Решение № 280 от 17.12.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. гр. Добрич, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Г. Д. Жечева

Станимир Т. А. при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Г. Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20253200500358 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Н. С. Н. от *** срещу решение №22/19.03.2025 г. по гр.д.

№501/2024 г. на Генералтошевския районен съд,с което е признато за установено по отношение на въззивника съществуването на вземането на „Данчик“ ЕООД,ЕИК 201545289,със седалище и адрес на управление *** за следните парични суми,предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №425/2024 г. по описа на РСГенерал Тошево:сумата от 3 440 лв.,представляваща обща цена на продадени от ищеца на ответника на 6.10.2019 г. 4 300 броя еднодневни пилета-бройлери при единична цена 80 ст./брой;сумата от 1 225,50 лв.,представляваща законна лихва върху сумата от 3 440 лв. за тригодишен период от 30.09.2021 г. до 30.09.2024 г.-дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК,ведно със законната лихва върху главницата от 3 440 лв.,считано от 1.10.2024 г.,деня следващ датата на подаване на заявлението,до окончателното изплащане на вземането;сумата от 1 380 лв.,представляваща обща цена на продадени от ищеца на ответника на 19.12.2019 г. 1 725 броя еднодневни пилета-бройлери 1 при единична цена 80 ст./брой;сумата от 491,63 лв.,представляваща законна лихва върху сумата от 1 380 лв. за тригодишен период от 30.09.2021 г. до 30.09.2024 г.-дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК,ведно със законната лихва върху главницата от 1 380 лв.,считано от 1.10.2024 г.,деня следващ датата на подаване на заявлението,до окончателното изплащане на вземането,респ. въззивникът е осъден да заплати на „Данчик“ ЕООД сума в общ размер от 1 262 лв. сторени разноски по делото.

Според въззивника първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения.Съдът неправилно достигнал до извод,че между страните били възникнали неформални договори за покупко-продажба на стоки;че стоката била доставена и че между страните било налице облигационно правоотношение.Макар да обсъдил доказателствата,съдът не оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства.Фактическата обстановка била погрешно възпроизведена и неизяснена докрай.Не били отразени в исковата молба обстоятелствата на кого били продадени процесните пилета-бройлери,къде били предадени и кога;къде били съставени процесните приемо-предавателни протоколи.Ищцовото дружество не доказало исковите си претенции и не посочило доказателства относно горните обстоятелства.Въпреки искането на ответника-въззивник да се допусне съдебно-счетоводна експертиза,която да провери счетоводните записвания относно твърдяните продажби при ищцовото дружество,районният съд отказал да я допусне,а същата можело да спомогне за изясняване на спорните въпроси.Заключението по допуснатата съдебно-графологична експертиза било своевременно оспорено,но съдът не допуснал повторна експертиза.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на предявените искове,респ. за присъждане на сторените от въззивника разноски в двете инстанции.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата стрА. „Данчик“ ЕООД-гр.Добрич изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Претендира сторените в настоящата инстанция разноски.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

2

Жалбата е депозирА. в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 26.03.2025 г.,а жалбата е подадена чрез куриер на 09.04.2025 г. при изтекъл за стрА.та срок за въззивно обжалване на 09.04.2025 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /стрА. в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.РазгледА. по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими установителни искове.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№501/2024 г. на ГТРС е образувано по повод искова молба вх.

№3334/26.11.2024 г.,с която са предявени от „Данчик“ ЕООД,ЕИК 201545289,със седалище и адрес на управление *** срещу Н. С. Н. с ЕГН ********** от *** обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от ЗЗД,чл.183 ЗЗД,чл.200 ал.1 от ЗЗД,чл.86 ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземанията на ищцовото дружество от ответника-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №253/01.10.2024 г.,издадена по ч.гр.д.№425/2024 г. на Генералтошевския районен съд,в размер,както следва:

-сумата от 3 440 лв,представляваща обща цена на продадени от ищеца на ответника на 06.10.2019 г. 4 300 броя еднодневни пилета-бройлери при единична цена 80 ст./брой,ведно със законната лихва върху главницата от 3 440 лв.,считано от 01.10.2024 г.-деня,следващ датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,до окончателното изплащане на вземането;

-сумата от 1 225,50 лв,представляваща законна лихва върху сумата от 3 440 лв. за тригодишен период от 30.09.2021 г. до 30.09.2024 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК;

-сумата от 1 380 лв,представляваща обща цена на продадени от ищеца на ответника на 19.12.2019 г. 1 725 броя еднодневни пилета-бройлери при единична цена 80 ст./брой,ведно със законната лихва върху главницата от 1 3

380 лв,считано от 01.10.2024 г.-деня,следващ датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,до окончателното изплащане на вземането;

-сумата от 491,63 лв,представляваща законна лихва върху сумата от 1 380 лв за тригодишен период от 30.09.2021 г. до 30.09.2024 г.-датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК.

Претендирано е от ищеца и присъждане в негова полза на всички сторени от същия разноски в заповедното и исковото производство.

