Протоколно определение № 543 от 11.07.2024, Районен съд - Враца

ПРОТОКОЛ

№ 543 гр. Враца, 10.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра П. Касабова при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова

Сложи за разглеждане докладваното от Искра П. Касабова Наказателно дело частен характер № 20241420200270 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

ТЪЖИТЕЛЯ М. П. М., редовно призован се явява лично и с договорен защитник адв.Н. И. от АК -София.

ПОДСЪДИМАТА Г. Д. Ц., редовно призована се явява лично и с договорни защитници адв.П. С. от АК - Враца и адв.Теодора Захариева от АК - Враца.

Адв.И.: Считам, че не са налице обстоятелства, които да са пречка за даване ход на делото, за това моля да се даде ход на същото.

Адв.Захариева:С Разпореждане №431 от 19.04.24г. частната тъжба е оставена без уважение. С второто разпореждане на съда е даден ход на делото, но въпреки, това считам, че с Разпореждане №431 от 19.04.24г. частната тъжба е оставена без уважение, като на частния тъжител е указано, че следва в 7-мо дневен срок да приведе частната тъжба съгласно разпоредбата на чл.81 от НПК, а именно с нарочно писмена молба да направи ясно описание на обстоятелствата на твърдяното престъпление съдържаща конкретни факти и обстоятелствата на престъплението, данни за датата, мястото, начина и формата на извършването му и извършителя.

Указано е на частния тъжител, че ако нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок, ще бъде оставена без уважение и производството ще бъде прекратено.

С допълнителната молба от 07.05.24г. тъжителят е посочил 4 инкриминирани дати, а именно: 16.12.2023г. , 06.01.2024г. , 20.01.2024г. и 17.02.2024г. с час 10.00 часа с твърдение, че е ходил на адрес гр.Враца ж.к. Дъбника бл.15 вх.А ап.7 цитирам: „на които адрес е определено да взема детето, но никой не ми отвори вратата на жилището“.

Считам, че въпреки подадената от частния тъжител допълнителната молба от 07.05.2024г. с уточнения, нито тъжбата нито допълнителната молба отговарят на 1 изискванията на чл.81 НПК. При това съгласно посочената разпоредба тъжбата трябва да бъде писмена, да съдържа данни за подателя, за лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението.

Първо изрично в разпореждането на съда са дадени указания освен кога, като дата се претендира това неизпълнение, къде се е осъществило и с какви точно действия от страна на Ц. и по какъв начин, като и съда е посочил, че частната тъжба следва да съдържа ясно последователно изложение на обстоятелствата на престъплението считам, че в случая това не е отстранено като указание на съда, включително и с допълнителната молба.

Второ в тъжбата са изброени „на коледа 2023г. визират се месеци: октомври, ноември, декември 2023г. пак направих опит за контакт, но без резултат. Пробвах и няколко дни по късно на 28.12.2023г., но не ставаше, независимо дали беше първа или трета събота на месеца. В тъжбата се сочи: „след нова година пак направих опит за контакт с детето, исках да го взема на 06.01.2024г., но тя отказа. Направих опит и на 13.01.2024г., но отново без успех.“ - Посочено е също „последния опит, който направих да се свържа с майката, за да ми даде да видя детето беше на 25.02.24г., но така и не успях.“ Тоест с тъжбата се сочат едни дати, с уточнителната молба се сочат други дати и именно поради тази причина считам, че в даденият от съда срок от страна на тъжителя не са отстранени напълно дадените указания от съда.

Посочени по този начин първо има разминавания в датите на които се претендира извършване на деянието като и се въвеждат нови дати с уточнителната молба.

