Решение № 14773 от 29.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14773 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20231110135157 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба на В. М. Л., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.

Пловдив, ж.к. „Т,1, чрез процесуалния му представител – адв. Ж., срещу „Бака,2, със седалище и адрес на управление: гр. София, , №57, представлявано от Х, Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 1/05.06.2023г. на пълномощника на работодателя – Лю,ов и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "технолог" при ответника, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 12 933,96 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 07.06.2023 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 10.03.2020г. между страните е бил сключен трудов договор, с който ищецът бил назначен на длъжността „контрольор качество“, 75433010 от НКПД, с месечно трудово възнаграждение в размер на 2320 лв. Към договора били сключени анекс № 1/10.03.2020 г., с който е уговорен бонус в размер на 0,15 лв./кг реализиран оборот стоки, и анекс № 1/01.04.2020 г., с който месечното трудово възнаграждение било намалено на 1805 лв., поради Ковид кризата. С анекс от 01.07.2020 г. ищецът бил назначен на длъжност „технолог“ - 31193044 от НКПД, с трудово възнаграждение от 2320 лв., който анекс бил изменен с друг, от 01.11.2022 г., с който основното му трудово възнаграждение било повишено на 2 710 лв.

Ищецът посочва, че на 03.05.2023 г. пълномощник на работодателя – Лю,ов, му връчил предизвестие за прекратяване на трудовия договор, като било посочено, че се съкращава щата на длъжност „контрольор качество“, 75433010 от НКПД, въпреки че към този момент ищецът не изпълнявал тази длъжност. Със Заповед № 1/05.06.2023 г. на 06.06.2023 г. било прекратено трудовото му правоотношение с работодателя, като основание 1 за прекратяването било посочено съкращаване на щатна бройка „специалист продажби“ с код № 33393004 по НКПД.

Наведени са твърдения, че на ищеца не е представено пълномощно от работодателя – „Б,Д към Лю,ов, с което да го упълномощи да подпише и връчи предизвестието за прекратяване на трудовия договор. На следващо място, в предизвестието било посочено, че се съкращава щата „контрольор качество“, с код по НКПД - 75433010, в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение било посочено - съкращаване на щатна бройка специалист продажби с код по НКПД № 33393004, а всъщност ищеца заемал длъжност „технолог“ - 31193044 по НКПД. Изтъкнато е, че В. Л. има здравословни проблеми и бил диагностициран с 66 % намалена трудоспособност, като притежавал експертно решение от 05.06.2020 г. за срок от 3 години, и въпреки последното, не били налице данни, че работодателят извършил процедура по подбор при съкращаването на щата, с оглед закрилата му като лице със заболяване.

Оспорва се заповедта за прекратяване на трудовото нарушение, неправилна и незаконосъобразна. Моли се съдът да признае за незаконосъобразно извършеното уволнение и да отмени Заповед № 1/05.06.2023 г. и да го възстанови на същата работа, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето за което е останал без работа за периода от 07.06.2023г. до 31.10.2023г., в общ размер на 12 933,96 лв., ведно със законната лихва от деня на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор не е постъпил такъв, като е приложен реда по чл. 50, ал. 4 ГПК връчване чрез залепване на уведомление, а в съдебно заседание от 16.04.2024г. процесуалният представител на ответника - адв. Господинова, е представила становище по исковата молба. Посочено е, че в случая е налице реално съкращаване на щатните длъжности в шест позиции, които са единствени и сред които е и действително заеманата от ищеца към момента на връчване на предизвестието - „технолог“ - 31193044 по НКПД.

Съкратени били и погрешно посочените в процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение длъжности – „специалист продажби“ и „контрольор качество“. Трудовите функции на никоя от трите длъжности не били запазени след уволнението на ищеца и не се припокривали с никоя от останалите три длъжности, чийто щат не бил съкратен, а именно – „търговски директор“; „административен специалист“ и „ръководител търговски екип“, поради което, макар и в заповедта да е била записана грешната длъжност, съкращаването било законосъобразно.

Посоченото основание за прекратяването на трудовия договор – чл. 328, ал. 1, т.2 КТ, също било правилно. Посочено е, че както заповедта за утвърждаване на щатното разписание, издадена в изпълнение на решението за съкращаване на щата, така и тази за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, са подписани от оправомощено лице, изпълняващо длъжността търговски директор.

Твърди се, че на ищеца били изплатени всички дължими обезщетения, предвидени в чл. 222, ал.1 КТ (за оставане без работа за един месец) и в чл. 224 КТ (за неизползван платен отпуск).

Що се отнася до възраженията на ищеца, че не е извършен подбор при съкращаването на щата, ответникът изтъква, че съгласно съдебната практика, в случай, че се премахва единствена щатна бройка поради съкращаване на щата или при намаляване обема на работа, работодателят има право, но не е длъжен да извърши подбор между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават и тези, чиито не се. В случай, че работодателят прецени да извърши подбор, подборът не се извършвал измежду всички работници и служители, а само с тези, които заемат близки, сходни длъжности. Посочено е, че освен длъжността на Л., е била премахната и тази на Илиян Кузманов – „търговски представител“ за гр. Пловдив, тъй като е била прекратена дейността на дружеството в града и региона във връзка с ликвидацията на българското дружество.

Оспорено е направеното възражение за незаконосъобразност на уволнението поради неспазване на разпоредбата на чл. 333 КТ, доколкото закрилата се прилага към момента на връчването на заповедта за уволнение, към който момент било изтекло Решението на ТЕЛК, на което се е позовал ищецът. На следващо място, е възразено, че ищецът страда от изрично изброените в Наредба № 5/1987 заболявания, които биха обосновали особена закрила на 2 лицето като служител.

