Решение № 23 от 22.05.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Перник, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА В. ИВАНОВАСТОЙЧЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора Моника Люб. Цветкова като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241700600071 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по постъпили въззивни жалби от подсъдимия К. И. И., чрез неговите защитници адвокат З. Л. и адвокат Й. П. против присъда № 18 от 24.04.2023 г., постановена по НОХД № 1511/2020 г. по описа на Районен съд - Перник.

С посочената присъда, подсъдимият К. И. И. е признат за виновен в това, че на *** в *** е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – не изпълнил устни разпореждания на С.Р.М. – ст. полицай в група „Охранителна полиция“ при *** РУ - МВР гр. ***, да не нарушава нощната тишина, крещейки, че полицаите са никои, за да му казват какво да прави, както и че от утре вече може да не са на работа, като престъплението представлява опасен рецидив - извършил е същото след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК /със Споразумение № 589/23.05.2013 г. по НОХД № 800/2013 г. по описа на РС гр. Перник, влязло в сила на 23.05.2013 г., за престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години и със Споразумение № 138/11.07.2017 г.

1 по НОХД № 953/2017 г. по описа на РС гр. Дупница, влязло в сила на 11.07.2017 г., за престъпление по чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца при първоначален общ режим на изтърпяване/- престъпление по чл. 325, ал. 5, във вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.

1, б. „б“ от НК, поради го е осъдил и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да изтърпи при първоначален „строг режим“.

С присъдата подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 325 ал. 2 от НК, а именно: че деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – при задържането му на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, крещейки отправил обидни думи и заплахи спрямо полицейските органи, както и ритал с крак вратите на полицейски патрулен автомобил, пречейки на полицейския служител С.Р.М. да го качи в него и ритайки с крака го ударил в областта на дланта на дясната му ръка.

С атакуваната присъда К. И. е признат за невиновен в това, че на *** в *** по непредпазливост, чрез нанасяне на удар с крак в областта на дланта на дясната ръка, е причинил средна телесна повреда на С.Р.М. - ст. полицай в група „Охранителна полиция“ при ***РУМВР гр. ***, изразяваща се в изкълчване на палеца на дясна ръка, разкъсване на колатералния вътрешен междуставен лигамент на палеца на дясна ръка и подкожен хематом, довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за период от време деветдесет дни – престъпление по чл. 133, прдл. II-ро, във вр. с чл. 129, ал. 2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан напълно по повдигнатото обвинение.

Във въззивната жалба и допълнителното писмено изложение към нея, депозирана от подсъдимия И., чрез адвокат Л. се развиват оплаквания за това, че присъдата в осъдителната й част е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, постановена при пълно игнориране на събрания и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал. Твърди се, че в мотивите на решаващия съд липсва пълен и прецизен анализ на всички налични по делото доказателства. Допълва се, че липсва отговор на значителна част от направените възражения. В продължение се сочи, че в мотивите си първата инстанция обсъжда отделни доказателства частично и то в насока обслужваща обвинителната теза. Неясни според защитата остават доводите за кредитиране на опорочени доказателствени средства, свързани с действия по разследването, които намира за категорично компроментирани от разпита на поемните лица и водят до сериозна критика към обективността, безпристрастността и истинността в действията на разследващия полицай. Въз основа на изложените съображения се моли съда да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

Във въззивната жалба на адвокат П. и допълнителното писмено изложение към нея се излагат аргументи, че подсъдимият не е реализирал фактическия състав на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК. Навеждат се твърдения, че при евентуално извършените от К. И. И. неправомерни действия е следвало да му бъде наложена глоба по административнонаказателен ред. На следващо място се отбелязва факта, че действията по разследването са възложени на разследващи полицаи от ***РУ – Перник /същото районно управление, в което работят полицаи и свидетели по настоящото дело, които твърдят, че са пострадали от действията на подсъдимия/, което намира за 2 достатъчно основание да се приеме, че досъдебното производство е опорочено и не съответства на заложените в ЕСПЧ стандарти за независимо разследване. По изложените аргументи се моли съда да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

Районна прокуратура Перник не е подала възражение срещу подадените въззивни жалби.

Пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Перник намира жалбата за неоснователна. Счита първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна. Сочи, че по делото са събрани всички относими към случая доказателства. Намира определеното наказание за справедливо определено, с оглед на което предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия - адвокат Л., моли съда въззивната жалба да бъде уважена. Сочи постановената от първата инстанция присъда в нейната осъдителна част за неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Излага съображения, че както в досъдебната фаза, така и в съдебната са допуснати множество както отстраними, така и неотстраними процесуални нарушения. Като съществено неотстранимо нарушение сочи, че разследването е проведено от разследващ полицай от районното управление, в което се намират голяма част от свидетелите. На следващо място се акцентира върху обстоятелството, че по делото като доказателство е приложен запис, от който ставало ясно, че подсъдимият не е изричал инкриминираните реплики по отношение на полицейските служители. Отбелязва, че първоинстанционният съд не е уважил направеното от защитата възражение, че досъдебното производство е било спряно от прокурора, за да бъде възобновено административно наказателно производство. Моли присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан изцяло.

