Определение № 549 от 26.07.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 549 гр. Перник, 26.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241700100423 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба с вх. № 4312/04.07.2024 г., уточнена с молба с вх. № 4661/22.07.2024 г., подадена от Н. Б. Б., чрез пълномощника му - негова майка - Б. Н. С. против Прокуратурата на Република България.

С оглед указанията на съда, дадени на основание чл. 129, ал. 2 ГПК с разпореждане № 895/11.07.2024 г., ищецът е подал молба вх. № 4661/22.07.2024 г., с която прави опит да отстрани посочените в исковата молба нередовности, но го прави неуспешно.

В обстоятелствената част на исковата молба и уточняващата я молба ищецът твърди, че е привлечен като обвиняем по ДП № 541/2020 г. по описа на 01 Районно управление на ОДМВР - Перник, пр. пр. № 3328/2020 г. по описа на Районна прокуратура Перник. Сочи, че при провеждане на досъдебното производство и в изпълнение на правомощията си за неговото ръководство, наблюдаващият прокурор е извършил или е пропуснал да извърши множество конкретно индивидуализирани процесуални действия, които са незаконосъобразни. Твърди, че незаконосъобразните процесуални действия са му причинили точно конкретизирани по вид, характер и интензитет неимуществени вреди. Счита, че те могат да бъдат обезщетени с присъждане на сумата от общо 30000. Искането, отправено към съда е да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лв., представляващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди с извършени незаконосъобразни процесуални действия по ДП № 541/2020 г. по описа на 01 Районно управление на ОДМВР - Перник, пр. пр. № 3328/2020 г. по описа на Районна прокуратура Перник.

Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК задължителна част от съдържанието на исковата молба са изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и в какво се състои искането, като петитумът (искането към съда) следва да 1 съответства на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения относно спорното материално право и основанието, на което се претендира. За редовността на исковата молба и за допустимостта на предявените със същата искания съдът следи служебно, но само въз основа на изложените от ищцовата страна твърдения, без на този етап да изследва приложените към същата доказателства. Именно твърденията на ищеца очертават предмета на търсената от него защита, а оттук и предмета на доказване по делото и на произнасяне от съда с крайния съдебен акт – арг. чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК.

Така предявеният иск не се основава на нито един от фактическите състави, регламентирани в чл. 2, чл. 2а, чл. 2б или чл. 2в ЗОДОВ. Обстоятелствата, с които ищецът свързва дължимостта на претендираното от него обезщетение, представляват процесуални действия на прокурора в изпълнение на служебните му задължения по ръководство и надзор на досъдебното производство и по участие в разследването /чл. 46, ал . 2 от НПК/.

Същевременно по делото е неуточнено и фактически кои конкретно права ищецът твърди да са нарушени вследствие от процесното поведение, доколкото почването им чрез съответните норми от нормативни актове, от ЕКЗПЧОС, не е достатъчно, за да внесе яснота по това обстоятелство.

Съгласно чл. 132 от Конституцията на РБ при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Цитираната конституционна норма предвижда функционален имунитет на прокурора при извършване на служебната му дейност и при постановяване на актовете във връзка с нея. За тези действия той не носи гражданска отговорност, освен в ако те не реализират състав на умишлено престъпление от общ характер, което е установено с влязла в сила присъда.

Ищецът не твърди сочените от него действия/бездействия на прокурора да осъществяват състав на престъпление по НК, за което да е образувано или да е приключило наказателно производство. Следователно, те не могат да обусловят основание за ангажиране на гражданската му отговорност. Функционалният имунитет по чл. 132 от Конституцията е абсолютна процесуална пречка за реализиране на деликтната отговорност за вредите, настъпили при изпълнение на служебната му дейност. Недопустимостта на претенцията за обезщетяване на вреди от деликт, причинени от прокурора при изпълнение на правомощията му, обуславя недопустимост и на иска за обезщетяване на тези вреди от „възложителя“ на работата - Прокуратурата на РБ. Обективната гаранционна отговорност по чл. 49 от ЗЗД е функция от отговорността на причинителя на вредите по чл. 45 от ДДС. Тя съществува и може да бъде реализирана само доколкото деликвентът носи отговорност за вредоносния резултат. Наличието на предвидена в Конституцията на РБ процесуална пречка за това /чл. 132 от Конституцията/ изключва и възможността за ангажиране гражданската отговорност на Прокуратурата на Република България.

В изложения смисъл е постоянната и трайна практика на ВКС на РБ, обективирана в 2

Определение № 668 от 2.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 634/2009 г. Определение № 232 от 27.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2059/2017 г., Определение № 143 от

5.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 1626/2017 г., Определение № 3636 от

21.11.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д.

№ 4518/2023 г.

Определение № 788 от 22.02.2024 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 486/2024 г., Определение № 2442 от 20.05.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1173/2024 г. и др.

За пълнота и прецизност на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че в разпоредбите на чл. 2, ал.1 ЗОДОВ е предвиден специален ред за защита правата на граждани при твърдения за причинени вреди от разследващите органи, прокуратурата или съда, при изчерпателно посочени хипотези, в който случай исковете се разглеждат по реда на ГПК, съотв. искове по чл. 2в – при достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. В настоящия случай, с оглед изложените от ищеца твърдения за посочени неистини в обвинителен акт по конкретна пр. преписка, за незаконността на обвинителния акт поради посочени неистини в същия –че са посочени неверни обстоятелства в обвинителен акт, както и твърдения, че въз основа на същия е образувано и водено НОХД, респ. висящо такова, то по същество исковата претенция предполага проверка относно законосъобразност на повдигнато наказателно обвинение, което съдът намира за недопустимо в рамките на производство по искова претенция по чл. 2 и 2в ЗОДОВ по реда на ГПК, при твърдения за образувано и водено, съотв. висящо наказателно производство.

Изложеното е самостоятелно основание за прекратяване на делото на основание чл. 130 ГПК.

Предвид горното, настоящият състав намира, че исковата молба, с която е подаден недопустимият иск следва да се върне, а производството по делото - да се прекрати.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 4312/04.07.2024 г., уточнена с молба с вх. № 4661/22.07.2024 г., подадени от Н. Б. Б., ЕГН **********, чрез пълномощника му - негова майка - Б. Н. С., с адрес: *** за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение в размер на 30000 лв. за причинените му неимуществени вреди от служебни действия на прокурора, извършени по 541/2020 г. по описа на 01 Районно управление на ОДМВР - Перник, пр. пр. № 3328/2020 г. по описа на Районна прокуратура Перник, ведно със законната лихва за забава върху главницата, от датата на депозиране на настоящата искова молба, до окончателното изплащане.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 423/2024 г. по описа на Окръжен съд - Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

3

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4