Решение № 214 от 20.04.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Силистра, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20253420100614 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от „П. Г.“ ЕООД против Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, в която ищецът твърди, че между ответника му качеството на арендодател и ищеца в качеството на арендатор били сключени четири договора за аренда, а именно:

-договор за аренда № 449 от 21.10.2019 г.;

-договор за аренда № 450 от 21.10.2019 г.;

-договор за аренда № 451 от 21.10.2019 г.;

-и договор за аренда № 452 от 21.10.2019 г.

В т. 30 от договорите за аренда била предвидена неустойка за неизпълнение в срок на задължение за арендно плащане в размер на 0,3 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден.

На основание на договорите ответникът издал следните фактури:

-фактура № 2000001419 от 16.09.2022 г. на стойност 12350,65 лв. с основание „остатък 21/22 плюс индекс инфлация“;

-фактура № 2000001420 от 16.09.2022 г. на стойност 35695,51 лв. с основание „аванс по договори 22/23 плюс индекс инфлация“

-фактура № 1000002967 от 12.01.2023 г. на стойност 530,68 лв. с основание „остатък ДПФ 22/23 ДА 449/21.10.2019“;

-фактура № 1000002968 от 12.01.2023 г. на стойност 3501,67 лв. с основание „остатък ДПФ 1

22/23 ДА 450/21.10.2019“;

-фактура № 1000002969 от 12.01.2023 г. на стойност 9220,05 лв. с основание „остатък ДПФ 22/23 ДА 451/21.10.2019“;

-и фактура № 1000002970 от 12.01.2023 г. на стойност 22443,12 лв. с основание „остатък ДПФ 22/23 ДА 452/21.10.2019“.

Отделно от това с уведомление от 29.03.2023 г. ОД „З.“ – С. информирала ищцовото дружество, че дължи неустойки за забавено плащане на арендните вноски по четирите договора за аренда в размер на 17440,75 лв., дължими към 01.10.2022 г. и неустойки за забавено плащане на арендните вноски по четирите договора за аренда в размер на 209,58 лв., дължими към 01.02.2023 г.

Ищецът извършил следните плащания по договорите за аренда:

-на сумата от 11643,12 лв. на 07.02.2023 г.;

-на сумата от 18000 лв. (за неустойката) на 10.07.2023 г.

Освен това ищецът внесъл по сметка на ответника сумата от 78039,64 лв. под формата на депозит за участие в тръжна процедура, открита със заповед № РД04-61/22.06.2022 г. на Директора на ОДЗ - С., която процедура била прекратена със заповед № РД04-107 от 23.11.2022 г. на Директора на ОДЗ – С., влязла в сила на 07.12.2022 г. Чрез втората заповед било разпоредено и връщането на депозитите на участниците, поради което на 30.01.2023 г. ищецът депозирал молба за прихващане на задълженията му по четирите договори за аренда с внесения депозит.

В тази ситуация ищецът счита, че задълженията му по фактура № 2000001419 от 16.09.2022 г. и фактура № 2000001420 от 16.09.2022 г. на обща стойност 48046,16 лв. са били погасени чрез прихващане на 07.12.2022 г., поради което дължимата неустойка от 0,3 % върху тази сума за периода от 01.10.2022 г. до 07.12.2022 г. възлиза на сумата от 9801,38 лв.

Задълженията му по фактура № 1000002967 от 12.01.2023 г., фактура № 1000002968 от 12.01.2023 г., фактура № 1000002969 от 12.01.2023 г. и фактура № 1000002970 от 12.01.2023 г. на обща стойност 35695,52 лв. също били погасени чрез остатъка от депозита (29993,48 лв.) и плащането от 07.02.2023 г. (11643,12 лв.), като останала надплатена сума в размер на 5941,08 лв. С тази надплатена сума, както и с плащането от 10.07.2023 г. на сумата от 18000 лв. била погасена неустойката за забава за периода от 01.10.2022 г. до 07.12.2022 г. в размер от 9801,38 лв., като останала сума в размер на 14139,70 лв., която ищецът счита, че е платена без основание и следва да му бъде възстановена. Поради изложените причини моли съда да осъди ответника да му заплати посочената по – горе сума заедно със законната лихва от датата па подаване на исковата молба в съда – 15.04.2025 г., до окончателното плащане, като претендира и направените по делото разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В срока за депозиране на писмен отговор ответникът Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните (според исковата молба Министерство на земеделието 2 и храните), предявява насрещен иск срещу ищеца, чрез който твърди, че арендното плащане по сключените с насрещната страна договори за аренда се дължи на две равни вноски, първата от които се дължи в срок до 1 октомври на съответната стопанска година, а втората – в срок до 30 януари на стопанската година. Ответникът по насрещния иск не заплащал в срок дължимата рента, поради което в негова тежест били начислени неустойки за забава по чл. 30 от договорите в размер на 0,3 % върху просрочената сума на ден. Поради изложените причини ищецът моли съда да осъди ответника по насрещния иск да му заплати:

