Определение № 770 от 18.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 770 гр. Кюстендил, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500519 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. А. Р., в качеството на пълномощник на В. С. П., И. С. П. и Е. К. М. – ищци по гр.д.№2409/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Обжалва се Определение №940/10.10.2025 г., по силата на което съдът, на основание чл.299, ал.2 ГПК, е прекратил производството по гр.дело №2409/2022 г. по описа на ДнРС поради недопустимост на иска, по отношение на искането за делба на ПИ с идентификационен номер *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, с адрес: гр. Дупница, ***, с площ на имота: 267 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор: 754, при съседи: ***;

***; ***; ***, както и по отношение на сграда с идентификационен номер ***.

С жалбата се оспорва правилността на акта на районния съд. Поддържа се, че не е установено по безспорен начин, че имотът, делбата на който е предмет на прекратеното производство, е идентичен с този, описан в решението по гр. д. № 304/1985 г. на РС - Станке Димитров (Дупница), поради което не може да се направи извод, че въпросите за допускането и извършването на делбата на имота са разрешени със сила на пресъдено нещо, респективно предявеният иск е недопустим. Твърди се, че дори след изслушване на съдебно – техническата експертиза тези противоречия не са били изяснени. Този довод се базира на колебливостта, както я определят жалбоподателите, на експерта при отговора на въпросите за идентичността на сградите, както и относно констатираната разлика в квадратурата на поземления имот и този, изнесен на публична продан с цитираното решение от 1985 г. На следващо място се посочва, че когато делбеният имот се изнася на публична продан, съсобствеността се счита за прекратена с извършването на същата и разпределението на продажната цена между съделителите. Твърди се, че доколкото няма данни публичната продан да е осъществена, реално делба няма и съсобствеността не е прекратена. Като допълнителен аргумент се посочва, че видно от поведението им, тримата съделители по делото от 1985 г., са считали делбата за несъстояла се, тъй като част от тях са извършвали разпоредителни сделки с техните идеални части от имота след въпросната година.

1

По изложените съображения се поддържа искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на районния съд за продължаване на съдопрозиводствените действия по допускане до делба и на този поземлен имот, ведно с находящата се в него сграда.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор по жалбата от Е. М. Д., чрез пълномощника адв. Ю. С.. Въззивната частна жалба се приема за допустима и основателна, като се поддържа виждането на жалбоподателите, че доколкото публична продан за процесния имот и сгради, допуснати до делба с решението от 1985 г., не е извършвана, то образуваното към момента делбено производство досежно тези недвижими имоти е допустимо. Посочено е, че неправилно районният съд се е позовал на издаден въз основа на предходното решение изпълнителен лист, тъй като последният касаел присъдените в производството разноски. Акцентира се и на констатираното в производството различие в страните, водили делото за делба по ГД№304/1985 на РС Станке Димитров. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното определение.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Първоинстанционното производството е образувано по предявен от В. С. П., И. С. П. и Е. К. М. срещу Л. Б. И., К. П. И., Н. П. И., М.П.Д., Е. М. Д., В.Х.Б., Г.Х.Б. и Е.Х.Б., иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Цар Освободител“ № 42, с площ от 267 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор: 754, при съседи: ***; ***; ***;

***, ведно с построените в поземления имот сгради с идентификатори *** и ***.

В първото съдебно заседание ответниците Л. Б. И., К. П. И., Н. П. И. са посочили, че за процесния имот е налице влязло в сила решение за делба по гр. дело № 304/1985 г. по описа на ДнРС.

Видно от представения по делото препис от решение от 05.04.1985 г., постановено по гр. д. № 304/1985 г. по описа на РС – Ст. Димитров, е че е била допусната съдебна делба между С. П. И., К. П. И. и Ж.П.Б. на имот пл. № 754 в кв. 70 по плана на гр. Ст. Димитров с площ 253 кв. м., ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда, както и от решение от 15.05.1985 г., постановено по същото дело, с което съдът е изнесъл на публична продан имот пл. № 754 в кв. 70 по плана на гр. Ст. Димитров с площ 253 кв. м., ведно с масивна жилищна сграда, външно стълбище, навес, лятна кухня, входна врата, водопровод, канал, ограда и чешма, при първоначална цена 5830 лв. Решението от 15.05.1985 г. е влязло в законна сила на 27.05.1985 г.

От представеното удостоверение за наследници е видно, че страните са наследници по закон на С. П. И., К. П. И. и Ж.П.Б..

По делото е изслушано и прието заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, установимо от което е, че поземлен имот с идентификатор *** е идентичен с имот пл. № 754 в кв. 70 по гореописаното съдебно решение. Навесът 2 понастоящем не съществува и не е заснет в кадастралната карта. Вещото лице не е могло да идентифицира сграда № *** (по отношение на нея е оттеглено искането за допускане до делба в с.з. на 31.03.2023 г.). Сграда с идентификатор *** според вещото лице е изнесената на публична продан масивна жилищна сграда, като и през 1985 г., и понастоящем тя е на два етажа. Според вещото лице сграда с идентификатор *** не е била предмет на гр. дело № 304/1985 г. по описа на ДнРС.