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият поддържа казаното от неговия защитник. Заявява, че невинен и моли да бъде оправдан.

Окръжен съд Перник, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съгласно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

На първо място настоящият състав на съда намира, че преди да пристъпи към разглеждане на делото по същество, следва да даде отговор на изтъкнатите от защитата на подсъдимия доводи за допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд при разглеждане на делото и конкретно - за наличие на съществени такива по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК.

В тази връзка съдът счита, че правата на подсъдимия не са нарушени, атакуваната присъда е постановена от законен състав, като не съществуват данни тайната на съвещанието да е била нарушена при постановяването й.

За неоснователни съдът намира и възраженията, свързани с доказателствената дейност и пълнотата на мотивите на съдебния акт. Крайният съдебен акт е постановен след събиране на относимите доказателства, като решаващият съд е направил самостоятелен анализ на доказателствените източници, въз основа на което е достигнал до своите изводи, спазвайки разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК.

Настоящият състав счита, че доказателственият материал е обсъден съобразно изискванията на чл. 13 НПК и чл. 14 НПК и не е тълкуван превратно.

3

По отношение на изтъкнатия от защитата довод, че разследването в досъдебното производство е извършено от разследващ полицай от ***РУМВР гр. ***, в което районно управление към датата на процесното събитие са работели и част от полицейските служители, отзовали се по сигнала за нарушаване на нощната тишина от посетителите на ресторант „***“ в *** защитата се аргументира с факта, че част от тези полицаи са били конституирани като пострадали лица в досъдебната фаза на производството, както и че са разпитвани като свидетели от свой колега. Тук следва да се отбележи, че това са обстоятелства, които биха могли да бъдат отнесени към разпоредбата на чл. 29, ал. 2 НПК. За разлика от формалните предпоставки, посочени в ал. 1 на същия текст, при наличие на които правоприлагащият орган е длъжен да се отведе, то по чл. 29, ал. 2 НПК това зависи от субективното отношение на същия в зависимост от характера на самите предпоставки. В случая разследващият полицай е счел, че работата в едно учреждение не е от такова естество, че да повлияе на професионалната му преценка, поради което не е предприел действия да се самоотведе. На следващо място следва да се отбележи, че полицейските служители, извършили проверката, и разследващият полицай работят в различни структури и на различно подчинение. Същите не се намират в служебна или в каквато и да е друга взаимовръзка или зависимост. Настоящата инстанция с оглед наличните по делото материали, намира, че разследването е проведено обективно, като на основание чл.

107, ал. 3 НПК разследващият полицай е приобщил не само показанията на полицейските служители, а е събрал и сочените от обвиняемия доказателства.

Съдебната фаза е централна в наказателния процес и недостатъците на следствената дейност в досъдебното производство се преодоляват чрез надлежното повтаряне пред съда, както е сторено и в случая. Те не са и не могат да бъдат абсолютно основание за отменяне на присъда и връщане на делото за ново разследване.

Следващ довод, изложен от защитата е, че наказателното производство не е било възобновено с изричен акт на прокурора, след като веднъж е било спряно. В досъдебната му фаза, наказателното производство е било спряно на 28.02.2020 г. на осн. чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК, тъй като за същото деяние е установено приключило административнонаказателно производство. С решение на Административен съд – гр.

Перник от 16.06.2020 г., постановено по КАНД № 253/2020 г. е отменено влязлото в сила наказателно постановление № 22 от 14.06.2018 г. на началника на II РУМВР гр.

Перник за същото деяние и е прекратено административно-наказателното производство. С постановяването на решението от административния съд са отпаднали пречките за продължаване на наказателното производство, като без значение е факта, че наблюдаващият прокурор е внесъл обвинителен акт в съда на 15.09.2020 г. без да постанови формално разпореждане за възобновяване. Тук следва да се отбележи, че след спирането и преди внасянето на обвинителния акт, с което действие е възобновено наказателното производство, не са извършени никакви други процесуално- следствени действия, поради което не са били ограничени каквито и да било права на подсъдимия.

Въз основа на горните съображения, настоящият състав на съда намира, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушения по чл. 348, ал. 3 НПК и не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 335, ал. 2 НПК. Делото следва да бъде разгледано от въззивния съд по същество.