Изложено е в исковата молба,че на датите 06.10.2019 г. и 19.12.2019 г. между ищцовото дружество в качеството на продавач и ответника в качеството на купувач били сключени договори за покупко-продажба на визираните погоре бройки еднодневни пилета-бройлери на посочената продажна цена,обективирани в писмени приемо-предавателни протоколи от посочените дати,подписани лично от ответника като приел.Уговорени били и падежи на задълженията,като в уговорените срокове за плащане на продажната цена такова не постъпило от стрА. на купувача.Претендира се освен установяване на вземанията за главници и установяване на вземанията за обезщетения за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва върху тях за визирания тригодишен период до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,както и законната лихва,считано от деня,следващ датата на подаване на заявлението,до окончателното плащане на главниците.

В писмения отговор на исковата молба ответникът Н. С. Н. изразява становище за неоснователност на исковете и настоява за отхвърлянето им.Същият е оспорил съществуването на облигационна връзка между страните по цитираните два договора за покупко-продажба,както и осъществено предаване от ищцовото дружество на ответника на посочените в протоколите от процесните дати количества еднодневни пилетабройлери.Оспорени са двата приемо-предавателни протокола от 06.10.2019 г. и 19.12.2019 г.,в частност авторството на подписа за „приел“,с твърдение,че не били подписани от ответника Н..Ответникът не оспорва,че няколкократно бил закупувал стока от ищцовото дружество,но винаги бил получавал фактура за продажбата и заплащал продажната цена в момента на предаване на стоката.Не дължал претендираните вземания по договори от посочените две дати.

Установителните искове-предмет на производството са допустими.След 4 подаване на възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК от длъжника срещу заповедта за изпълнение,издадена по ч.гр.д.№425/2024 г. на ГТРС,на заявителя „Данчик“ ЕООД е указано от заповедния ГТРС /определение №352/30.10.2024 г./ да предяви искове за съществуване на вземанията по заповедта в едномесечен срок.Своевременно на 25.11.2024 г. е подадена искова молба по електронна поща.Исковете са предявени в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415 ал.4 от ГПК и вземанията-предмет на същите са идентични с тези в заповедното производство при идентичност на страните-заявител и длъжник,респ. ищец и ответник,поради което исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Продажбата на движими вещи по принцип е неформален договор /с изключение на продажбата на МПС/,т.е. страните са свободни да изберат начина,по който да обективират волята си-устно,писмено или чрез конклудентни действия да демонстрират договорна обвързаност /единият да предаде стоката,а другият да заплати цената й/.Писмената форма е препоръчителна за удостоверяване на договори на стойност над 5 000 лв с оглед забрА.та за доказването им със свидетелски показания /чл.164 ал.1 т.3 от ГПК/.

В случая по делото ищецът представя два писмени документа-приемопредавателни протоколи от 06.10.2019 г. и от 19.12.2019 г.Същите удостоверяват,че на посочените две дати в гр.Д. ищецът „Данчик“ ЕООД е предал на ответника Н. С. Н. стока-еднодневни пилета.На 06.10.2019 г. са предадени 4 300 бр. при цена от 0,80 лв за брой-общо 3 440 лв,като получателят на стоката Н. се е задължил да изплати горната сума на ищцовото дружество до 06.11.2019 г.На 19.12.2019 г. са предадени 1 725 бр. при цена от 0,80 лв за брой-общо 1 380 лв,като получателят на стоката Н. се е задължил да изплати горната сума на ищцовото дружество до 19.01.2020 г.Двата протокола надлежно обективират в писмена форма договорни отношения между ищцовото дружество като продавач и ответника като купувач със съдържанието на договори за покупко-продажба,като съдържат и уговорките относно съществените елементи на продажбените отношения-вид и количество продадена стока,продажна цена,падеж на задължението за плащане на цената,като удостоверяват и предаването на стоката от продавача на купувача на посочената дата,засвидетелствано с подписите на предал и приел стоката.Касае се за частни документи,носещи подписа на ответника Н.

5

Н.,поради което при оспорване на авторството на подписа за „приел“ по правилата на чл.193 ал.3 от ГПК тежестта за доказване неистинността им е на оспорващата стрА.-в случая на ответника Н..По искане на последния са допуснати в първоинстанционното и въззивното производство съдебнографологични експертизи /единична и тройна/,заключенията по които са еднопосочни,а именно,че автор на подписа за „приел“ в двата протокола е именно ответникът Н. Н..Двата протокола са с оглед последната констатация годни доказателства за сключените между страните продажбени сделки с визираното от ищцовото дружество съдържание.Те обективират процесните вземания за главници,които са отдавна изискуеми предвид посочените в протоколите падежи-за главното вземане от 3 440 лв е уговорен срок на плащане 06.11.2019 г.,а за главното вземане от 1 380 лв-срок на плащане 19.01.2020 г.Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 изр.1 от ЗЗД когато срокът за изпълнение е определен,длъжникът изпада в забава след изтичането му.Следователно длъжникът Н. е в забава от 07.11.2019 г. по първото задължение и от 20.01.2020 г. по второто задължение.Същият е в забава и през тригодишния период от 30.09.2021 г. до 30.09.2024 г.,за който ищецът претендира обезщетение за забавено плащане на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху двете главници.Обезщетението за забава е в претендираните от ищеца размери,което се установява при изчисляване на лихвата чрез интернет-лихвен калкулатор.Ответникът Н. не твърди да е извършил заплащане до момента на претендираните вземания,поради което същият ги дължи на ищеца в посочените от последния размери.Дължи и законната лихва върху главниците,считано от 01.10.2024 г.,датата следваща датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,до окончателното плащане,както е поискано от ищеца.