Наред с това не са отстранени съгласно указанията на съда, с какви точно действия на подзащитната ми е осъществила деянието и не е направено изложение на обстоятелствата на престъплението за всички посочени дати. Считам, че давайки ход на делото се ограничава сериозно правото на защита на подзащитната ми и същата е поставена в положение на обективна невъзможност, първо да разбере кои са инкриминираните дати, в какво я обвиняват и второ да се защити. Именно, поради тази причина считам, че тъжителя не е изпълнил дадените му указания с разпореждането на съда и на осн. чл.250 вр. чл.24 ал.5 т.2 НПК, моля да прекратите производството, тъй като видно от съобщението тъжителят е получил същото и в дадения от съда срок не е отстранил констатираните нередовности, не са изпълнени същите и не следва да се дава ход на тъжбата.

Адв.С.: Поддържам казаното от колежката, моля да не давате ход на делото и да прекратите същото.

Адв.И.: Безспорен факт е, че между страните има сключено и утвърдено споразумение по ГД №1652/2020г. съгласно, което родителските права по отношение на детето Цветомир се предоставят на майката Г. от гр.Враца ж.к. „Дъбника“ бл.15, вх.А, ет.3, ап.7, както и местонахождението се определя при майката.

2

От друга страна на бащата се определя режим на детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, с преспиване при бащата, както и по един месец през юли или август. Това е режима, който е лично определен по ГД от съда. На дълго и нашироко в тъжбата сме обяснили, че бащата непрекъснато е правил контакти с майката по вайбър във визираните от нас дати, които ние сочим в тъжбата, а именно 13.01.24г. и 25.02.24г. е бил направен опит от негова страна, не е посещение на място, не отиване на място, а е бил направен само опит да се свърже с нея, за да може да осъществи лични контакти. След което с допълнителната молба сме уточнили точните дати, на които тъжителят е ходил на място на адреса в ж.к. „Дъбника“ бл.15, вх.А, ет.3, ап.7, за да осъществи личен контакт с детето, но там никой не му е отворил вратата, той не може да знае, дали тя е била вътре или не. Той казва датите, на които е трябвало да осъществи лични контакти с детето, посочва конкретните дати.

Реплика адв.Захариева: Във връзка с становището на повереника на тъжителя считам, че още повече се объркват датите и не се установят от самото становище заявено днес, дори намирам, че има нови противоречия цитирам от тъжбата:

„последните месеци през октомври, ноември, декември 2023г., януари когато ходих до дома на Г. бл.15“ - тоест твърди се в тъжбата, че са ходили до дома на Г., а в момента се твърди, че само са направени опити по вайбър да се свърже с нея. Цитирам го от самата тъжба.

С тъжбата се визира един дълъг период от време и дати, които няма да преповтарям, които дори не са определени и съобразени с указаният с режим на лични контакти по спогодбата на ГД.

Датата 20.12.23г. която е рожденият ден на детето, съгласно утвърденото от съда споразумение детето е следвало на четната година с баща си, а настоящата е била нечетна.

По отношение на датата 28.12.23г. цитирана в тъжбата тази дата също не съвпада с режима на лични контакти. По отношение на уточнителната молба се въвежда и три нови дати, които липсват в Тъжбата. Всеизвестно е че Частният тъжител депозирайки своята тъжба същата е еквивалентна на обвинителният акт, т.е. по никакъв начин подзащитната ми не може да се защити по тези нови дати и при липсата на обстоятелствата на престъплението. Никъде не може да се установи, не са налице липсват необходимите данни за осуетяване на изпълнение на решение, каквото е изпълнителното деяние по разпоредбата на чл.182 ал.2 НК каквото е повдигнато обвинение, именно това се опитвам да обясня.

Дуплика адв.И.: Отново искам да стане ясно на отсрещната страна, че конкретно посочените дати в уточняващата молба са за направени визити на място, на дати, на които тъжителят е следвало да има личен контакт с детето.

3

В тъжбата в посочените дати, са опити, същият да направи контакт с нея, които са отхвърлени. При всеки един опит тези дати съвпадат с разговор, с подсъдимата и тъжителя. Тъй като споразумението му дава право той да вижда детето на всяка първа и трета седмица. Дадена ни е възможност да уточним деянието, и ние конкретно сме посочили опитите за контакт по вайбър.