-сумата от 862,87 лв., представляваща неустойка за забава, начислена върху втората вноска за стопанската 2020/2021 г. (530,67 лв.) по договор за аренда № 449 от 21.10.2019 г. за периода от 01.02.2021 г. до 28.07.2022 г.;

-сумата от 477,61 лв., представляваща неустойка за забава, начислена върху първата вноска за стопанската 2021/2022 г. (530,68 лв.) по договор за аренда № 449 от 21.10.2019 г. за периода от 01.10.2021 г. до 28.07.2022 г.;

-сумата от 281,79 лв., представляваща неустойка за забава, начислена върху втората вноска за стопанската 2021/2022 г. (530,67 лв.) по договор за аренда № 449 от 21.10.2019 г. за периода от 01.02.2022 г. до 28.07.2022 г.;

-сумата от 5693,72 лв., представляваща неустойка за забава, начислена върху втората вноска за стопанската 2020/2021 г. (3501,66 лв.) по договор за аренда № 450 от 21.10.2019 г. за периода от 01.02.2021 г. до 28.07.2022 г.;

-сумата от 3151,50 лв., представляваща неустойка за забава, начислена върху първата вноска за стопанската 2021/2022 г. (3501,66 лв.) по договор за аренда № 450 от 21.10.2019 г. за периода от 01.10.2021 г. до 28.07.2022 г.;

-сумата от 1859,39 лв., представляваща неустойка за забава, начислена върху втората вноска за стопанската 2021/2022 г. (3501,67 лв.) по договор за аренда № 450 от 21.10.2019 г. за периода от 01.02.2022 г. до 28.07.2022 г.

Претендира направените по делото разноски.

Предявените насрещни искове са с правно основание чл. 92 ЗЗД.

Ответникът по насрещните искове „П. Г.“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни с възражението, че клаузата, регламентираща неустойка за забава в размер на 0,3 % на ден върху забавените плащания е нищожна поради противоречието с добрите нрави. Твърди, че същата е фиксирана в размер десет пъти по – висок от законната лихва и се дължи без краен размер или срок на начисляване, като по този начин се достигало до ситуация, в която неустойката надхвърляла размера на главницата. Твърди също така, че в договора за аренда не бил предвиден падеж за задължението за заплащане на втората част от арендната вноска, поради което неустойка за забава върху същата не се дължи.

Твърди, че при определянето на неустойките не са взети предвид извършените от ответника плащания на сумата от 53389,60 лв. на 17.09.2021 г. и на сумата от 2000 лв. на 20.09.2021 г. Тези плащания следвало съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД най -напред да се отнесат за 3 погасяване на неустойките, а след това за дължимата главница. Оспорва по размер посочените задължения и прави възражение за погасяването им по давност.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявеният основен иск е с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а насрещния - с правно основание чл. 92 ЗЗД.

Между страните не е спорно сключването на посочените в исковата молба арендни договори, които са със сходни условия и съдържание и които съдържат уговорка за извършване на арендно плащане в посочен в чл. 5.1 общ размер, платимо на две вноски – първата в размер на 50 % - до 1 октомври на съответната година, а втората – без изрично посочен падеж, но подлежащ на извеждане от клаузата на чл. 5.3.2 от договорите, според която арендаторът издава запис на заповед за оставащата сума от вноската с падеж 31 януари на текущата стопанска година. В чл. 30 от договорите за аренда е уговорена неустойка забава в плащането на рентата в размер на 0,3 % на ден върху дължимата сума за всеки просрочен ден до окончателното плащане. Исковата молба се основава на твърдения за недължимо платени неустойки по силата на посочената договорна клауза (поради неправилно определяне на основата, върху която неустойките са начислени), а чрез насрещната искова молба се търсят вземания, произтичащи от същата клауза, поради което на първо място следва да се разгледа възражението на ответника по насрещните искове за нищожност на клаузата, каквато проверка съдът и служебно следва да осъществи съгласно указанията по ТР № 1/2020 от 27.04.2022 г. по тълк.д. № 1 от 2020 г . на ВКС, ОСГТК.

