Определение № 11 от 11.01.2022, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. Габрово, 10.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Симона Миланези

Славена Койчева като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско дело № 20214200500473 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от "Юробанк България" АД, чрез адв. С.З., против разпореждане №1310 от 02.11.2021г., постановено по ч. гр. д. № 1290/2021 г. от Районен съд - Севлиево, в частта с която на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата от 1 159,52 лева – мораторна лихва за периода 14.05.2020г. – 21.10.2021г., сумата от 132 лв. – разноски за връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на длъжниците и сторените съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част.

Твърди се, че съдебният акт е неправилен. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в частта в която заповедният съд е приел, че вземането за мораторна лихва е недължимо поради противоречие с чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Посочва, че цитираната разпоредба касае задълженията на частноправни субекти - длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от ЗКИ, сред които не попадат търговски банки. Изтъква, че претендираните разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на длъжниците представляват дължими такси и 1 комисионни за допълнителни услуги, предоставяни от кредитора по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, а не такси, свързани с управлението на кредита по смисъла на чл. 10а, ал.2 ЗПК. Моли разпореждане №1310 от 02.11.2021г. по ч. гр. д. № 1290/2021 г. от Районен съд - Севлиево да бъде отменено в обжалваната част и да бъде издадена заповед за изпълнение против длъжниците Ф.В. и М.М.. Претендира разноски.

Съдът след като обсъди доводите на страната, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество подадената частна жалба е частично основателна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от "Юробанк България" АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Ф. В. М. и поръчителя М. ЮЛ. М., за сумата от 16 360,38 лв., от които: 13 202,32 лв. – неплатена главница по договор за потребителски кредит № FL831662 от 28.11.2016 г; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1 350,07 лв., дължимо за периода 17.09.2018 г. - 27.07.2021 г.; лихва за забава в размер на 516,47 лв., дължима за периода от 17.09.2018 г. – 12.03.2020; мораторна лихва в размер на 1 159,52 лева, дължима за периода от 14.05.2020г. - 21.10.2021 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, разноски за уведомяване на длъжниците на настъпване на предсрочна изискуемост в размер на 132 лева и направените в заповедното производство съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С разпореждане № 1310 от 02.11.2021 г. заповедният съд е приел, че следва да уважи частично подаденото заявление, като отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по отношение на заявените като безспорни вземания за мораторна лихва в размер на 1 159,52 лева, дължима за периода от 14.05.2020г. до 21.10.2021 г., поради противочерие с чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, за направени разходи за уведомяване на длъжниците за настъпване на предсрочна изискуемост в размер от 132 лева поради противоречие с чл. 10а ал.2 ЗПК и за сторените съдебни разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от заявлението.

2

Настоящият състав на съда намира, че обжалваното разпореждане, с което частично е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК следва да бъде отменено в частта в която е отхвърлено искането на издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 1 159,52 лева – дължима мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 21.10.2021 г.

В процесния случай вземанията за мораторна лихва и за разноски произтичат от Договор за потребителски кредит № FL831662 от 28.11.2016 г., поради което заповедният съд правилно е извършил проверка за неравноправност и противоречие със закона и добрите нрави на договорни клаузи в потребителски договор по реда на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК.

Настоящият състав намира, че вземането за мораторна лихва в размер на 1 159,52 лева, начислена за периода от 14.05.2020г. до 21.10.2021г., е дължимо. Съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) в срок до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. Заявителят "Юробанк България" АД е банка по смисъла на чл. 2 ЗКИ – юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, а не представлява финансова институция по смисъла на чл. 3 от същия закон, легалната дефиниция на която е лице, различно от кредитна институция и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е извършване на една или повече от дейностите, изброени в т. 1, 2 и 3.

Анализът на актуалната нормативна уредба води до извод, че след отмяната на извънредното положение е въведено ограничение за начисляване 3 на лихви за забава само на длъжници по договори за кредит, предоставени от финансови институции по чл. 3 от ЗКИ, сред които не е включен частният жалбоподател "Юробанк България" АД.

Поради така изложените съображения въззивният състав намира частната жалба за основателна в тази й част. Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 21.10.2021 г. в размер на 1 159,52 лева и вместо него следва да бъде постановено определение за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за това парично вземане.