Наведени са твърдения, че искът по чл. 225, ал. 1 КТ, като предпоставен от основателността на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, е неоснователен. Посочено е, че на ищеца е заплатено обезщетение за оставане без работа за един месец.

Моли се първоинстанционният съд да отхвърли предявените от ищеца искове, като неоснователни.

Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, намери за установено от правна и фактическа страна следното:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следва да бъдат установени следните обстоятелства: 1) наличието на съществувало между страните трудово правоотношение възникнало по силата на трудов договор от 10.03.2020г, по силата на който ищецът е бил назначен на длъжност „контрольор качество“; 2) че между страните са сключени няколко анекса, включително и Анекс от 01.07.2020г., по силата на който заеманата от ищеца длъжност е била променена на „технолог“, като той я е заемал и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение; както и че 3) със Заповед № 1/ 05.06.2023г., издадена от Лю,ов, считано от 06.06.2023г., трудовото правоотношение е било прекратено, на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ.

Видно от представената като доказателство по делото Заповед №1/05.06.2023г.

(стр.23-24), трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 06.06.2023г., на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ – поради съкращаване на щатна бройка за длъжност „Специалист продажби“, код по НКПД - № 33393004, и утвърждаване на ново щатно разписание, извършено със Заповед № 1/05.05.2023г.

Установява се, че издаването на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се предхожда от отправянето на предизвестие за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя, в което е посочено, че на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл. второ във вр. с чл. 326, ал. 2 КТ, поради взето решение за съкращаване на щата и премахване от щатното разписание на длъжността „контрольор качество“ - № 75433010 от НКПД, в 30-дневен срок от връчване на предизвестието, ще бъде прекратено трудовото правоотношение. Видно от направеното отбелязване върху документа, предизвестието е получено от ищеца на 03.05.2024, като той е удостоверил същото с подписа си.

Представени са и Заповед №1/05.05.2023г. за утвърждаване на ново щатно разписание, издадена въз основа на Решение от 02.05.2023г. за съкращаване на щата на едноличния собственик на капитала и Решение на едноличния собственик на „Б,Д за прекратяване дейността на дружеството и за назначаване на ликвидатор от 01.06.2023г., вписано в ТР на 28.06.2023г. (стр. 71-72)

Видно от Заповедта за съкращаване на щата, от щатното разписание се премахват длъжностите: 1) Технолог с код по НКПД: 31193044; 2) Снабдител, доставчик, с код по НКПД: 43212015; 3) Технически сътрудник, с код по НКПД: 41102005; 4) Пласьор стоки, с код по НКПД: 52430001; 5) Търговски представител, с код по НКПД: 33223003; и 6) Контрольор качество, код по НКПД: 75433010; а част от щатното разписание остават: 1) Търговски директор, код по НКПД – 12217001; 2) Административен специалист, код по НКПД – 33413005; и 3) Ръководител търговски екип, код по НКПД – 24215030. Същото се потвърждава и от представените Щатни разписания за дружеството от 01.04.2023г., 05.05.2023г. и 30.06.2023г. (стр. 73-75)

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

На първо място, преди искът да бъде разгледан по същество, следва да бъде обсъдено дали той е бил предявен в рамките на законоустановения в чл. 358, ал.1, т.2 във вр. с чл. 358, ал. 2, т. 1, предл. второ КТ, давностен срок. Съгласно посочените разпоредби, срокът за предявяване на иска по трудови спорове относно прекратяване на трудовото правоотношение е 2-месечен, като в случай на прекратяване на предизвестие, какъвто е и процесният случай, започва да тече с изтичане на срока на предизвестието.

В константната съдебна практика на ВКС, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие, моментът, към който следва да бъде извършена преценка за 3 законосъобразността на волеизявлението за прекратяването на трудовото правоотношение, е датата на изтичане на предизвестието, доколкото съгласно чл. 335, ал.2, т.1 КТ, прекратителният ефект настъпва автоматично, с изтичане на срока на предизвестието. Без значение е дали работодателят е издал допълнителен акт (заповед), тъй като поради факта, че моментът на прекратяването настъпва екс леге, такъв акт би имал само декларативен характер и би бил без правно значение. Следователно, релевантно както за законосъобразността на волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, така и за момента от който започва да тече крайния срок за предявяване на процесния иск, е предизвестието, съответно – датата на изтичането му, а заповедта и нейното съдържание са правно ирелевантни и имат единствено декларативно значение по отношение на прекратяването (Решение № 9 от 11.02.2021г. на IV г. о. на ВКС по гр. д. № 1793/2020;

Решение № 62 от 01.04.2014г. на III г. о. на ВКС по гр. д. 4370/2013; Решение № 664 от 15.11.2010 на IV г. о. на ВКС по гр. д. № 192/2009; Решение № 402 на IV г. о. на ВКС по гр. д. № 721/2011). В този смисъл, представената на стр. 23 Заповед № 1/05.06.2023г., съгласно която трудовото правоотношение между страните се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т.2, предл. второ КТ, считано от 06.06.2023г., е без правно значение и има чисто декларативен, установителен характер. Датата на прекратяване на трудовото правоотношение следва да бъде определен съгласно чл. 335, ал. 2, т.1 КТ – с изтичане на срока на предизвестието, който съгласно чл. 326, ал. 4 КТ, започва да тече от деня, следващ деня на получаването му (03.05.2023г.) и е изтекъл на 04.06.2023г., от която дата следва да се счита за прекратен и трудовият договор. Това е и началният момент, от който започва да тече 2-месечният давностен срок за предявяване на иска за отмяна на уволнението като незаконно. Настоящият иск е предявен на 26.06.2023г., в рамките на законоустановения срок, съответно – е допустим.