Решение № 85 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Д. Зисова Гражданско дело № 20231100104557 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Г. Е. М., с която е предявен срещу ЗД БУЛ ИНС АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 17.03.2020 г., вследствие на което е починал Б.

Е. М. – брат на ищеца. Претендира законната лихва от 26.06.2020 г. и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 17.03.2020 г. в района на 2-ри километър на път 217, гр. Ботевград е настъпило ПТП, причинено от застрахован при ответника водач на моторно превозни средство, при което е загинал брат му – Б. Е. М., ЕГН: **********. С влязла в законна сила на 25.02.2025 г. Присъда № 42 от 01.12.2023г., постановена по н.о.х.д. № 196/2023г. по описа на Софийски окръжен съд, НО, IX състав, подсъдимият В. С. Р. е признат за виновен в това, че на 17.03.2020 г. при управление на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ******** нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Б. Е. М. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. С Решение № 346 от 11.11.2024г., постановено по ВНОХД № 684/2024г. по описа на Апелативен съд – София, НО, 7-ми състав, е потвърдена цитираната присъда. Ищецът твърди, че е бил в изключително близки отношения със своя брат, двамата са поддържали ежедневен контакт, живеели са близо един до друг, почти всяка вечер са вечеряли заедно, помагали са си и са се уважавали.

Загубил опора в живота, най-близкия си родственик и верен приятел.

Претендира обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди, законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя по чл. 380, ал. 1 от КЗ - 26.06.2020 г. и съдебно-деловодните разноски.

1

Ответникът оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, но оспорва материална легитимация на ищеца да претендира вреди от процесното произшествие – оспорва да е налице създадена особено близка връзка между починалия и ищеца и действително да са претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по времетраене нормално присъщите за родствената им връзка. Позовава се на съпричиняване на произшествието от пострадалия.

Твърди при условията на евентуалност съизвършителство от страна на друг участник в произшествието, заедно с В. С. Р. - Л. А. като водач на т.а.

„Мерцедес” с peг. № ********, застрахован със застраховка „ГО на автомобилистите” в ЗК „Лев Инс” АД.

Третото лице помагач ЗК ЛЕВ ИНС АД оспорва материална легитимация на ищеца да претендира вреди от процесното произшествие – оспорва между ищеца и починалия да е имало изключителна близост, надхвърляща обичайната за степента им на родство. Изразява становище за неоснователност на наведеното от ответника възражение за съпричиняване от пострадалия и съизвършителство от страна на застрахования водач на т.а.

Мерцедес. По същество на спора навежда възражение за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По исковете по чл.432, ал.1 КЗ:

С влязла в сила присъда № 42 от 01.12.2023г., постановено по н.о.х.д. № 196/2023г. по описа на Софийски окръжен съд, В. С. Р. е признат за виновен, в това, че на 17.03.2020 г. около 17.35 часа, на път 2-17 ПИК, в землището на гр.Ботевград, в района на втори километър, в платното за движение в посока от гр. Враца, към гр.София, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „БМВ“, модел „730ДМ с ДК № ********, с посока на движение от с. Скравена, общ. Ботевград, към гр.Ботевград, обл. София, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал.1 ЗДвП и чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП, като при избиране на скоростта си на движение превишил пределно допустимата скорост за движение извън населено място – 90 км/ч, управлявайки лекия автомобил със скорост от 130 км/ч, предприел маневра изпреварване на товарен автомобил седлови влекач м. „Мерцедес“, м.

„Акторс“ ДК№ ********, теглещ полуремарке цистерна м.“Кесборер ССК 4010 - 24“, с ДК № ********, навлизайки в крайната лява лента на пътното платно, в момент, в който там се намирал мотоциклет м.“Кавазаки", модел „Нинджа“ с ДК № ******** , управляван от Б. Е. М., извършващ също маневра изпреварване на товарния автомобил м.“Мерцедес“, м. „Акторс“, без да се убеди, че има свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване, при което настъпил сблъсък между управляваният от него лек автомобил, 2 марка „БМВ“ и мотоциклет м. „Кавазаки“, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Е. М.. С решение № 346 от 11.11.2024г., постановено по в.н.о.х.д. № 684/2024г. по описа на САС, присъдата е потвърдена.

Няма спор между страните, че към датата на процесното произшествие е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и собственика на лек автомобил „БМВ 730Д” с рег. № ********. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

От служебно изисканата справка за родствени връзки (л. 169) се установява, че ищецът Г. Е. М. и починалият Б. Е. М. са братя.

