Определение № 369 от 17.11.2020, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 369

17.11.2020 г.

Окръжен съд – Разград

Град Разград

Първи въззивен граждански състав

На 17.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия М. Йорданова

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20203300500278 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 419, ал. 1 от ГПК

Постъпила е частна жалба от Д. А. К. против Разпореждане № 2782/ 17. 08. 2020 г. по ч. гр. д. № 20203330101174/ 20 г. на РРС, в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на задължението на Качаунов да заплати на кредитора „Бон Марин“ ООД гр. Варна сумата 1 000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като адвокатското възнаграждение е прекомерно и несъобразено с разпоредбите на чл. 7, ал. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли да бъде изменена заповедта за изпълнение и обезсилен изпълнителния лист за разликата над 339, 90 лв. до първоначално присъдения размер от 1 000 лв.

В писмения отговор въззиваемата страна „Бон Марин“ ООД гр. Варна излага доводи, относно законосъобразността на обжалваното разпореждане и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че адвокатското възнаграждение включва и други разходи по изготвяне на сключеното между страните споразумение, станало основание за издаване на разпореждането по чл. 418 ГПК.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по същество се явява основателна.

С обжалваното Разпореждане № 2782/ 17. 08. 2020 г. районният съд е уважил заявлението от кредитора „Бон Марин“ ООД гр. Варна за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418, ал. 1 ГПК срещу Д. А. К. за сумата 3 140 лв.

1 главница, представляваща трета вноска по споразумение от 29. 06. 2020 г., ведно със законната лихва от 14. 08. 2020 г. до окончателното й изплащане, сумата 62, 80 лв. разноски по делото и 1 000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и съдействие № 08/2020 г. от 11. 08. 2020 г., в който е договорено възнаграждение в размер на 1 000 лв. , без да съдържа отбелязване, че е платено. Към писмения отговор по настоящото дело е приложено преводно нареждане от 07. 10. 2020 г. , че същото е платено по банков път.

Минималното възнаграждение за адвокатско възнаграждение в производства за издаване на заповед за изпълнение се определя по правилата на на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с ал. 2, на базата на половината от стойностите на претендираните суми.

В случая материалният интерес е 3 140 лв. , а половината е 1 570 лв. Определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 339, 90 лв.

Процесуалният представител на заявителя е получил 1 000 лв. възнаграждение при минимално такова в размер на 339, 90 лв. Така платеното адвокатско възнаграждение за заповедното производство е прекомерно с оглед на действителната и правна сложност на случая, като се вземе предвид, че процесуалния представител на заявителя е попълнил единствено заявление по образец за образуване на заповедно производство.

В договора за правна защита и съдействие, приложен по делото, договореното възнаграждение в размер на 1 000 лв. е за процесуално представителство. Доколкото друго не е упоменато в договора, твърденията на въззиваемия, че възнаграждението е уговорено и във връзка с други разходи по изготвяне на нотариалното споразумение, не е подкрепено с доказателства.

Въз основа на изложеното, жалбата следва да бъде уважена, а обжалваното разпореждане в частта за разноските следва да бъде отменено над размера от 339, 90 лв. до първоначално присъдения размер от 1 000 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателят се дължат разноски по въззивното производство в размер на 15 лв. за заплатена държавна такса.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2782/ 17. 08. 2020 г. по ч. гр. д. № 20203330101174/ 20 г. по описа на Разградския районен съд за допускане на незабавно изпълнение в частта на присъдените в полза на заявителя „Бон Марин“ ООД гр. Варна разноски за адвокатско възнаграждение над размера от 339, 90 лева до размера на 1 000 лева, като вместо това 2 отхвърля искането за присъждане на разноски в тази част.

ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист в полза на „Бон Марин“ ООД гр. Варна против Д. А. К. в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение над размера от 339, 90 лева до размера на 1 000 лева.

ОСЪЖДА „Бон Марин“ ООД гр. Варна, ЕИК 103612886 да заплати на Д. А. К. , ЕГН ********** сумата 15 лева деловодни разноски във въззивното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3