Решение № 260121 от 04.08.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260121 гр. Пловдив, 04.08. 2021 год.,

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, на осемнадесети май две хиляди и двадесет и първа година, в открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА АНТОНОВА

СТОЯН ГЕРМАНОВ с участието на секретаря ЕЛЕОНОРА

КРАЧОЛОВА и в присъствието на прокурора ВАНЯ ХРИСТЕВА, като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ГЕРМАНОВ, НД /В/ № 177 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл.

33 НПК.

С присъда № 206 от 15.08.2019 г. по нохд 7497/2018 г. Районен съд – Пловдив е ПРИЗНАЛ Л.С.М. с ЕГН – **********, за ВИНОВЕН в това, че на 19.01.2017 г. в град П. в съучастие като съизвършител с М.Й. А.Т. и Х.Е.– като извършители, с цел да набави за себе си и за М.Й. А.Т. и Х.Е.имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у И.М., Ц.Т.Д., В.В.В., Е.Г.Т.и Е.И.С. и с това е направил опит да причини имотна вреда на „К.“ ООД – П. с ЕИК – *** в размер на 20000 лева, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 18, ал. 2, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на 3 години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от пет години. Съдът със същата присъда се е произнесъл за веществените доказателства и направените по делото разноски.

С решение №

260000/04.01.2021 г. по ВНОХД № 898/2020 г. Окръжен съд – Пловдив е потвърдил присъда № 206 от 15.08.2019 г. по нохд 7497/2018 г. Районен съд – Пловдив.

Осъденият М. е останал недоволен от постановената присъда и въззивното решение на ОС - Пловдив, поради което е депозирал искане, чрез своя защитник – адв. С.С.

(пълномощно приложено на л. 1165) до Апелативен съд - Пловдив за възобновяване на производството по НОХД № 7497/2018 г. Районен съд – Пловдив.

Иска да бъде възобновено наказателното производство и делото да бъде върнато за разглеждане от въззивната инстанция.

Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното:

ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.

За да постановят атакуваните съдебни актове, Районен съд – Пловдив и Окръжен съд - Пловдив са обсъдили внимателно и задълбочено събраните доказателства и въз основа на това са възприели фактическа обстановка, която накратко се изразява в следното:

Осъденият

Л.С.М. е роден на ***

***, турски и български гражданин, с висше образование, търговец, неженен, неосъждан, живущ ***.

М. се познавал с М.Й.

А.Т. и Х.Е.– подсъдими по делото, като той и те били увлечени по хазартните игри. Често посещавали казина в Република Б..

Казино

„Р.“ в гр. П., находящо се на ул. „В.Л.“ № *, било стопанисвано от фирма „К.“ ООД. В казиното се организирали хазартни игри, включително и хазартната игра „Р.П.“ която била игра с карти. В мотивите на присъдата и въззивното решение подробно са описани правилата на тази игра, като относимото към делото е, че играчите не виждали какви карти има раздадени на крупието/дилъра, който участва в играта. Стандартно всяка маса била зареждана със сума от 10000 лева в чипове.

**********

.