При тези обстоятелства в съдебно заседание от 10.10.2025 г. е прекратил производството по делото на основание чл.299, ал.2 ГПК, поради недопустимост на иска, по отношение на искането за делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, с адрес: гр. Дупница, ул. „Цар Освободител“ №42, с площ на имота: 267 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор: 754, при съседи: ***; ***; ***;

***, както и по отношение на сграда с идентификатор ***.

За да постанови прекратителното определение районният съд е приел, че изводът на вещото лице се основава на решението по извършване на делбата, но не съответства на решението по допускане на делбата, доколкото в последното допуснатата до делба сграда е описана като паянтова жилищна сграда, каквато съществува в приложената от вещото лице извадка от недействащ регулационен план от 1978 г. Съобразил е изявлението на страната, живееща в процесния имот – К. И., че паянтовата жилищна сграда е ползвана за живеене от дядо му К. П. И.. Посочил е също така, че силата на пресъдено нещо обхваща спорното материално право, което е признато или отречено със съдебното решение и обвързани от нея са не само страните по делото, а и техните наследници и правоприемници – чл.298, ал.2 ГПК. Поради това е приел за неоснователен доводът, че в случаи на извършени след влизане в сила на решението прехвърлителни сделки съдебното решение е непротивопоставимо и съсобствениците могат да искат отново делба. Изложил е, че в конкретния случай е налице идентичност в предмета и страните на настоящото производство и на гр. дело № 304/1985 г. по описа на ДнРС. Приел е за неоснователно възражението за разминаване в площта на имот пл. № 754 в кв. 70 по плана на гр. Ст. Димитров и ПИ с идентификационен номер ***, като е отбелязал, че площта не е съществен индивидуализиращ признак на недвижимите имоти /такива са границите и съседите/. Поради това е приел за приложима разпоредбата на чл.299, ал.1 ГПК - влязлото в сила решение по гр. дело № 304/1985 г. по описа на ДнРС обвързва страните по въпроса за допускането и извършването на делбата на процесния имот, разрешен със сила на пресъдено нещо. Посочил е, че съгласно чл. 298, ал. 2 от ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците и правоприемниците на страните, т.е. страните по образуваното пред ДнРС производство са наследници по закон, респ. - правоприемници на страните по гр. дело № 304/1985 г. по описа на ДнРС.

Акцентирал е и на обстоятелството, че решение във втората фаза на делбата, с което имот е изнесен на публична продан, формира сила на пресъдено нещо за начина на прекратяване на съсобствеността и макар съсобствениците да могат доброволно да уредят отношенията си и по друг начин, е пречка за предявяване на нов иск за делба – Определение № 52 от 27.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 417/2021 г., II г. о., ГК. Формирал е обобщаващия извод, че предвид заключението на вещото лице, становището на страната, живееща в процесния имот (К. И.) и противоречието между решенията по гр. дело № 304/1985 г. по описа на ДнРС относно описанието на сградата, предмет на делба, е че по посоченото производство не е извършена делба на сграда с идентификационен номер ***., при което досежно последната производството за делба е приел за допустимо.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

Силата на пресъдено нещо обхваща спорното материално право, което е признато или 3 отречено със съдебното решение и обвързани от нея са страните по делото, техните наследници, частните им правоприемници след завеждане на делото, както и необходимите другари, дори и да не са участвали по делото, които не могат да предявяват нов иск за същото материално право, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда – чл. 298 и чл. 299 ГПК.

Съдебната делба е предвиден в закон способ за прекратяване на съсобственост.

Предмет на първата фаза на делбата е наличието на потестативното право да се иска прекратяване на съсобствеността, съществуването на което се установява с постановяване на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК. Предмет на втората фаза на делбата е начина на прекратяване на съсобствеността с оглед предвидените в закона способи. Следователно решението за извършване на съдебна делба формира сила на пресъдено нещо относно способа за прекратяване на съсобствеността между лицата и върху имотите, за които решението по допускане на делбата е формирало сила на пресъдено нещо, че са съсобствени, съответно – че са съсобственици при конкретни права. Силата на пресъдено нещо на решението по извършване на делбата не зависи от това дали с него се прекратява съсобствеността при условията на чл. 352 или чл. 353 ГПК или за прекратяване на съсобствеността са необходими последващи действия, както в хипотезата на чл. 348 ГПК, включително когато публичната продан е постановена в хипотезата на чл. 349, ал. 6, изр. второ ГПК. Следователно решение във втората фаза на делбата, с което имот е изнесен на публична продан, формира сила на пресъдено нещо за начина на прекратяване на съсобствеността и пречка за предявяване на нов иск за делба. В този смисъл сравни Определение № 52 от 27.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 417/2021 г., II г. о., ГК.

Разпечатката съдържа 32 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9653e18-6b8b-4f57-bb3f-56f7cea49483