Решение № 141 от 14.04.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Б. , 13.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20201200501282 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 5863/17.07.2020г., постановено по гр.д. № 2184/2019г. по описа на РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от Н. А. Н., ЕГН **********, от град С., област Б., ул. „Д. А.” № *, в частта, в която съдът е определил режима на личните контакти на бащата- Н. А. Н., с детето- Д. А. Н.; в частта в която съдът е осъдил бащата да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 200лв., считано от датата на подаването на исковата молба пред съда; в частта в която бащата Н. А. Н. е осъден от първоинстанционния съд, да заплати на малолетното си дете- Д. А. Н., издръжка за минало време- в размер на 573.75лв., за период от 13.08.2018г. до 31.12.2018г. и в размер на 1050лв. за периода от 01.01.2019г. до 12.08.2019г., както и в частта на първоинстанционното решение за разноските.

Навадени са с въззивната жалба от жалбоподотеля оплаквания за неправилност на решението на РС Б., в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материелния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведено е с жалбата и оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част, поради това че съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, като е кредитирал едни доказателства за сметка на пренебрегването на други, както и поради 1 превратно тълкуване на събраните по делото доказателства.

Поддържа се с въззивната жалба че в нарушение на разпоредбата на чл. 236 ал. 2 от ГПК, при иначе пространно изложени мотиви, съдът не е изложил доводите си въз основа на преценката на събраните доказателства, като съдът се е ограничил само да посочи събраните по искане на страните доказателства, без да ги е подложил на задълбочено обсъждане.

Във връзка с оплакването за допуснато процесуално нарушение, поддържа се от жалбоподателят че съдът в нарушение на разпоредбата на чл. 59 ал. 6 от СК, не е изслушал вещо лице психолог, след като по делото са налице данни за родителско отчуждение.

Основното оплакване с въззивната жалба е основано на доводи, че съдът макар да е съблюдавал „интереса на детето”, е решил делото при неправилно приложение на материалния закон, необосновано от събраните доказателства, като е постановил решението в обжалваната му част при неотчитане правата и законните интереси както на детето, така и на неговия баща.

Възразява се с жалбата, че при признат от съда родителски капацитет на бащата, но и при съобразяване на обстоятелството, че детето през повечето време от годината живее с майка си във В., е определил режим на виждане и контакти между бащата и детето, при значително ограничен, непълноценен режим, в който личния контакт е заместен от дистанционни форми на общуване чрез телефонни разговори, и по електронен път, чрез използване на изброените в решението електронни платформи. Оспорват се изводите на съда и досежно решението за виждане на бащата с детето през лятото, тъй като съдът е ограничил възможността за пълноценен контакт, тъй като е постановил това да се случи във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, а не е съобразил че майката и детето се прибират в България само за около 20 дни през лятото и това е времето, през което обичайно майката ползва платения си годишен отпуск. Поради изложените съображения, поддържа се с въззивната жалба, че определеният от съда с обжалваното решение режим на виждане на бащата с детето е необосновано ограничен, не държи сметка за интересите на детето и на неговия баща, а освен това в много свои части той е на практика и неприложим.

С въззивната жалба е застъпено становище, че определеният с първоинстанционното решение режим на бащата с детето следва да бъде значително разрширен, като приоритет да бъде даден на присъствения личен контакт и при разширяване на времевите периоди за тези срещи, като бащата следва да има възможност да взима детето с преспиване. Следва да се акцентира и до личните празници- рождени дни на детето и бащата, както и на светските и религиозни празници- Великден, Коледа и др. Излагат се доводи от жалбоподателя, че след като майката и детето живеят постоянно във В., то следва при пребиваването на детето в България, преоритетно да бъде предоставено на неговия баща, като поне половината от това време следва да бъде предоставена възможност на детето да преспива при баща си, като следва да отпадне задължението тези срещи да се провеждат само в присъствието на майката или на друго лице.

2

В този смисъл с въззивната жалба изложени са съображенията на жалбоподателя, какъв режим следва да бъде определен по отношение на срещите с детето през лятото, когато същото пристига в Р България. Поддържа се с жалбата, че срещите на бащата с детето през лятото следва да не бъдат поставяни в зависимост от отпуска на майката, като дори и същите да съвпадат с отпуска на майката, бащата да има правото да взима детете при себе си, при това с преспиване.

С въззивната жалба са наведени доводи, че определената от първоинстанционния съд с обжалваното решение издръжка за минало време следва да бъде отменена изцяло, тъй като така предявения иск е неоснователен. В тази насока наведени са доводи, че през този период бащата е изпращал парични средства за подпомагане на отглеждането и издръжката на детото.

Предявеният иск по чл. 143 от СК се оспорва като неоснователен, поради това че е определен в завишен размер, при непълнота на събраните доказателства, като не са изследвани всички релевантни за така предявения иск обстоятелства. Навеждат се доводи с въззивната жалба, че определения размер на издръжката занапред, не е съобразена с конкретните нужди на детето и с условията на живот, адекватни на възрастта и потребностите му.

