Определение № 2650 от 14.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2650 гр. София, 14.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502615 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във вр. чл.130 ГПК.

Образувано е по подадена от Т. Й. С. частна жалба срещу разпореждане с рег. № 7136/15.09.25 г. на СГС, ТО,VІ- 4 състав, постановено по т.д. № 1375/25 г. Твърди, че разпореждането е неправилно и иска да бъде отменено.

САС, ТО, 5 състав, след като се запозна с данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена от страна, имаща право на жалба, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството е образувано по предявен от Т. С., в качеството на кредитор в несъстоятелността на длъжника „Инженерконсулт“ ЕООД /н./, срещу Ш. Бен- ЗВИ и „Инженерконсулт“ ЕООД /н./ /съгласно уточнителна молба от 28.07.2025 г./ иск за обявяване на нищожност на възлагателно постановление от 14.07.2020 г. на ЧСИ М.Ц. по изп.д. № 908/17 г. и за връщане на имотите в масата на несъстоятелността.

За да върне исковата молба, СГС, ТО,VІ- 4 състав е приел, че предявеният иск е недопустим, защото с него се атакува издадено от съдебен изпълнител постановление за възлагане- акт на орган на принудително изпълнение, който орган действа не като равноправен на купувача участник в гражданския оборот, а като орган на принудително изпълнение и с който акт се прехвърля собствеността на имота на длъжника независимо от неговата воля, а по реда на чл.646, ал.1, т.3 ТЗ може да се атакува само сделка, извършена с участие на длъжника - т.е. когато фактическият състав включва като елемент и волеизявлението на длъжника. Постановлението за възлагане на съдебния изпълнител няма 1 качеството на сделка, поради което е извън приложното поле на чл.646 ал.1, т.3 ТЗ.

Обжалваното определение е правилно, като при постановяването му съдът е изложил мотиви, който настоящата съдебна инстанция изцяло споделя и към които на осн. чл. 278, ал.4 във вр. чл.272 ГПК препраща.

Производството по делото е образувано по предявени от Т. Й. С. срещу Ш. Бен- ЗВИ и „Инженерконсулт“ ЕООД /н. / иск за прогласяване за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Инженерконсулт“ ООД /н./ на Постановление за възлагане от 14.07.2020 г. по изпълнително дело № 908/2017 г. по описа на ЧСИ М. Ц., с което недвижими имоти, които се твърди, че са собственост на „Инженерконсулт“ ООД /н./, са възложени на Ш. Б., както и иск за осъждането на ответника Ш. Бен- ЗВИ да върне тези недвижими имота в масата на несъстоятелността на „Инженерконсулт“ ЕООД /н./.

Въпреки че според настоящия състав нормата на чл.646, ал.1, т.1 ТЗ повече се доближава до същността на искането за прогласяване на нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на постановление за възлагане на имот, за който се твърди, че е собствен на длъжника, тъй като имотът е продаден за изпълнение на задължение на несъстоятелния длъжник, а не до даденото от първоинстанционният съд правно основание чл.646, ал. 1, т. 3 ТЗ, то от значение е обстоятелството, че и двете хипотези /както и всички други хипотези на чл.646 и чл. 647 ТЗ/ се отнасят до действия на длъжника.

Разпоредбата на чл.646 от ТЗ дава възможност на кредиторите на несъстоятелността, в случай на бездействие на синдика, да атакуват действия на длъжника или сделки, сключени от него, с които се уврежда масата на несъстоятелността. Възлагането на имот след проведена публична продан не е такова действие. Постановлението за възлагане е акт на съдебния изпълнител и поради това не попада в кръга действия, които могат да бъдат атакувани по този ред.

Искът е недопустим, поради което и производството по него, както и по акцесорния спрямо него иск с правно основание чл.649, ал.2 ТЗ, следва да бъде прекратено.

Ето защо и при съвпадане с изводите на първоинстанционният съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7136/15.12.2025 г. на СГС, ТО,VІ- 4 състав постановено по т.д. № 1375/25г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС на Р.България в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3