ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр. С****, бул.*****, да заплати на М. К. Б., ЕГН **********, от гр. Б***, ж.к. ******, сумата от 600,00 лв. (шестстотин лв.), представляваща направените от нея разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3