Определение № 3740 от 04.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3740 гр. Пловдив, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Р.а Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Р.а Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502843 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв.Р. Р., пълномощник на Р. К. М., ЕГН – **********, против Определение № 424/09.09.2025г., постановено по гр.д.№ 894/2024г. по описа на Районен съд – Първомай, II гр.с., с което е изменено Решение № 105/30.05.2025 г. в частта за разноските, като е намален размера на адвокатското възнаграждение, което ответникът „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, е осъден да му заплати за процесуална защита по делото от 776,06 лв./с вкл.ДДС/ на 360 лв./с вкл.ДДС/. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се завиши размера на адвокатското възнаграждение от 360 лв./с вкл.ДДС/ на 776,06 лв./с вкл.ДДС/.

От насрещната страна „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, чрез юрк.И. Н., е депозиран писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд – Първомай е заведена искова молба от Р. К. М., чрез пълномощника адв. Р. Р., против „Аксес Файнанс“ АД, с която е предявил обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 22 от ЗПК и 1 чл. 26, ал.1, пр.2 и 3 и ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, за признаване за установено, че сключеният помежду им Договор № 11077760/03.12.2023 г. за паричен заем е недействителен, и по отношение на ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, че сключеният помежду им Договор № 11077760/03.12.2023 г. за предоставяне на гаранция е недействителен.

С постановеното Решение № 105/30.05.2025 г. е признато за установено, че Договор № 11077760/03.12.2023 г. за паричен заем, сключен между „Аксес Файнанс“ АД, от една страна като „Заемодател”, и Р. К. М., от друга страна като „Заемател“, е недействителен в отношенията между страните по договора; признато е за установено, че Договор № 11077760/03.12.2023 г. за предоставяне на гаранция, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД, от една страна като „Гарант“, и Р. К. М., от друга страна като „Потребител“, е недействителен в отношенията между страните по договора; осъдено е „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК: 207140327, да заплати на адв.Р.

Р., сумата от 776,06 лв. за адвокатско възнаграждение /с начислен ДДС/ за процесуална защита на ищеца Р. К. М., осъдено е „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, да заплати на адв.Р. Р., сумата от 508,58 лв. – адвокатско възнаграждение /с начислен ДДС/ за процесуална защита на ищеца Р. К. М..

От „Аксес Файнанс“ АД, чрез юрк.Н. е подадена Молба с вх.№ 2738/26.06.2025г. на осн. чл.248 от ГПК, за изменение на Решение № 105/30.05.2025 г. в частта за разноските с искане да бъде намалено адвокатското възнаграждение, дължимо от дружеството на ищеца от 776,06 лв. на 300 лв.

Районният съд, за да постанови атакуваното Определение №

10972/25.08.2025г., излага основни съображения, че с Решение № 105/30.05.2025 г., са уважени предявените от Р. К. М. срещу „Аксес Файнанс“ АД, и „Файненшъл България“ ЕООД, искове за прогласяване нищожността съответно на Договор № 11077760/03.12.2023 г. за паричен заем и Договор № 11077760/03.12.2023 г. за предоставяне на гаранция и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗА ответниците са осъдени да заплатят на процесуалния пълномощник на ищеца адв. Р. Р. адвокатско възнаграждение 2 съответно от 776, 06 лв. и от 508, 58 лв., с начислен ДДС. В тази насока, Районният съд мотивира, че нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА урежда правото на адвокат, оказал безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА, да бъде възмезден за положения труд от насрещната страна, ако в съответното производство същата е осъдена за разноски, като възнаграждението му се определя от съда в размер не по-нисък от заложения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (НВАР, загл. изм. ДВ, бр.

14 от 18.02.2025 г.). С оглед изхода на спора ответникът „Аксес Файнанс“ АД е отговорен по чл. 78, ал. 1 от ГПК, като от представения ДПЗС от 12.12.2024 г. е видно, че адв. Р. Р. е бил ангажиран с безвъзмездно процесуално представителство на своя доверител в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Районният съд се е позовал на Решение на СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, с което е прието тълкуване на чл.101, §1 и §2 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, §3 от ДФЕС, че - ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, §1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да я приложи по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тя не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. СЕС е посочил също, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта” по смисъла на чл. 101, §1 от ДФЕС. Районният съд се е позовал и на съдебна практика на ВКС, изразена с Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., че поради несъответствие на НВАР с правото на ЕС регламентираните с нея размери могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, който следва да ги прецени с оглед цената на предоставените услуги, вземайки предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на 3 извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. При гореописаните постановки, Районният съд е формирал правен извод, че не следва да приложи минимумите, предвидени в чл. 7, ал. 2 от НВАР. Взел е предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, искът срещу ответника „Аксес Файнанс“ АД е с цена от 3 467,20 лв., в защитата на ищеца по него са включени изготвяне на исковата молба, молба за отстраняване на нередовностите и писмена молба по хода на единственото проведено открито съдебно заседание без участие в него, поради което и е определил за адв. Р. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., а с начисляване на ДДС, общо 360 лв. съобразно §2а от Доп.разпоредби на НВАР. Съгласно приложеното извлечение от базата данни на НАП, е регистриран по ЗДДС, считано от 15.04.2025 г.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е изцяло неоснователна. Констатира се, че по делото са били проведени две съдебни заседания. Приета е съдебно-счетоводни експертиза, като към вещото лице не са постъпили въпроси от страните. По аналогични казуси вече има постановени множество на брой подобни съдебни актове в съдилищата. Ето защо, определеният краен размер от 360 лв. /с вкл.ДДС/ е приемлив, обоснован и справедлив предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените заседания и извършените процесуални действия в хода на производството.

Районният съд обосновано се е позовал на изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16и C428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), че установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C- 438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният 4 съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Относно приложението на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. съдебната практика вече наложи, че регламентираните с нея размери могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, като същите следва да бъдат прецени с оглед цената на предоставените услуги, вземайки предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. По отношение на другите гореописани доводи с частната жалба, то същите нямат пряко отношение към формирането на адвокатското възнаграждение, нито са налице доказателства за извършени допълнителни лични разходи на адвоката, свързани с делото, които с оглед правилата на чл.78 от ГПК да трябва да бъдат поети от двамата ответници по исковата молба.

Обжалваното потвърждаване. определение е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 10972/25.08.2025г., постановено по гр.д.

№ 19102/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5