По този начин Т. имал възможност да оставя незабележими за крупиетата и инспекторите в казината белези върху гърбовете на различни карти и така можело да се узнае с какви карти разполагат крупиетата, без те да подозират това. След като бил наясно с тези обстоятелства, фактически Т. и всеки който бил запознат с неговия метод на работа можел да предвиди възможността да реализира печалба или загуба при всяка една игра, повишавал многократно възможността да реализира печалба, и свеждал до минимум възможността да изгуби голяма сума пари. По този начин Т. и тези, които знаели за стореното от него, получавали неправомерно преимущество в играта си срещу казината, чийто интереси били представлявани от крупиетата, които участвали в играта и свеждали до минимум риска при участието си в хазартни игри, като знаели предварително кога да заложат голяма сума пари, която да им донесе сигурна печалба, или да се откажат да направят залог. Тъй като осъд. М. знаел възможноститие на Т., в тази връзка между осъд. М. и Т. се осъществявала комуникация. Осъд. М. давал на подс. Т. информация за правилата при които се играе играта „Р.П.“ в различните казина в Б., като двамата планирали къде ще е най-подходящо да направят с помощта на Т. удар и да реализират неправомерна печалба, въвеждайки в заблуждение крупиетата срещу които играят за това, че не знаят какви карти държи крупието. За да можело работата на Т. по маркирането на картите в казиното да остане незабелязана от крупиетата и инспекторите, най-добре било в казиното да има повече хора като по този начин вниманието на служителите нямало да бъде съсредоточено изцяло върху тях. Освен това наличието на много хора, предполагало жива игра с много тестета карти, които след проверка отново се връщали в играта и можели да бъдат използвани от подсъдимите. За да реализират своя план, осъд. М. се опитвал да си създаде име на добър играч в казиното, да поддържа приятелски отношения с персонала, като снимал гърбовете на картите с които се играело в различни казина, в това число и в казино „Р.“, за да може Т. да прецени дали може да маркира незабелязано същите, така че крупиетата и инспекторите наблюдаващи картовата игра „Р.П.“ да не разберат и да бъдат въведени в заблуждение относно това, че играчите не знаят какви карти държи крупието. В тази игра всеки играч играел срещу крупието, като помежду си играчите можели да гледат картите си, да си дават съвети, кой кога да играе и по какъв начин, което давало възможност на осъд. М., да ръководи играта на играчите, които водел в казиното да играят с него. В средата на месец януари 2017 г. Т. се съгласил да дойде в Б., в казино „Р.“ и да маркира карти за игра, колкото може повече тестета, а М., Й. и Е., заедно с Т. да играят използвайки маркираните от него тестета карти и да реализират неправомерна печалба. На 18.01.2017 г. Т. влязъл в Б.. На 19.01.2017 г., в 01.48 ч. пристигнал в казино „Р.“ – П..

Няколко дни преди това, служители на казиното от отдела за видеонаблюдение измежду които свидетелите М.Д.Р., С.Ш.А. и Р.С.М.които владеели турски език, обърнали внимание че осъд. М. снимал с телефона си гърба на картите в казиното и ги изпращал на някого по мобилния си телефон чрез приложенията инсталирани в него. Това накарало служителите в казиното да повишат вниманието си и да бъдат по внимателни с осъд. М., тъй като обичайно било играчите да снимат лицата на картите тогава когато имат силна комбинация за да се похвалят в социалните мрежи, но не и гърбовете на картите които били еднакви. Цялата комуникация чрез програмата за социални контакти между Т. и осъд. М., за която двамата си разменяли писмени съобщения, била възприета от служителите на отдела по видеонаблюдение в казино Р., чрез камерите за контрол монтирани в казиното. В резултат на това те забелязали че осъд. М. контактувал с човек който бил запаметен в контактите на мобилния му телефон като „А.“. Кореспонденцията се водела на турски език. Този човек посъветвал осъд. М. той и неговите приятели да се държат внимателно с персонала и да създават приятелски отношения с тях, а той от своя страна отговорил че прави така, че да създаде у служителите в казиното впечатление, че той губи, а другите, които са с него – печелят. Служителите от отдела по видеонаблюдение разбрали от кореспонденцията на осъд. М. че се готви някаква измама с картите за игра, тъй като осъд. М. изпратил снимки на гърба на картите в казино „Р.“, като написал на своя приятел записан като „А.“, че според него той ще успее, като единствения проблем бил че картите са много. В отговор „А.“ заявил че нямало да има проблем, стига от казиното да „клъвнат“, както и че той щял да оправи картите а осъд. М., Е. и Й. трябвало да поддържат разговора с крупиетата и мениджъра и да „печатат пари“. Човекът записан като „А.“ обяснил на осъд. М., че миналата година бил в град П., успял да влезе в казино „Р.“, но понеже нямало много клиенти не можал да „работи“. При тази кореспонденция с „А.“, осъд. М. казал на своя събеседник, че го очаква за да направят голям удар в казиното, за 20 000

– 30 000, след което щели да направят същото в С., в казино „Ф.“.

Двамата се готвели да направят удара по техния си начин, като не уточнявали точно какъв е той, като от съобщенията им ставало ясно, че ще правят удара в казино „Р.“ на 18.01.2017 г. и на 19.01.2017 г. когато се очаквало в казиното да има много хора. Действително на тази дата се очаквало да има много хора, понеже в казиното имало томбола. Тъй като камерите в казиното били с много висока резолюция св. М.и св. А. прочели че осъд. М. нарича своя приятел когото очаква „А.“. Поради видяната от служителите от отдела по видеонаблюдение комуникация между осъд. М. и лицето записано като „А.“ в телефона на осъд. М., в служителите на казиното било пробудено съмнение което те споделили със своя мениджър св.

