Решение № 78 от 16.01.2020, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е №........ гр. Стара Загора, 16.01.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Ваня Тенева при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело

№ 3427 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 128 от КТ във вр. с чл. 245 от КТ и чл. 74 ал. 1 във вр. с чл. 75 ал. 1 от КТ за обявяване на трудов договор за недействителен и в условията на евентуалност по чл. 59 от ЗЗД .

Ищецът З.Р.З. твърди в исковата си молба, че на 02.01.2019 година започнал работа в „Маги тур”, ЕИК *********, гр. Хасково, ***, вх.А, представлявано от управителя

Георги Ангелов Петров на длъжността „шофьор“ с месечно нетно трудово възнаграждение в размер на 800 /осемстотин/ лева, пълен осемчасов работен ден и работно време от 6.10 до 17.30 часа. Било му казано, че като се изготви трудовия договор ще го повикат да го подпише. Работата му се изразявала в това: да превозва пътници /работници/ от гр. Стара Загора до ТЕЦ 2 и обратно от ТЕЦ 2 до гр. Стара Загора.

Всяка сутрин тръгвал от гр. Стара

Загора в 6.10 часа, като извозвал хората до ТЕЦ 2 и в 16.30 часа тръгвал обратно от ТЕЦ 2 до гр. Стара Загора. През останалото време бил на разположение в ТЕЦ 2. Четири месеца - до края на месец Април работил по този начин и очаквал напразно трудовия си договор. Дори проверил в НАП за вписан такъв или за внасяни му осигуровки, но установил, че нито едното, нито другото било налице, поради което след като не получил и възнаграждението си за месец април - в размер на 800 лева нетно възнаграждение и не получил сумата в размер на /200/ лева - частично нетно неизплатено трудово възнаграждение за месец март решил, че няма защо да продължава да работи в такава фирма и напуснал на 25.04.2019 година. Тъй като част от работното му време протичало в Стара Загора, предявява настоящата искова молба в Районен съд Стара Загора.

По силата на чл. 128 от КТ като насрещна престация за предоставената и ползвана от него работна сила работодателят — ответник му дължал заплащане на уговореното трудово възнаграждение.

Тъй като по своето правно естество трудовият договор бил синалагматичен, трудовото възнаграждение се дължало при изпълнение от страна на работника на своето задължение да предостави на работодателя през уговореното работно време своята трудова сила.

Твърди още, че за него и ответното дружество „Маги Тур“ ЕООД било възникнало трудово правоотношение, което съществувало през периода от 02.01.2019 г. до 24.04.2019 г. вкл., когато прекратил процесното трудово правоотношение с едностранно волеизявление на основание чл. 327, т. 2 от КТ .

Формата за действителност на трудовия договор била писмена — арг. чл. 62, ал. 1 КТ, поради което ако тя не била спазена, трудовият договор бил недействителен — арг. чл. 74, ал. 1, предл.

1 КТ. В представените от ищеца тахографски шайби било обективирано извънсъдебно признание, че бил започнал да полага труд при ответното дружество и през периода, за който претендира заплащане определено бил престирал своя труд, а именно от 01.03.2019 г. до 26.04.2019 г. - включително на длъжността „шофьор” .

Тъй като бил изпълнявал същите задължение, следвало да се приеме, че през периода от 02.04.2019 г. до 24.04.2019 г.- вкл. били уговорени последиците на трудовия договор, но поради липсата на изискуемата писмена форма през този период, не било съществувало действително трудово правоотношение. Тъй като действал добросъвестно при постигане на тези устни уговорки, респ. изпълнявал през този период точно своите задължения, следвало да намери приложение законната фикция, уредена в чл. 75, ал. 1 КТ, която предписвала, че отношенията между страните по договора, до момента на установяване на неговата недействителност, се уреждали както при действителен трудов договор. Поради това за ищецът възниквал и правния интерес да предяви иск за обявяване недействителността на този устен договор, като моли съдът да приеме за установено това обстоятелство и да приложи правилото на чл.

75, ал. 1 КТ. Ясно било, че престирал трудовата си сила, а не трудов резултат, като фактически — през този период, бил подчинен на „работодателската и дисциплинарната власт” на ответното дружество - имал установено работно време и уговорено нетно трудово възнаграждение - в размер на 800 лева.

Съгласно императивната правна норма, регламентирана в чл. 1, ал. 2 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждали само като трудови правоотношения. А работната сила представлявала съвкупността от психо-физичните качества на човека, който чрез своята деятелност, чрез използване на натрупаните знания, умения и практически опит създавала определени материални или неимуществени блага. А когато тези психо-физични качества на човешката личност били насочени към постигане на определени стопански или нематериални цели на другиго, който извличал ползите от принадената стойност на предоставената му работна сила, срещу заплащане на уговорено възнаграждение, било налице трудово правоотношение. При договора за изработка или при мандатните отношения не се предоставяла работна сила през уговореното време, а определен резултат — трудов при договора за изработка, а при договора за поръчка — извършване на правни действия за сметка на манданта (доверителя).

Следователно, правоотношението, по което бил полагал труд, е следвало да се уреди като трудово — арг. чл. 1, ал. 2 КТ, тъй като престирал през периода до сключване на трудовия договор своята работна сила като присъщо на личността психо-физично единство. А понеже трудовата сила била престирана за удовлетворяване на един признат от закона интерес на работодателя - за постигане на неговите стопански цели, при полагане на труда действал добросъвестно, поради което следвало да се приложи законната фикция, уредена в правната норма на чл. 75, ал. 1 КТ, като отношенията между страните до момента на обявяване недействителността на договора следвало да се уреждат, както при действителен трудов договор. В този смисъл била и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 251 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 255/2009 г., IV г. о., ГК, с Решение на ВКС, III г. о., № 611/19.05.2006 г. и Решение на ВКС, III г. о. № 236 от 08.05.2000 г. по гр. д. № 1199/1999 г., последиците от обявената недействителност на трудовия договор настъпвали занапред, когато работникът е действал добросъвестно - изпълнил е своята престация, а работодателят е приел изпълнението.