При изложените съображения, иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени Решение № 5863/17.07.2020г. по гр.д. № 2184/2019г. по описа на РС Б., в обжалваните части и произнасяйки се по същество:

-да определи максимално разширен режим на лични контакти на бащата с неговото дете;

-да отхвърлите изцяло като неоснователен осъдителният иск с правно основание чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за минало време;

- да определите месечна парична издръжка по чл. 143 от СК в минималния установен в закона размер;

Претендират е и сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна- чрез адвокат Г.Ч., като пълномощник на Т. В. В., ЕГН **********, като майка на детето Д. А. Н..

Навадените с въззивната жалба доводи се оспорват от въззиваемата чрез пълномощника и като неправилни, неоснователни и некорспондиращи на събраните по делото доказателства, като се иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част.

3

С писмения отговор на въззивната жалба се застъпва становището, че съдът правилно и обосновано от обективните обстоятлества е определил както режима на лични контакти между бащата и детето, така и издръжката която същият да заплаща на малолетното си дете, след като прякото упражняване на родителските права е предоставено на майката, при това същите да бъдат упражнявани в гр. Л., където майката заедно с детето живее и работи.

Излагат се доводи, че съдът не само е защитил интересите на детето, но в значителна степен се е съобразил и със становището на бащата в тази насока.

Оспорва се оплакването с въззивната жалба, че определения режим на лични контакти на бащата с детето, е нереципрочно на присъдената в полза на детето издръжка, като се акцентира в писмения отговор, че едното не може да бъде поставяно в зависимост от другото.

С писмения отговор на въззивната жалба се сочи, че съдът правилно е присъдил и претендираната издръжка за минало време, като се е съобразил с изискванията на закона за нейния период, като правилно е определил същата и по размер, доколкото по делото не са представени и събрани доказателства бащата да е изплащал издръжка на детето си за този период, а установява се че през същия период детето е живеело с майката и тя се е грижела за неговото отглеждане и издръжка. Не е доказано от събраните доказателства пред първоинстанционния съд, че бащата е полагал през този минал период грижи за детето и е пердоставял средства за неговата издръжка ежемесечно.

С писмения отговор се претендират раноските пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира въззивната жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване по чл. 259 ал.1 от ГПК, от легитимирана страни с правен интерес и насочени срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание.

С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС Б. и във връзка с правилното приложение на материалния и процесуалния закон- за обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, относно неговата правилност, като същите са по съществото на делото и съда ще се произнесе по тях с въззивното си решение.

Писменият отговор на въззивната жалба е своевременно депозиран, от насрещната страна по делото, като същият следва да бъде съобразено от съда досежно наведените с него доводи във вр. с депозираната въззивна жалба пред настоящата съдебна инстанция.

В производството по настоящото дело, доколкото са предявени искове касаещи интересите на детето, преклузия за представяне на доказателства е недопустима, поради което въззивният съд е счел че следва да бъдат приети като писмени доказателства представените 4 с исковата молба формуляри за изпращане на парични средства.

По делото пред първоинстанционния съд е депозирана частна въззивна жалба от Н. А. Н., чрез пълномощника му адв. Д. М.. С., срещу Определение № 907341/21.09.2020г. по гр.д. № 2148/2019г. по описа на РС Б., с което е оставено без уважение искане по реда на чл. 248 от ГПК от Н. А. Н., за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските.

Определението се атакува от частният жалбоподател като неправилно, тъй като за да откаже намаляване на размера на разноските за адвокатско възнаграждение за другата страна/ на Т.

В. В./, при своевременно направено възражение за прекомерност, не са съобразени броя на предявените искове, продължителността на процеса, броя на проведените съдебни заседание и ангажираните доказателства.

Поддържа се с частната жалба, че установените по делото факти и събраните доказателства, не обуславят извода за фактическа и правна сложност на делото. Същият извод се налага и при съпоставката на броя на проведените открити съдебни заседание и броя и вида на събраните доказателства пред първоинстанционния съд. Поддържа се, че съдът не е съобразил и обстоятелството, че предявените искове са уважени частично. Наведени са с частната жалба възражения, че ответника по предявените искове Н. А. Н., не е станал причина за тяхното завеждане пред съда.

Иска се от съда да отмени обжалваното определение на първоинстанционния съд, с което същият се е произнесъл по искането с правно основание чл. 248 от ГПК, ведно с всички законови последици от това.

В срока за отговор на частната жалба, депозиран е такъв от Т. В. В., чрез пълномощника и адв. Ч., като се иска от съда да остави частната жалба срещу Определение № 907341/21.09.2020г. по гр.д. № 2148/2019г. по описа на РС Б., като неоснователна.

Поддържа се постановеното определение на съда, с което същият е отказал да измени разноските по реда на чл. 248 от ГПК, като се оспорват доводите на частния жалбоподател, чрез пълномощника му, че определеното адвокатско възнаграждение не е съобразено с броя и вида на предявените искове, с фактическата и правна сложност на делото, както и с продължителността на процеса и положените от страните усилия за постигане на споразумение/каквото не е било постигнато/и за събиране на поисканите пред районния съд писмени и гласни доказателства. Излагат се доводи, че с оглед на броя на предявените искове, опредвеленото за заплащане от съда адвокатско възнаграждение в полза на Т. В. В., е близо до предвидения в закона минимум, поради което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред първата съдебна инстанция е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.