Решение № 1533 от 22.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1533 гр. Варна, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110111614 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Е. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против ЗАД „***“, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***, след допуснато изменение, на основание чл.214, ал.1 ГПК, е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8100,15 евро - застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: предна броня, основа предна броня алуминиева, решетка в броня лява и дясна, преден спойлер, решетка радиатор, фар ляв, фар за мъгла ляв, преден капак, челно стъкло, задна броня, основа задна броня, спойлер задна броня, заден капак, задна маска, ел. двигател на вентилатор, перка на вентилатор, радиатор воден, радиатор интеркулер, кондензер климатик, кожух радиатор, предна броня дясна част, съединителна част предна броня, заден габарит ляв и десен, водач фар ляв и десен, денферна шайба, абсорбер предна броня, кора под e радиатори, бутон заден капак, ел. инсталация заден парктроник, конзола задно гърне, алуминиев буфер ляв и десен задна греда и регистрационни табели предна и дясна на собствения на ищеца л.а. „**“, с рег. № **, в резултат на ПТП, настъпило на 16.09.2025 г., в **, реализирано по вина на водача на л.а.

1

„**“, с рег. № **, застрахован по договор за Гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Ищецът е собственик на л.а. „***“, с рег. № **. На 16.09.2025 г., около 18:20 часа, в **, на **“, собственият на ищеца лек автомобил е бил блъснат от л.а. „**“, с рег. № **, управляван от И. В. В.. Твърди се, че ПТП е настъпило при следните обстоятелства: на 16.09.2025 г., около 18:20 ч., в **, С. Г. управлявайки лек л.а. „**“, с рег. № **, се движела по **“, в посока ул. **. На кръстовището с ул. **, процесното превозно средство спряло зад последния автомобил за да изчака разрешаващ сигнал на светофарната уредба. Докато изчаквал светването на разрешаващ сигнал, автомобилът е бил блъснат от движещия се зад него л.а. „**“, с рег. № **. От удара л.а. „**“, с рег. № ** се изместил напред и ударил спрелия пред него автомобил. За настъпилото ПТП са били уведомени контролните органи, които след като посетели мястото на инцидента и след изясняване на механизма на произшествието и участниците в него, съставили Протокол за ПТП с № **.

В исковата молба се сочи, че на автомобила, на ищеца са били нанесени множество увреждания и същият не е бил в състояние да се придвижва на собствен ход, поради което се наложило да бъде използван специален автомобил на „Пътна помощ“. За репатрирането на автомобила е била заплатена сумата в размер на 812,00 лв. (415,17 евро), съгласно издадена фактура № *** г.

Твърди се, че автомобилът на виновния водач е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, със срок на действие от 02.12.2024 г. до 01.12.2025 г., поради което затрахователната полица е била действаща към датата на ПТП. Твърди се, че на 19.09.2025 г. застрахователят на виновния водач е бил уведомен за настъпилото ПТП. Служител на ответника извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис на увредените детайли. В последния, като увредени са били отбелязани следните детайли: предна броня, основа предна броня алуминиева, решетка в броня лява и дясна, преден спойлер, решетка радиатор, фар ляв, фар 2 за мъгла ляв, преден капак, челно стъкло, задна броня, основа задна броня, спойлер задна броня, заден капак, задна маска, ел. двигател на вентилатор, перка на вентилатор, радиатор воден, радиатор интеркулер, кондензер климатик, кожух радиатор, предна броня дясна част, съединителна част предна броня, заден габарит ляв и десен, водач фар ляв и десен, денферна шайба, абсорбер предна броня, кора под радиатори, бутон заден капак, ел. инсталация заден парктроник, конзола задно гърне, алуминиев буфер ляв и десен задна греда и регистрационни табели предна, и дясна.

Ищецът сочи, че ответникът му заплатил застрахователно обезщетение в размер на 5586,54 лв. (2856,35 евро), от което намира, че следвало да се приспадне разходът за репатриране на автомобила, в размер на 812,00 лв.

(415,17 евро). Поради това приема, че изплатеното застрахователно обезщетение за ремонт на автомобила е било в размер на 4774,54 лв. (2441,18 евро). Намира, същото за изненадващо ниско. Завява, че при проведено собствено проучване е установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила възлиза на 20000 лв. (10225,84 евро). След намаляване на тази сума с изплатеното застрахователно обезщетение от 4774,54 лева (2441,18 евро), дължима остава сумата от 15225,46 лева (7784,65 евро).

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва, че е налице полица № ** за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „**“, рег. № **, със срок на покритие от 02.12.2024 г. до 01.12.2025 г. Не оспорва, че на 16.09.2025 г. е настъпило процесното ПТП, нито механизма, описан в Протокол за ПТП № ***. Потвърждава, че във връзка със събитието, на 19.09.2025 г., пред ответното дружество е била депозирана извънсъдебна претенция от ищцата, по реда на чл. 380 КЗ.