Ищецът твърди, че определено бил действал добросъвестно - осъществявал трудовите си функции, каквито имал като шофьор по действителен трудов договор. Работодателят приел изпълнението без възражения, съответно дължал заплащане на трудово възнаграждение.”.

Следователно, в патримониума му било породено право на трудово възнаграждение за положен труд при ответното дружество и през периода от 01.03.2019 г. до 24,04.2019 г. - вкл.

Искането е съдът да обяви недействителността на този устен договор между ищеца и „Маги тур” ЕООД, ЕИК *********, гр. Хасково, ***, вх.А, представлявано от управителя Георги Ангелов Петров, за периода 02.01.2019 година — 24.04.2019 година- вкл. , като се приеме за установено това обстоятелство и се приложи правилото на чл.75, ал.1 КТ като отношенията между страните до момента на обявяване недействителността на договора следвало да се уреждат както при действителен трудов договор и да се осъди „Маги тур” ЕООД, да заплати на ищеца сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец април, както и сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща частично неизплащане на нетното му трудово възнаграждение за месец март или в общ размер сумата от 1000 /хиляда/ лева - нетно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до изплащането им, както и да му се присъдят направените разходи в размер на 290 /двеста и деветдесет/ лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Прави се алтернативно искане съдът да разгледа уважаването на иска на основание неоснователно обогатяване, като е предложена правна квалификация по чл.55, предл.1 от ЗЗД - който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.

Във връзка с евентуалното искане ищецът твърди още, че престирал труд на ответника в нетен размер на 1000 хиляда лева за периода от месец март до месец април - вкл., с който определено бил обеднял, а той (ответникът) определено се обогатил, без да има основание за това, поради което моли съда да уважи иска алтернативно на основание неоснователно обогатяване- чл.55 , предл.1 от ЗЗД и да осъди „Маги тур” ЕООД, ЕИК *********, гр. Хасково, ***, вх.А, представлявано от управителя Георги Ангелов Петров да му заплати сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща сума, с която „Маги тур” се обогатило с престарания от ищеца труд през месец март и април, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до изплащането им, както и да му присъдите направените от мен разходи в размер на 290 /двеста и деветдесет/ лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание не се явява представител на ответното дружество, а пълномощникът на ищеца поддържа исковата молба.

След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени 14 страници със заверени копия на записи по тахошайби, като не се установи дали същите действително касаят полагания от ищеца труд като шофьор, а обсъждането им е ирелевантно за спора.

Приложено е досъдебно производство № 385 от 2019 г. по описа на Първо РУП Стара Загора, което е било образувано по сигнал на Георги Петров – управител на „Маги Тур“ ЕООД срещу ищеца по делото с твърдения, че от управлявани от ищеца автобус са отнети акумулатор, климатичен компресор и гориво. Сигналът е подаден на 02.05.2019 г. и е образувана е прокурорска преписка 1728/2019 г. С постановление за прекратяване на РП Стара Загора досъдебното производство е прекратено, като е преценено, че не е налице престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство са разпитвани управителя на ответното дружество и ищеца по настоящото дело.

В разпит от 02.05.2019г. Георги Петров признава, че ищецът е постъпил на работа в дружеството, но на „граждански договор“ и се уговорили да му се плаща на ден, като сумата да се получава в края на седмицата. З.З. управлявал автобус „Сетра“ по дестинация Ст.Загора – ТЕЦ 2 и обратно. Ангажиментът му бил да закара смяната и да върне нощната смяна в Ст. Загора. За месец април (2019г.) му дължали 520 лева възнаграждение, 200 лева остатък за месец март (2019г.) и 744 лева осигуровки.

В разпит от 07.05.2019 г. управителят на „Маги Тур“

ЕООД твърди, че е внесъл здравните осигуровки на ищеца и признава още веднъж, че му дължи 720 лева заплата, но няма да я плати, защото смята, че З. е източил от управлявания от него автобус фреона и го определя на стойност 780 лева.

От показанията на управителя на ответното дружество се установява, че същият е направил извънсъдебно признание за дължимостта на сумата от 720 лева възнаграждение на ищеца за процесния период март – април 2019 г.

По досъдебното производство е разпитан и самият ищец, който признава, че не е подписвал нито трудов договор, нито „граждански“ такъв. Искал всичко да е законно и легално т.е. да се подпише трудов договор, но от другата страна отказвали.

По делото са разпитани трима свидетели на страната на ищеца – В. М.

Дуков, Мирослав Христов Маринов и Динко Атанасов Митев.

Свидетелят

Дуков казва, че е работил на трудов договор в „Маги Тур“ ЕООД, но се наложило да постъпи в болница и З. заел неговото място във фирмата. Нарича го колега и казва, че е работил като шофьор именно при ответното дружество.

Свидетелят

Маринов познава ищеца от работата си – и той е шофьор, но в друга автобусна фирма и автобусите спирали един до друг на ТЕЦ 2. Цял ден чакали на секторите – до 16.30 часа. З. му споделил, че имал някакво подписано споразумение с ответното дружество. Потвърждава фактите от исковата молба, че ищецът превозвал хора до ТЕЦ 2 от януари до април 2019г.