Според ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, при служенето с примерно посочени критерии (естеството на задълженията - парични или непарични и техният размер, дали са обезпечени с други правни способи, вида на неустойката (компенсаторна или мораторна), вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди). Според решението неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора.

В настоящия случай уговорената в договорите за аренда неустойка се явява такава за забавено изпълнение (а не компенсаторна), а по делото не са наведени твърдения за конкретните претърпени от кредитора вреди от допуснатото от арендатора забавено изпълнение на задължението за заплащане на арендните вноски. В такава ситуация като критерий за вредите следва да се ползва размера на законната лихва, която според разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД е предназначена да компенсира забавеното изпълнение на 4 парично задължение, каквото се явява и това за извършване на арендно плащане. Според Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (в редакцията към момента на сключване на договорите) годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта, поради което към 2019 г. същият е възлизал на 10 %, а в последвалия период до настоящия момент максималният размер на законната лихва е достигал 13,80 %. Съпоставен с тези величини размерът на договорната неустойка надхвърля многократно размера на законната лихва, тъй като възлиза на 109,5 % на годишна база и обосновава удвояване на задължението за едногодишен период от време. Същевременно няма основание да се допусне, че очакваните от неизпълнението вреди на арендодателя биха надхвърлили обичайните такива при забавено изпълнение на парично задължение, които законодателят е счел, че биват в достатъчен обем компенсирани от законната лихва, освен в чрезвичайни ситуации, при които допълнителните неблагоприятни последици от неизпълнението подлежат на доказване. Както е известно не е необходимо уговорената неустойка да съответства точно на очакваните вреди от неизпълнението предвид нейната обезпечителна и санкционна функция, които обосновават по – високия размер от този на вредите, стига той да попада в рамките на едно справедливо обезщетение, отчитащо законните интереси и на двете страни в правоотношението. В конкретния случай е безспорно, че ищецът (ответник по насрещните искове) е допуснал забавено изпълнение на задълженията си и е бил неизправна страна по договора за аренда, но санкцията за неговата неизправност следва да се постави в разумни параметри, така че да не се допуска санкционната функция на неустойката да вземе превес над останалите цели. В тази връзка следва да се отчете, че несъразмерното наказание за неизпълнението не съответства на принципа на справедливост в гражданските правоотношения и би могло да се разглежда като средство за неоснователно обогатяване на едната страна, при положение че в нейна полза се начислява неразумно високо на база реално претърпените вреди обезщетение. Поради тези аргументи съдът намира, че при неустойка, чийто размер е повече от 10 пъти по – висок от този на обичайните вреди от конкретния вид неизпълнение, е нарушен балансът между трите присъщи функции и е накърнен принципът на справедливост и равнопоставеност в правоотношението, поради което тя не съответства на изискванията на морала и попада в обхвата на основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Съдът не намира допълнителни основания, които в конкретната ситуация биха обосновали уговарянето на неустойка в този завишен размер, такива не са изложени и от кредитора по това вземане, а освен това не могат да се изведат от необходимостта да се защити по – специален негов интерес в качеството му на лице, стопанисващо обществено имущество, тъй като чл. 2, ал. 2 ЗС гласи, че всички видове собственост се ползват с еднакви възможности за развитие и закрила. Макар съдът да отчита становището на ВКС, че неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, не е нищожна, следва да се има предвид, че още към момента на приемане на клаузата е било възможно да се предвиди неограниченото и главоломно нарастване на дълга при 5 допуснато неизпълнение, предвид прекомерно високата ставка на санкционното задължение и липса на времеви граници, в които да се прилага по – високият размер на санкцията. С оглед извършване на фактическата преценка за противоречие на конкретната неустойка с добрите нрави през призмата на ползваните в съдебната практика критерии за разумност и справедливост в подкрепа на сторените по – горе изводи следва да се цитират решение № 75 от 7.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 732/2019 г., II т. о., решение № 1113 от 18.06.2013 г. на ОС П. по гр. д. № 1329/2012 г., Решение № 1723 от 6.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 6997/2021 г., решение № 266686 от 25.11.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13792/2020 г., решение № 503 от 31.07.2024 г. по в. т. д. № 196/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд (недопуснато до касационно обжалване с определение № 2336 от 22.07.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2428/2024 г.).