Решение № 3208 от 11.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3208 гр. София, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Гражданско дело № 20211110140040 по описа за 2021 година

Предявен е иск от фирма - гр. С. против АН. П. АНТ. с ЕГН ********** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата 1 943.81 лв. – главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. С. №**, вх.**, ет.**, ап.**, ведно със законната лихва върху главницата от 17.05.2021г. – датата на депозиране на Заявлението до окончателното изплащане на сумата и сумата от 205.33 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2019г.-21.04.2021г., сумата от 54.75 лв. – главница за такса за услугата дялово разпределение за периода 05.2018г.-04.2020г. и сумата от 9.84 лв. – лихва за забава плащането и за периода 01.07.2018г.-21.04.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.05.2021г. по ч.гр.д. № 27299/2021г. на СРС.

Претендира се и присъждането на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ГПК.

В подкрепа на иска са ангажирани писмени доказателства и експертизи.

Като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството фирма С..

Приложено е ч.гр.д № 27299/2021г. на СРС.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв. Оспорва се наличието на облигационна връзка между страните по договор за доставка на топлинна енергия, количествата и стойността на доставената такава. Направено е възражение, че за процесния ап.19 партидата на имота е за абонатен номер 349982, а представените от ищеца доказателства касаят друг абонатен номер – 14121.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е 1 сезиран с обективно съединени претенции с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Релевантните по спора факти, подлежащи на доказване от ищеца, са следните: 1/ по иска за главницата – че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за обезщетението за забава в размер на законната лихва – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на обезщетението за забава възлиза именно на спорната сума.

Ответникът следва да докаже възраженията си

/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Предявеният иск е допустим, като предявен в срока по чл. 415 ГПК от заявител, имащ правен интерес да установи вземанията си, предмет на издадена заповед за изпълнение, против която в срок е подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК.

Съдът констатира, че без да има изрично искане от ищеца, по делото е конституирано като трето лице-помагач дружеството фирма – С.. Поради липсата на изрично искане по чл.

219 ГПК определението, с което фирма – С. е конституирано по делото като трето лицепомагач следва да бъде отменено и производството по отношение на фирма – С. – прекратено.

От представените по делото доказателства се установява, че собственик на процесния имот в гр. С., ул. С. №**, вх.**, ет.**, ап.** е ответникът АН. П. АНТ., видно от нотариален акт № **, т. **, рег. № **, дело №**/**г. на помощник-нотариус Г. Т.. По силата на сделката, обективирана в посочения нотариален акт ответникът е придобил собствеността върху процесния ап.19, както и върху ап.18 в същата сграда.

Видно от представените от ищеца и фирмата за дялово разпределение - фирма – С.

Съобщения към фактура от 31.07.2020г., , главни отчети от 2019г. и 2020г. и Справки за разход на топлинна енергия, за процесния период те са издадени за ап.** с абонатен № ***, номер на инсталация*****, за който имот, абонатен номер и номер на инсталация е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и е предявен искът по чл. 410 ГПК.

Поради това съдът приема, че съобразно представените по делото доказателства, в исковия период правото на собственост е принадлежало на ответникъ.

Като собственик на имота, ответникът има качеството потребител на топлинна енергия. Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Горната законова уредба настоящият състав на съда намира да сочи за потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай потребител по законова дефиниция е ползвателят. В случая ответникът не твърди учредено вещно право на ползване върху имота, нито облигационно право на ползване, поради което той следва да се счита в облигационни отношения с ищеца и респ. - потребител на топлинна енергия.

От представените по делото писмени доказателства и заключение на СТЕ се установява, че процесната сграда в режим на етажна собственост е топлоснабдена, като същото обстоятелство не е оспорено от ответника по делото в нито един етап от развитието 2 на производството. В този смисъл и по горните мотиви на съда ответникът е обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия. Без значение за валидното възникване на облигацията е сключването на нарочен писмен договор за доставка на топлинна енергия, доколкото Законът за енергетиката не придава правно значение на това обстоятелство. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното, между страните за процесния период е сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

На следващо място - не се спори по делото, че фирмата за дялово разпределение фирма - С. е поело задълженията на топлинен счетоводител за процесната сграда по силата на Договор. Когато договорът с лицето по чл. 139 б ЗЕ е прекратен, съгл. чл. 58 от Наредба № 2 от 2004г. за топлоснабдяването/отм./ и чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., действаща понастоящем, разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е. от ищеца, съобразно Методиката към Наредбата. Следователно - липсата на договор с лице по чл. 139б ЗЕ няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.