Спорен по делото е въпросът явява ли се ищецът материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на своя брат.

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС към кръга на имащите право на обезщетение се включва по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне „като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение“ за действително претърпени неимуществени вреди.

Съгласно чл.493а КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) обезщетението на увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди се определя съобразно методика, която към настоящия момент все още не е изготвена и приета. Цитираната методика следва да определи в случай на смърт както обезщетението на увредените лица към момента на смъртта – съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ (ал.3), 3 така и размера на обезщетението на друго лице, извън лицата по ал.3, „когато по изключение“ е претърпяло неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени (ал.4).

От анализа на приетото в тълкувателната практика на ВС и ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и приетите през 2018 г. разпоредби в КЗ – в чл.493а се налагат следните изводи: увредени лица, имащи право на обезщетение при смърт на пострадало лице са деца, съпруг, родители, включително осиновени и осиновители, както и лицата, които са във фактическо положение на изброените – партньор във фактическо съжителство с пострадалия, децата, отгледани от него, макар да не са осиновени, съответно – отгледалите го като родители, макар да не са му осиновители. За тези лица законодателят презюмира наличието на вреди, а тълкувателната практика на Върховния съд извежда, че обезщетение не се присъжда единствено при наличие на трайно влошени отношения. Новият момент е, че се признава по изключение право на обезщетение и за лица извън така очертания кръг, с които пострадалото лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка, и чиито продължителни болки и страдания е справедливо да бъдат обезщетени. Основният въпрос е кои са тези изключителни обстоятелства, при които лица извън най-близкия семеен кръг, придобиват „по изключение“ правото да бъдат обезщетени.

Бабата и дядото, братята и сестрите са сред най-близките родственици – от втора степен по права и съребрена линия. Обичайно за българското общество е дори и след напускане на общото семейство (формално включващо родители и деца до 18-годишна възраст) и създаване на собствени семейства, родителите да продължават да поддържат близки отношения със семейството на децата си и да помагат активно в отглеждането на внуците. Ако това обичайно за обществото ни положение се приемаше от законодателя, съответно – ВКС (като постановяващ задължителна тълкувателна практика), за достатъчно, за да обоснове понесени вреди от такова естество, които е справедливо да бъдат обезщетени, то баба, дядо, съответно – внуци, братя и сестри щяха да бъдат включени в кръга лица, за които изначално се приема, че имат право на обезщетение (съпруг, деца, родители и лицата, чиито фактически отношения ги поставят в идентично положение). След като това не е направено, то следва да се установят такива отношения между баба и внук и братя и сестри, които са изключение от обичайното, което изключение обосновава правото на обезщетение. Именно изхождайки от принципа, че селектирането на кръга от правоимащи да получат обезщетение при смърт е в защита на най-близките, които нормите на справедливостта изискват да бъдат обезвредени, съдът следва да извърши внимателен анализ на фактическите твърдения и представените доказателства, за да обоснове извод налице ли е онова изключение, което дава право на трети лица да получат обезщетение за неимуществени вреди. Такова изключение би било налице между например между братя и сестри, когато са единствените живи роднини и наследници 4 един на друг, нямат собствени семейства и живеят заедно в общо домакинство, между баба и дядо и внуци, когато поради ранна смърт или отсъствие на родителите дядото и бабата са отгледали внуците си, живеят с тях в общо домакинство и осигуряват възпитанието и образованието им, или между приятели, които поради отчуждение от биологичните си семейства, са в най-тясна връзка помежду си - споделят общ живот в едно домакинство и са си единствено семейство един за друг и т.н. Примерите не могат да бъдат изчерпателно изброени, но общият критерий за изключителност според настоящия състав е, че тези други лица, които по изключение е справедливо да бъдат обезщетени, в някаква степен са заместили обичайния най-близък кръг (деца, съпруг, родители) и са били в най-близка емоционална връзка приживе с починалия – в този случай, макар да не са дете, съпруг или родител, изключителността на тази най-близка връзка обуславя правото им да получат обезщетение. Този извод на съда се опира на обстоятелството, че съгласно постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия, а с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС тази постановка не е отменена, а е разяснено, че е възможно лица, които не са сред посочените в ПП № 4/61 г. и № 5/69 г., да са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките и тези лица е справедливо да бъдат обезщетени. По същество с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не се разширява кръгът на имащите право на обезщетение, а се признава правото на лица, извън посочените в ПП № 4/61 г. и № 5/69 г. да получат обезщетение, “когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка“ т.е. когато „най-близките на починалия“ са други лица, извън съпруг, деца, родители .