Образувана е била щета № **, по която е било изплатено обезщетение в размер на общо 5586,54 лева (2856,35 евро), от които 812 лева (415,17 евро) за пътна помощ.

С изключение на обстоятелствата, които признава, ответникът оспорва всички останали твърдения, на които се основава ищцовата претенция.

Оспорва стойността за възстановяване на автомобила, като в тази връзка намира размера на предявения иск за прекомерно завишен Сочи, че изплатеното обезщетение е било достатъчно да покрие стойността на ремонта, 3 като не било налице основание за присъждане на допълнително обезщетение.

Твърди наличие на тотална щета, по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, като в тази връзка, въвежда възражение за приспадане на стойността на запазените части от дължимото обезщетение. Оспорва уврежданията по автомобила да са били толкова сериозни, колкото твърди ищецът. Заявява, че при катастрофата не са били засегнати ходова част, двигател, скоростна кутия и други скъпо струващи агрегати. Моделът е бил широко разпространен и имало голямо търсене на вторичния пазар, което предполагало висока цена на запазените части. Освен това, автомобилът можел да бъде реализиран на значителна стойност, дори в състоянието, в което се намирал към момента. Сочи, че налице били оферти за такива превозни средства със сходни увреждания, като цената им била между 9000 лева (4601,63 евро) и 14000 лева (7158,09 евро). Настоява за отхвърляне на предявения иск.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

С доклада по делото, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: налице е полица № ** за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, за лек автомобил марка „**“, рег. № ***, със срок на покритие от 02.12.2024 г. до 01.12.2025 г.; на 16.09.2025 г. е настъпило процесното ПТП, при механизма, описан в Протокол за ПТП № ** ; във връзка със застрахователното събитие, на 19.09.2025 г., пред ответното дружество е депозирана извънсъдебна претенция от ищеца, по реда на чл. 380 КЗ, по която е образувана щета № ** и е изплатено застрахователно обезщетение в размер на общо 5586,54 лева (2856,35 евро), от които 812 лева (415,17 евро) за пътна помощ.

По делото е допуснато изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, от приетото заключение на която се установява, че след съобразяване на данните за средната пазарна стойност на труда, получени от поне 30 сервиза на територията на гр. Варна, половината, от които притежаващи европейски сертификат за качество, възстановителната стойност на автомобила възлиза на сумата от 8169,98 евро (15979,09 лв.). Съгласно представено допълнително заключение, вещото лице уточнява, че пазарната стойност на процесния л.а. „**“, с рег. № ** към датата на ПТП – 16.09.2025 4 г., e в размер на 10893,18 евро, като стойността е определена на база офертни цени. Стойността на потенциално запазените части от процесния автомобил, по средни пазарни цени, е 1870,71 евро (3658,80 лв.), като е посочено, че било възможно да имало и още потенциално запазени части, които не се открива ли в търговската мрежа към момента на изготвянето на експертизата. В тази сума не била включена стойността на труда за демонтаж на тези части, изпробването им (дефектовка и диагностика), както и разходите за съхранението им (складови площи), разходи за транспорт до куриерски офиси за изпращане, и разходи за труд по продажбата им. Разяснено е, че не било ясно дали продажбата на всички части била възможна. Определените цени били към датата на изготвяне на заключението, а не към датата на ПТП. При употребяваните части нямало стандартни ценоразписи, регулация от производителите на аввтомобили и на части, като в повечето случаи цените били определяни на база търсене и предлагане, и договорки. Доколкото била възможна драстична промяна в цените, в кратък период от време, вещото лице намира, че е невъзможно да се даде коректен отговор на въпроса какъв е процентът на запазените части. Сочи, че процесният лек автомобил е било възможно да бъде изкупен за скрап на цена от 387,64 евро (758,16 лв.), на място в пункт за вторични суровини. В случай, че пунктът трябвало да организира транспорт на автомобила, в рамките на града, от тази стойност следвало да бъде приспадната сума средно в размер на 35,79 евро. Според вещото лице, „Единствената 100% гарантирана реализация на „запазените части“, която действително ще възмезди собственика е стойността на автомобила, за която същия ще се продаде в неремонтирано състояние за скрап в пункт за вторични суровини.“ В резултат на извършеното проучване, вещото лице сочи, че автоморги не проявяват интерес към закупуване на процесния автомобил, в увредено състояние.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Претендираните права имат извъндоговорен характер – непозволено увреждане. Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал.

1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, чл.429 КЗ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с 5 договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.

В тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване: наличие на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и третото лице, настъпване на застрахователно събитие – ПТП, механизъм на настъпване на същото и причинно-следствената връзка между ПТП и вредоносния резултат. На доказване от ищеца подлежат сочените имуществени вреди. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да установи възраженията си въведени с отговора на исковата молба.