Доказани са основанията за съществуване задължението на ответника и неизплащането от негова страна на цената на потребена топлинна енергия за отопление на жилище, сградна инсталация и топла вода на падежите е достатъчно основание за предявяване претенции от ищеца по съдебен ред – без да е необходима покана за доброволно плащане.

Няма данни при получаване на доставката ответникът да е направил възражения относно качеството й, поради което възраженията в тази насока в отговора на исковата молба са неоснователни.

По делото основен спорен въпрос е бил за кой имот на ответника се отнася посоченият абонатен номер *****, с възражения, че за процесния ап.** партидата на имота е за абонатен номер *******, а представените от ищеца доказателства касаят друг абонатен номер – ******.

Ответникът се позовава на представени справки за разход на топлинна енергия и съобщения към фактури, издадени от фирма – С. и фирма , в които за ап.** е посочен абонатен номер *******. Видно е обаче, че тези справки и съобщения към фактури се отнасят до предходни периоди, а не до процесния, поради което не може от тях да се обоснове извод, че топлинната енергия в процесния апартамент за процесния период е отчетена и нанесена за другия имот на ответника – ап.**. Ответникът се позовава и на Решение на СРС от от 12.04.2021г. по гр.д. № 9332/2020г., в което е прието, че съобразно представените по делото съобщения към фактури и справки от ТЛП за апартамент № ** се води партида аб.№ *******, а за ап.******** – партида с аб.№ *********, поради което искът по чл. 422 ГПК, предявен за установяване вземания за ползвана топлинна енергия за ап.**, аб.№ **** за периода м.05.2015г.-м.04.2018г. е отхвърлен. Посоченото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на установените в производството факти, съобразно представените в същото производство писмени доказателства. Освен това решението касае друг период на потребление, предхождащ процесния. На следващо място – видно от представените в настоящото производство документи, издадени от ищеца и от ФДР и касаещи конкретно процесния период м. 05.2018г.-м.04.2020г., те са издадени за ползваната топлинна енергия в ап.**, за който е посочен аб. № ****. На последно място – видно от неоспореното заключение на вещото лице по допълнителната СТЕ, в предходни периоди е 3 била допусната грешка при издаването на съответните документи от фирмата за дялово разпределение, която е коригирана и към процесния период имотът в гр. С., ул. С. №**, вх.**, ет.**, ап.** е с аб. № *********, с пълен отопляем обем от 171 куб.м. и в него има 4 броя топлинни разпределители и 1 брой топломер за топла вода, които са отчетени, показанията са нанесени в съответните документи и основното заключение е изготвено именно въз основа на тези показания, касаещи ап.**. За ап.** се води друга партида – аб. № *********, като в този апартамент има 3 броя топлинни разпределители и той е с отопляем обем 117 куб.м. Вещото лице посочва, че разпределителите в двата имота са с различни номера и посочените в индивидуалните справки за ап. ** отговарят на находящите се в този имот топлинни разпределители. Съдът кредитира заключенията на вещото лице по СТЕ като обективни и компетентни, и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства, касаещи процесния период и имот, вкл. индивидуалните справки и съобщенията към фактури, както и нотариалния акт, видно от който ап.18 е с по-малка площ от ап.**.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Вещите лица са установили обема на ползваната ТЕ в ап.** на база извършения реален отчет на уредите, изготвените изравнителни сметки и цените на ТЕ, действащи през съответния период. При изготвяне на експертизата в.л. са използвали наличните по делото доказателства, предоставени документи от фирмата за дялово разпределение и от ищеца.