В частта, в която заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване за заповед за незабавно изпълнение за сумата от 132 лева – разходи за връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост по кредита, въззивният съд намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно.

С приложените към заявлението уведомления с вх. №6147/14.07.2021г. и вх. №6146/14.07.2021г, връчени на 27.07.2021 г. чрез ЧСИ В.Ц. с рег. № 732, на сина на длъжниците - В.Ф.В., е обявена предсрочна изискуемост на задълженията му по договора за потребителски кредит №№ FL831662 от 28.11.2016 г., като е посочено, че дължимата главница е на стойност 13 202,32 лева, а лихвите са в размер на 2 303,44 лева. Представено е и платежно нареждане за заплащане на сума в размер на 132 лева по сметка на ЧСИ В.Ц. с посочено основание- т. 5 съобщ. 4878, Ф.В.. Предвид описанието на претенцията за такса за уведомяване на длъжниците за настъпила предсрочна изискуемост на договора за потребителски кредит чрез ЧСИ, дадена в т. 14 от заявлението и уточнена с частната жалба, настоящият състав намира, че тези разноски се претендират поради забава на длъжниците. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, разпоредбата на който е приложим към процесния договор за потребителски кредит, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По силата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като посочване на вземането като разноски по изпълнението по смисъла на чл. 78 ЗЗД не променя факта, че това задължение не съответства на никаква 4 допълнителна услуга, предоставяна от заемодателя. Дейността по изготвяне и връчване на покани за доброволно изпълнение, съдържащи и уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, по естеството си не касае допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги /в този смисъл решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, ІІ ТК/. Поради това претендирането на разноски за събиране вземане поради неизпълнение противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че заплащането на направените от заявителя разходи в размер на сумата от 132 лева за изготвяне и връчване чрез ЧСИ на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост до длъжниците, които се претендират със заявлението, противоречат на закона на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което правилно и законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за тези суми.

По изложените съображения оспореното разпореждане следва да се отмени в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл. 417 ГПК по отношение на вземането за мораторна лихва за периода 14.05.2020г. – 21.10.2021г. в размер на 1 159,52 лева. В останалата му обжалвана част разпореждането на заповедния съд следва да се потвърди поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, а подадената против него частна жалба - да се остави без уважение като неоснователна.

При този изход на настоящото производство, следва да се присъдят и сумата от 23,19 лева - държавна такса и 62,85 лева- адвокатско възнаграждение, представляваща съразмерна част от уваженото вземане, към присъдените от заповедния съд разноски от 301, 38 лева- държавна такса за заповедното производство и 886, 81 лева- адвокатско възнаграждение.

Съразмерно на уважената част от частната жалба и съобразно направеното искане на частния жалбоподател следва да се присъди сумата от 13.47 лева за държавна такса за обжалване, съразмерно с уважената част от жалбата, поради което и за тази сума за разноски в заповедното производство 5 следва да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1310 от 02.11.2021 г. по ч. гр. дело № 1290 по описа за 2021 г. на Районен съд - Севлиево в частта му, с която е отхвърлено заявление № 3428/02.11.2021 г., подадено от "Юробанк България" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против Ф.В.М. с ЕГН:**********, от гр. *********, и М.Ю.М. с ЕГН:********** от гр.

***********, за сумата от 1 159,52 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода 14.05.2020г. – 21.10.2021г., както и съразмерно определените разноски в полза на заявителя, като вместо него постановява ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 417, т. 2 ГПК заповед за изпълнение в полза на "Юробанк България" АД, със седалище и адрес на управление: гр.

*************, против солидарните длъжници Ф.В.М., ЕГН:**********, с адрес: гр. **************, и М.Ю.М., ЕГН:**********, с адрес: гр. ********, за сума в размер на 1 159,52 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 21.10.2021 г., за сумата от 23,19 лева - държавна такса за заповедното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК (разликата над присъдения размер от 301,38 лв. до от 324,57 лв.) и сумата от 62,85 лева адвокатско възнаграждение за заповедното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК (разликата над присъдения размер от лв.816,80 лева до съразмерно определения размер от 879,65 лв.), както и за сумата от 13.47 лева, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.