Решение № 496 от 08.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. София, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20221000500538 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274, вр.чл.463, ал.2 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от Р. Ж. Б., с която оспорва решение № 724 от 27.01.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. .№ 15 727/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, с което е отменено разпределението от 08.07.2019 г. по изпълнително дело № 20128380409252 на ЧСИ с per. № *** от КЧСИ, в частта по трети ред, като като вместо това постановено по трети ред сумата от 686 173.15 лева се разпределя по следния начин: 313 979.72 лева за вземанията по договор за кредит 32/2007 г., за които е издаден изпълнителен лист от 24.09.2012 г. по ч.гр.д. № 36218/12 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, както следва: 1 430.30 лева такса за периода 15.05.2012 г. 25.07.2012 г. и 285 лева нотариална такса или общо 1 715.30 лева; 242 603.02 законна лихва за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 11 522.66 лева възнаградителна лихва за периода 24.02.2012 г. - 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 382.54 лева за периода от 15.06.2012 г. - 25.07.2012 г. или общо 254 508.22 лева; 57 756.20 лева за главницата по кредита; 367 674.35 лева за вземанията по договор за кредит 33/2007 г. за които е издаден изпълнителен лист от 02.10.2012 г. по ч.гр.д. № 36 219/12 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, както следва: 1 517.68 лева такса за периода 19.01.2012 г. - 25.07.2012 г. и 285 лева нотариална такса, или общо 1 802.68 лева; 285 895.93 законна лихва за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 9 306.21 лева възнаградителна лихва за периода 15.04.2012 г. - 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 482.70 лева за периода от 15.06.2012 г. -25.07.2012 г., или общо 295 684.84 лева; 70 186.83 лева - за главницата по кредита; оставено е без уважение искането на Р. Ж. Б. за присъединяване към жалбата на „Рос паркет“ ЕООД, „Вип паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД, „Лукс паркет“ ЕООД и са оставени без уважение жалбите в останалата им част.

В жалбата се моли съда да отмени атакуваното решение, като се извърши ново разпределение на сумата от публичната продан или алтернативно в случай, че се счете да се 1 върне делото за ново разпределение. Твърди, че съдът неправилно е приел, че жалбата е подадена след срока, предвид датите на уведомяването и поискана от същия правна помощ.

Твърди, че така е отказано, но с оглед практиката от влизане в сила на определението тече нов срок за атакуване на извършеното разпределение, поради което моли съда да отмени решението и да се върне делото за произнасяне по подадената от него жалба. Оспорва и решението, в частта, в която е оставено без уважение искането за присъединяване към жалбите на „Рос паркет“ ЕООД, „Вип паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД, „Лукс паркет“ ЕООД. Твърди, че след като производството се развива по правилата на въззивното такова, то логично е съдът да приложи и разпоредбата за присъединяване на другари. Оспорва и решението в частта, в която е извършено разпределение. Твърди, че с него е извършено ново разпределение защото не е направено разпределение само на сумата от трети ред, съобразно постановеното решение № 1 203/21.05.2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, поради което може да се обжалва и разпределението в останалите редове. Твърди, че разпределението е извършено след влизане в сила на разпоредбата на чл.73, ал.4 от ГПК, поради което ЧСИ е следвало да се съобрази с нея. При съобразяване с нея би се променил размера на пропорционалните такси за опис, поради което таксата по чл.20 и чл.26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 15 615.86 лв., което от своя страна променя размера на сумата за разпределение. Твърди, че промяната на сумата от първи ред води до промяна на сумите за разпределение от трети ред. Оспорва и изводите на съда относно правилността на коефициента за разпределение на сумата от трети ред. Твърди, че има извършени публични продани на имущество различни от последната, поради което същите следва да бъдат приспаднати от посочения размер в изпълнителните листове. Същите следва да се разпределят само за погасяване на задължението по изпълнителен лист от 02.10.12 г. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да върне делото с указания за разглеждане на внесените от него жалби или алтернативно да се отмени решението и се върне за нова разпределение.

Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва подадената жалба, като твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да остави без уважение жалбата. Твърди, че правилно съдът е приел жалбата за просрочена, предвид разпоредбата на чл.462 от ГПК, а по отношение на оставянето без уважение на искането за присъединяване твърди, че изложеното представлява интерпретация от страна на жалбодателя относно приложимите разпоредби на закона.

С жалба „Вип паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД оспорват решение № 724 от 27.01.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. .№ 15 727/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение. Твърдят, че съдът неправилно е приел невъзможност да се прилага разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД. Твърди, че са допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът не е разгледал въведените твърдения за незаконосъобразност на извършеното разпределение. Твърдят, че в изпълнителното производство не е налице конкуренция по чл.136 от ЗЗД, а се изпълняват по две вземания към един и същ кредитор, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл.76 от ЗЗД, която предоставя възможност на длъжника да избере което от вземанията следва да се погаси изцяло. Ако не бъде възприет това съдът е следвало да се произнесе по наведения довод, че погасяването следва да се извърши по реда на чл.76, ал., изр.2 от ЗЗД. Твърди, че решението е незаконосъобразно предвид неправилното приложение на закона, изразяващо се в неприлагането на разпоредбата на чл.76 от ЗЗД. Цитира съдебна практика относно 2 възможността за приложението на нормата, като твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.136 от ЗЗД. Твърди, че в него е уредена конкуренцията между различни кредитори към един и същ длъжник, което в случая не е налице. Цитира изводите на Софийски апелативен съд, изложени в решение № 1 203/19 г., като смята същите за правилни и законосъобразни. Ето защо моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде погасено вземането на взискателя по договор № 32/2007 г., при спазване на разпоредбите на чл.76 от ЗЗД.

С жалба „Юробанк България“ АД оспорва решение № 724 от 27.01.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. .№ 15 727/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, в частта в която е отменено разпределението от 08.07.2019 г. по изпълнително дело № 20128380409252 на ЧСИ с per. № *** от КЧСИ, в частта по трети ред, като вместо това постановено по трети ред сумата от 686 173.15 лева се разпределя по следния начин:

313 979.72 лева за вземанията по договор за кредит 32/2007 г., за които е издаден изпълнителен лист от 24.09.2012 г. по ч.гр.д. № 36218/12 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, както следва: 1 430.30 лева такса за периода 15.05.2012 г. - 25.07.2012 г. и 285 лева нотариална такса или общо 1 715.30 лева; 242 603.02 законна лихва за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпреде лението (08.07.2019 г.); 11 522. 66 лева възнаградителна лихва за периода 24.02.2012 г. - 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 382 .54 лева за периода от 15.06.2012 г. - 25.07.2012 г. или общо 254 508.22 лева; 57 756.20 лева за главницата по кредита; 367 674.35 лева за вземанията по договор за кредит 33/2007 г. за които е издаден изпълнителен лист от 02.10.2012 г. по ч.гр.д. № 36 219/12 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, както следва: 1 517.68 лева такса за периода 19.01.2012 г. - 25.07.2012 г. и 285 лева нотариална такса, или общо 1 802.68 лева; 285 895.93 законна лихва за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 9 306.21 лева възнаградителна лихва за периода 15.04.2012 г. - 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 482 .70 лева за периода от 15.06.2012 г. -25.07.2012 г., или общо 295 684.84 лева; 70 186.83 лева - за главницата по кредита. Твърди, че решението в тази част е незаконосъобразно. Твърди, че в мотивите е отразено, че ЧСИ правилно е изчислил процентното съотношение, но неправилно е изчеслен размера на законната лихва върху присъдените суми. Релевира доводи свързани с изчислението на същите. Твърди, че дори да се приеме, че правилно е изчислен размера от съда, то простото събиране на посочените суми подлежащи на разпределение не представлява получения размер от осребряването. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени разпределението, извършено със съдебното решение и вместо него се постанови ново, с което извършеното от ЧСИ разпределение се потвърди като правилно и законосъобразно, евентуално да се върне на Софийски градски съд за ново произнасяне.