За първи път тъжителя е видял подсъдимата в кабинета на съдия изпълнителя които тогава ги прикани към доброволно изпълнение, и тогава детето се водеше от дядото по майчина линия.

Точно по тази причина, датите посочени в допълнителната молба са конкретните на които, същият е ходил на място, но там не е имало никой. Той повече от това, нито може да твърди, нито може да каже. На тази дата, той трябва да види детето си.

Адв.С.: Считам, че с тъжба не може да се повдига обвинение за опит за контакт с подсъдимата за предаване или виждане с дете. Това считам, че е недопустимо в наказателният процес, не са отстранени посочените от съда пропуски в тъжбата и това се потвърждава днес многократно от повереника на тъжителя.

Адв.Илиева: Напротив всичко е уточнено с уточняващата молба.

Адв.Захариева: Отново се уточняват противоречия, кога е ходил тъжителя в дома на подзащитната ми за посоченият период в тъжбата и кога е направил опит и кога е отишъл, а по отношение на визираните чатове по никакъв начин не се потвърждава изложеното в тъжбата, тъй като в тях няма дати. Единствено има само часове. Считам, че производство, следва да бъде прекратено, тъй като не се уточниха отново инкриминираните дати и обстоятелствата на извършване на престъплението, формата на вината, поради което моля и поддържам искането си за прекратяване на производството по делото.

Съдебният състав, след като изслуша страните в процеса намира следното:

На първо място настоящото производство е образувано с внесена в ВРС на 19.03.2024г. тъжба от тъжителя М . срещу подсъдимата Г. Д. Ц.. Към тъжбата са приложени и писмени доказателства.

След запознаване с тъжбата в разпоредително заседание от 19.04.24г., съдът е оставил без движение същата срещу подсъдимата, като са дадени изрични указания на тъжителя относно конкретизиране на необходимите факти и обстоятелства въз основа, на които се ангажира наказателната отговорност на подсъдимата, досежно претендираното по настоящото производство деяние.

Посочено е от съда, че са налице множество неясноти, които съществено ограничават правото на защита на подсъдимата, така както се посочи и днес от защитника на подсъдимата. Тъжбата има характера на обвинителния акт, т.е. тя трябва да отговаря на всички изисквания, които са вменени от НПК.

Безспорно в отговор на разпореждането на съда по делото е постъпила допълнителна молба от страна на защитата на тъжителя, в която молба е направен някакъв опит за конкретизация на обвинението. Вместо това обаче и вместо да се изясни конкретно повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимата, с новопостъпилата допълнителна молба от 07.05.2024г. - възникналите с първоначалната 4 тъжба неясноти относно: периодът на твърдяното деяние/ния,/конкретните дати на конкретните изпълнителни деяния/, с какви т о ч н о действия е осъществено деянието, не само не се изясняват, но и се задълбочават.

Съдът е дал възможност на тъжителя, включително и в днешното с.з. тези неясноти да бъдат изчистени и претендираното обвинение да бъде ясно и точно формулирано и конкретизирано, разчитайки това да се случи днес в съдебната зала, но това не се случи. Напротив в днешното с.з. чрез процесуалният представител на тъжителя не само не се чу конкретно определено в необходимите законови рамки обвинение спрямо подсъдимата по делото, но и се получи още по голямо объркване.

Наличните неясноти посочени изрично в разпореждането на съда от 19.04.2024 година,/които съдът не счита за нужно да преповтаря/досежно претендираните дати на изпълнително/изпълнителни деяния, изпълнителни действия, с които се твърди да е извършено деянието, и др. включително и към настоящия момент не са отстранени, тоест не са указани от страна на тъжителя по изискуемия от закона начин. Именно поради това съдът намира, че в днешното с.з. не следва да бъде даден ход на тъжбата, поради неизпълнение на указаните с разпореждането на съда от 19.04.24г. указания, поради което и производството по настоящото частен характер делото, следва да бъде прекратено. Водим от горното и на осн. чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК съдът