Решение № 3843 от 07.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3843 гр. Варна, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20223110103230 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищецът "В и К - В." ООД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***** срещу ответника В. Ц.

П. ЕГН **********, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за осъждане на ОТВЕТНИКЪТ да заплати в полза на ИЩЕЦА следните суми, а именно : сума в общ размер на 811,66лв., представляваща остатък от сбора на главниците за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 01.08.2017г. до 02.12.2020г. на адрес гр.Варна, *****; сума в общ размер на 187,94лв., представляваща остатък от сбора от обезщетенията за забава върху тези главници за периода от 12.03.2019г. до 22.10.2021г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.10.2021г. до окончателното им изплащане, които суми са присъдени с издадена заповед за изпълнение на порично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ *****г. по описа на ВРС, 33-ти състав.

Претендира се за осъждане съдебноделоводни разноски. на ответника да заплати направените по делото

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителната искова претенция, навеждайки следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди се в исковата молба, че „В и К - В." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с 1 поел. изм.), предоставя ВиК услуги на ответника, за имот, находящ се на адрес гр.Варна, *****, като ответника, в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес.

Ползваните ВиК услуги на този адрес, според изнесеното се отчитат по партида с абонатен номер *****, чийто титуляр е ответникът. Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава. Ответника се сочи, че не е изпълнил задълженията си към ищцовото дружество. С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по предявената искова претенция.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, чрез назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. С отговора се заявява недопустимост на иска, поради факта, че съгласно справка в имотния регистър, ответника не е собственик на имота от 08.11.2019г. Подадения иск се счита и за неоснователен. Възразява се, че ответника дължи сумата в размер на 811,66лв. - главница и лихва за забава в размер на 187,94лв. Оспорва се размера на всички посочени суми след 08.12.2019г. Оспорва се посочената сума, като се настоява, че голяма част от същата е погасена по давност. Според изнесеното в отговора, видно от приложената Справка за недобора на частен абонат, е посочено задължение в размер на 685,61лв. главница и 169,69лв. за лихва, като общата посочена сума е в размер на 855,30лв., за посочения период 01.08.2017г. до 05.02.2019г.

Оспорва се изцяло посочената сума по размер и основания, като погасена по давност.

Оспорва се и посочената сума след 08.11.2019г., като след този период се сочи, че ответника В. П. нито е бил ползвател, нито е бил собственик. Сочи се, че няма представени карнети, от които да бъде видно дали ответника се е подписвал, като и дали тази сума е начислявана служебно. Твърди се, че услугата не е доставена и посоченото количество вода не е употребено, съответно да е извършвано регулярно отчитане на консумацията на вода през процесния период. Счита се, че ищецът не е изпълнил задълженията си, съгласно Общите условия, за предоставяне на ВИК услуги на потребителите от ВИК оператор и в частност Раздел втори – по отчитане на количествата питейна вода. Оспорва се начинът, методиката и основанието за начисляване на количество потребени ВИК услуги. Според изнесеното в отговора, нито в заповедното, нито в настоящото производство, ищеца представя доказателства, установяващи извършено по надлежния ред отчитане на изразходваните количества вода, което следва да стане посредством карнети. Оспорват се всички суми, посочени в справката от 07.03.2022 г., както и всички лихви, като ответната страна се позовава на погасени по давност. Твърди се, че същите не се дължат, поради изтекла в полза на ответника давност, както и на основание че такова количество не е доставено и потребено от ответника. Представената от ищеца „справка за недобора", която съдържа информация за количество и стойност на твърдяните предоставени услуги, като частен и изгоден за съставилата го страна документ, се настоява че не е в състояние да установи реалната консумация. Приобщената справка за недобора на частен абонат, се сочи, че не съдържа подпис на ответника, поради не обвързва ответника. Твърди се с отговора и още, че 2 ищецът не е осъществявал реална доставка на посочените в исковата молба услуги. Оспорва се изцяло тези количества вода да са реално доставени, респ. да са потребени от ответника въпросното количество услуги. Ответната страна се позовава на погасителна давност, изтекла в полза на ответника, за всички задължения над 3/три/ годишния давностен срок.

С оглед изложеното, се отправя искане за отхвърляне на така предявения иск. Счита се, че посочената главница, както и лихви за забава, не отговарят на потребените такива. С оглед позоваването на твърдяната погасителна давност, се настоява, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Представени са по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В и К” ООД – Варна, одобрени с решение на ДКЕВР/л.5-13; л.17-26/.