Ответниците по тази жалба Р. Ж. Б. за присъединяване към жалбата на „Рос паркет“ ЕООД, „Вип паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД, „Лукс паркет“ ЕООД и В. Б. А. оспорват същата. Твърдят, че съдът е направил правилен извод относно изчислението на размера на законната лихва, които почива на това, че същата 3 следва да се изчисли в евро, с помощта на валутен калкулатор. Молят съда да постанови решение, с което да остави без уважение подадената жалба.

С жалби „Ви паркет“ ЕООД, „Рос паркет“ ЕООД, „Лукс паркет“ ЕООД и В. Б.

А. оспорват решение № 724 от 27.01.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. .№ 15 727/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, с което е отменено разпределението от 08.07.2019 г. по изпълнително дело № 20128380409252 на ЧСИ с per. № *** от КЧСИ, в частта по трети ред, като като вместо това постановено по трети ред сумата от 686 173.15 лева се разпределя по следния начин: 313 979.72 лева за вземанията по договор за кредит 32/2007 г., за които е издаден изпълнителен лист от 24.09.2012 г. по ч.гр.д. № 36218/12 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, както следва: 1 430.30 лева такса за периода 15.05.2012 г. 25.07.2012 г. и 285 лева нотариална такса или общо 1 715.30 лева; 242 603.02 законна лихва за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпреде лението (08.07.2019 г.); 11 522. 66 лева възнаградителна лихва за периода 24.02.2012 г. - 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 382 .54 лева за периода от 15.06.2012 г. - 25.07.2012 г. или общо 254 508.22 лева; 57 756.20 лева за главницата по кредита; 367 674.35 лева за вземанията по договор за кредит 33/2007 г. за които е издаден изпълнителен лист от 02.10.2012 г. по ч.гр.д. № 36 219/12 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, както следва: 1 517.68 лева такса за периода 19.01.2012 г. - 25.07.2012 г. и 285 лева нотариална такса, или общо 1 802.68 лева; 285 895.93 законна лихва за периода от 26.07.2012 г. до датата на разпределението (08.07.2019 г.); 9 306.21 лева възнаградителна лихва за периода 15.04.2012 г. - 25.07.2012 г. и наказателна лихва от 482 .70 лева за периода от 15.06.2012 г. -25.07.2012 г., или общо 295 684.84 лева; 70 186.83 лева - за главницата по кредита. Твърди, че съдът неправилно е приел невъзможност да се прилага разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД. Твърдят, че са допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът не е разгледал въведените твърдения за незаконосъобразност на извършеното разпределение.

Твърдят, че в изпълнителното производство не е налице конкуренция по чл.136 от ЗЗД, а се изпълняват по две вземания към един и същ кредитор, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл.76 от ЗЗД, която предоставя възможност на длъжника да избере което от вземанията следва да се погаси изцяло. Ако не бъде възприет това съдът е следвало да се произнесе по наведения довод, че погасяването следва да се извърши по реда на чл.76, ал., изр.2 от ЗЗД. Твърди, че решението е незаконосъобразно предвид неправилното приложение на закона, изразяващо се в неприлагането на разпоредбата на чл.76 от ЗЗД. Цитира съдебна практика относно възможността за приложението на нормата, като твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.136 от ЗЗД. Твърди, че в него е уредена конкуренцията между различни кредитори към един и същ длъжник, което в случая не е налице. Цитира изводите на Софийски апелативен съд, изложени в решение № 1 203/19 г., като смята същите за правилни и законосъобразни. Ето защо моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде погасено вземането на взискателя по договор № 32/2007 г., при спазване на разпоредбите на чл.76 от ЗЗД.