Решение № 4582 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4582 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110141524 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран от В. И. И. срещу ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *********, сключен между страните на 15.08.2023 г., поради противоречие със закона.

Ищецът твърди, че с ответника е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ********* на 15.08.2023 г. Излага подробни съображения, че договора е сключен в противоречие на императивните разпоредби на ЗПК.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Излага подробни съображения за валидност на процесния договор. Признава факта, че между страните е сключен процесния договор.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 19 и чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП. .

За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес, както и че да докаже, че договорът е нищожен 1 поради противоречие с императивна правна норма.

Страните не спорят и съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ********* на 15.08.2023 г.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния договор за паричен заем съобразно наведените с исковата молба възражения. В тази насока, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Кредитополучателката е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен револвиращ кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът /банка/ се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприето съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на 2

Закона за потребителския кредит, които имат императивен характер.

Основателен, е доводът на ищцата за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване на застрахователната премия в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина "общ разход по кредита за потребителя" е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

От така изложените императивни норми следва изводът, че застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр. /. Също така следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговецакредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от 3 него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В случая в договора формално е посочена стойност на ГПР, но същият е неправилно изчислен, тъй като дължимата застрахователна премия не е включена в общия размер на разходите по кредита. Съгласно Решение на СЕС от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като "заблуждаваща" по смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът намира, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит ищецът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. Ето защо процесният договор за потребителски кредит е нищожен, а предявеният установителен иск в тази насока е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски за съдебното 4 производство има ищецът в размер на 1107 лв. (566 евро) за заплатена държавна такса и депозит за ССЕ. Ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Л. Б. сумата в размер на 204,52 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействия.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1., пр. 1 ЗЗД, предявен от В. И. И., ЕГН ********** срещу ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749 иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *********, сключен между страните на 15.08.2023 г., поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749 да заплати на В. И. И., ЕГН ********** сумата в размер на 566 евро (1107 лв.), представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а, ал. 1 ЗАдв.

ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749 да заплати на адв. Л. Б. сумата в размер на 204,52 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5