Н.Н.. Служителите от отдела по видеонаблюдение започнали да очакват човека който бил записан в телефона на осъд. М. като „А.“ и който бил наричан от него „А.“ на датите на които се очаквало да пристигне в казиното. Когато на 19.01.2017 г., в 01.48 ч. в казино „Р.“ пристигнал и Т., на служителите в казиното, измежду които св. М.и св. А., направило впечатление че той е турският гражданин, който се явява в рамките на 10 минути след повикване от подс. М., както и че носи име, което кореспондира на съкращението „А.“ и „А.“, а именно А.Т.. Това накарало мениджъра на казиното св. Н. и служителите от отдела за видеонаблюдение да бъдат много внимателни към действията на подс. Т.. Както беше отбелязано по-горе преди да пристигне Т., в казиното вече се намирали осъд. М., Е. и Й. и играели на играта „Р.П.“. По това време в казиното като пит-босове работели свидетелите В.Г.и Т.Г., а като мениджър работел св. Н.Н.. Свидетелите Р. М.и С. А. работели в отдела за видеонаблюдение. Посочените свидетели нямали никаква яснота, какво точно смятат да правят Т., М., Е. и Й., освен че готвят някаква измама в която подс. Т. трябвало да направи нещо, а използвайки стореното от него, останалите трима подсъдими трябвало, играейки на картовата игра „Р.П.“ да реализират неправомерно печалба. Първоначално Т. не показал че се познава с другите трима подсъдими и за да затвърди това убеждение у служителите на казиното, седнал да играе на маса наречена „П.“, която била срещу масата на която седял осъд. М. и останалите трима, като Т. седнал с гръб към тях. Осъденият М., Е. и Й. не реагирали на появата на Т.. След като поиграл няколко минути, Т. станал и се преместил на маса „П.“, на която отново поиграл няколко минути и се преместил на маса „Т., която маса била разположена до масата, на която седял осъд. М. наречена „К.“ – КП 4. При продължилото внимателно наблюдение на подсъдимите служителите забелязали че в процеса на игра с картите Й., М. и Е. държат картите си с лицето нагоре – към тях, докато Т. поглеждал набързо картите които му били раздадени от крупието, след което ги обръщал с гръб към него и лице към масата и поставял двата палеца върху гърба на картите. Видяното от служителите на казиното от отдела за видеонаблюдение и мениджъра Н. ги убедило че именно Т. е лицето което осъд. М. бил записал в телефна си като „А.“ и с което контактувал във връзка със замисляния план за измама, и лицето което чакали тримата М., Й. и Е.. Чрез видеонаблюдението в казиното св. Н., св. А. и св. М.които били запознати със ситуацията започнали още по-внимателно да наблюдават действията на четиримата с цел да установят по какъв начин същите ще въведат в заблуждение крупиетата и инспекторите за да реализират неправомерно голяма печалба. Техническите възможности на камерите давали възможност да се доближават обектите многократно.

Тъй като картите в казиното се подменяли на всеки 20 минути заедно с крупието което ги раздава, свидетелите М., А. и Н. се досетили че плана на четиримата подсъдими включва игра с вече белязаните карти от четиримата подсъдими които използвайки знаците по гърбовете на картите, да имат преимущество и да реализират неправомерно печалба, въвеждайки в заблуждение крупиетата които раздавали картите, че не знаят какви карти има крупието. За да се убеди в подозренията си свидетеля Н. взел решение да бъдат разпечатани чисто нови тестета карти и да бъдат пуснати в игра с крупието което играе на една маса с Т.. В 03.20 ч. било пуснато чисто ново тесте карти с което се играело на маса „Т.“ до 03.40 ч. Крупие на масата била св. Ц.Д.. През това време св. М.и А. видели как Т. прави движения напомнящи на маркиране по гърбовете на няколко карти.

Разпечатката съдържа 38 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c968fb08-1c5a-4942-8aa4-2933efdef5c3