Представени са доказателства за публикуването на Общите условия и в един централен и един местен вестник. Влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от потребителите. Поради което и на основание чл.69 от Общите условия, съдът приема, че Общите условия за влезли в сила след 30 дни след първото им публикуване.

Представена е справка/л.78/ за отчети по периоди на водомер монтиран в имот, находящ се в гр.Варна, ул.“*****“бл.26, ет.2, на частен абонат В. Ц. П..

Представена е справка от СВп-Варна, за периода 01.01.1993г. до 14.03.2022г. на лицето В.

Ц. П. ЕГН **********, видно от която е, че същия през 2015г. е прехвърлил ½ ид.ч. от апартамент и ПИ, находящи се в гр.Варна, на ул.“*****“26. Според следващо записване в посочената справка, на 08.11.2019г., е вписан отказ от вещно право на ползване на отв.В. Ц.

П., досежно ПИ, находящ се в гр.Варна, на ул.“*****“26.

По искане на ищецът по делото е допусната ССчЕ/л.65-67/, като видно от същата е, че размерът на месечните задължения за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер ***** по фактури, издадени по справка за недобора до 22.01.2021г. възлиза на 811,66лв., а размера на лихвата за забава върху всяко едно от тези месечни задължения, за периода до 22.10.2021г., възлиза на 200,88лв. Посочено е, че след подаване на заявлението на 26.10.2021г., не фигурират плащания по фактурите.

При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:

Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника, в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от задълженото по същата лице.

Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед и 3 успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Тежестта на доказване, т.е. процесуалното задължение да установи наличието на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и предоставянето на потребителя от страна на оператора на посочените водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, принадлежи на ищеца.

На първо място, ответникът по делото е оспорил качеството си на „потребител“ на ВиК услуги.

Съгласно пар.1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на "*****" ООД, гр.Варна.

Видно от приетите по делото писмени доказателства /справка от СВп-Варна/, ответникът от 2015г. се явява собственик на ½ идеална част от процесния имот, находящ се в гр.Варна, ул.“*****“бл.26.

Вследствие на изложеното съдът намира, че ответникът притежава качеството „потребител на ВиК услуги” досежно процесния обект на потребление по партида с абонатен номер ***** за процесния период.

Обстоятелството, че ответникът се явява собственик на ½ ид.ч. от процесния имот ,не води до пречка да се изисква пълния размер от него на незаплатената и консумирана ВиК услуга, доколкото, за да бъде едно лице потребител на ВиК услуги , не се изисква непременно да бъде собственик на имота, а може да бъде и ползвател на имота. Видно от приобщената към доказателствения материал справка за отчети, ответникът е вписан в същата като абонат.

Следва да се отбележи, че след фактическото заплащане на дължимите суми ответникът разполага с възможността да търси връщане, при наличие на друг ползвател на ВиК услуги в процесния имот, платените суми на принципа на неоснователното обогатяване.

Видно от представен протокол № ***** от 24.11.2020г., на посочената дата е закрита партида с аб.№ *****, което е извършено на база подадено заявление на 02.11.2020г. от Н.В.

С. за закриване на партида за плащане на такси, вода и канал на адрес Варна, ул.“*****“26, ет.2, с аб.0*****, заведено според изложеното в това заявление на името на Р.В. П.А, поради събаряне на обекта. Ползвните ВиК услуги в имота до посочената дата 24.11.2020г. на окончателно закриване на партида № *****, очевидно се дължат за заплащане съгласно 4 правилата, въведени впар.1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

С оглед на гореизложените доказателства за принадлежност правото на собственост върху ½ ид.ч от процесния имот в полза на ответника В. Ц. П., съдът приема, че между страните по делото е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до потребител на процесния недвижим имот, което се потвърждава и от факта, че не са представени от ответната страна доказателства за подаване пред ищцовото дружество на заявление по образец за закриване на партидата, открита на негово име, съгласно разпоредбите от Общите условия, нито за откриване на партида на името на купувача на ½ ид.ч. от имота, която продажба е осъществена 2015г., т.е. на името на Г.Ж.Й., според твърдението на самия ответник, че това лице е ползвател в имота, така, както това е изложено в подаденото от него възражение по чл.441 ГПК в заповедното производство.