Решение № 13 от 13.01.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

...... гр. С., 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20242230201351 по описа за 2024 година Производството е образувано по повод жалба от С. В. Г. с ЕГН ********** с адрес в гр. С., ж.к.“Р.“ ........., чрез пълномощника си адв.И. И. от АК-Б., против НП № 143 от 25.06.2024 год., издадено от Началник РУ на ОД на МВР – С., с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и с процесуалния си представител, подържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено по изложени в жалбата и съдебно заседание съображения, като цитира практика на ЕСПЧ. Претендира направени по делото разноски за един адвокат.

Административнонаказващият орган, не се представлява в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт К., с което моли съда да постанови решение, с което да потвърди като законосъобразно обжалваното наказателно постановление при евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 08.06.2024 год. бил съставен АУАН №143 с бл. № 0541538 против жалбоподателя за това, че на 08.06.2024 год. около 16,05 часа в гр. С., на ул. „........” пред ......, след надлежно съставен писмен протокол за предупреждение от 08.06.2024 год. в 15,45часа и отдадено устно полицейско разпореждане, изразяващо се в това да не нанася психически и физически тормоз, да не влиза във физическа саморазправа и да не отправя обидни думи и заплахи за физическа саморазправа. Същия не изпълнява и продължава действията си и отправя обидни думи спрямо лицето М.С.Щ. с ЕГН:........., като я нарича „Курва“ с което съзнателно пречи на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, а именно охрана на обществения ред по ЗМВР. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на акта и писмени такива в допълнителния 7-дневен срок. Актът е предявен на нарушителя на 08.06.2024 год. за запознаване със съдържанието му, като при отказ от негова страна да подпише акта и разписката това е било удостоверено с подписа на един свидетел, имената и точния адрес на който са отбелязани в акта.

На 08.06.2024 год. в докладна записка до Началник РУ – С. актосъставителя А. С. изложил, че на 08.06.2024 год. изпълнявайки ППД съвместно с А.С. и Ж. Д. въз основа на получен от ОДЧ сигнал за скандал на ул.“........“... на място установили лицето С. Г. което във видимо нетрезво съС.ие отправя обидни думи и влиза в саморазправа с подалата сигнала М.Щ.. На същия е разпоредено могократно да преустанови действията си, както и че ако продължи саморазправата ще бъде задържан за срок до 24часа. След като лицето е продължило саморазправата със Щ. и същевременно я е нарекло „Курва“ е задържано за срок от 24часа след което е приведено в ПЗЛ РУ –С.. На лицето е съставен АУАН по ЗМВР. Въз основа на акта било издадено процесното НП № 143 от 25.06.2024 год. на Началник РУ на ОД на МВР – С., с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. В обстоятелствената част на НП било отразено, че случаят не е маловажен, поради което не са налице предпоставките за прилагане хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено на жалбоподателя на 22.10.2024 год. срещу разписка.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Въз основа на нея направи следните правни изводи:

2

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Съдът констатира нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, трябва да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.

В конкретния случай в обстоятелствената част на АУАН и на НП е описана една и съща фактическа обстановка, като нарушението е посочено, че се изразява в неизпълнение на устно полицейско разпореждане изразяващо се в това жалбоподателят да не нанася психически и физически тормоз, да не влиза във физическа саморазправа и да не отправя обидни думи и заплахи за физическа саморазправа, като същия не изпълнява и продължава действията си и отправя обидни думи спрямо лицето М.С.Щ. с ЕГН:........., като я нарича „Курва“. С действията си съзнателно пречи на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, което е квалифицирано като нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.

Следователно в АУАН и в НП са описани две различни нарушения. Разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР предвижда, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

За неизпълнението на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление са налага административно наказание на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Неизпълнението на полицейско разпореждане и противозаконното пречене на органа на МВР са различни административни нарушения, за които е предвидена различна административнонаказателна отговорност.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се налага отделно административно наказание. След като административнонаказващият орган е описал в обстоятелствената част на НП две нарушения, за които е наложил едно административно наказание, е ограничил правото на защита на жалбоподателя, тъй като е лишен от възможността да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност – дали за това, че не е изпълнил полицейско разпореждане или за това, че е пречил на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба.

Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

Освен това следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.1 от ЗМВР се ангажира административнонаказателната отговорност на лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, ако извършеното не съставлява престъпление. Следователно за да се ангажира административнонаказателната отговорност за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР е необходимо деецът да извърши активни действия, с които да противодейства на полицейските служители. В настоящия случай посоченото в АУАН и в НП, че жалбоподателят с действията си съзнателно е пречил на полицейските органи да изпълнят задълженията не се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства. В своите показания актосъставителят и свидетелят по акта твърдят, че жалбоподателят не изпълнил устните им разпореждания да си тръгне и да не саморазправя, както и да отправя обидни думи към М.С.Щ.. Като остава неясно остава с кои свои действия жалбоподателя е съзнателно пречил на полицейските органи да изпълнят задълженията си и на кои точно задължения е попречил изпълнението. От събраните по делото гласни доказателства се 4 установи единствено че жалбоподателя е неизпълнил устно полицейско разпореждане за което обаче нарушение следващо да се подведе под нормата на чл.257 от ЗМВР не му е повдигнато административнонаказателно обвинение.

Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателно и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени разноски, като съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие същите са в размер на 400,00 лева.

От друга страна с оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. (В този смисъл Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 75/2024 г.).

Следователно дължимото адвокатско възнаграждение, при направено 5 възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да се определи съобразно фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай се определя от предмета на делото – защита по въззивна жалба против НП за наложена глоба от 500 лв., поради което адвокатско възнаграждение в претендирания размер явно не съответства на материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото. С оглед на това и при незадължителен за съда и страните минимален размер от 400 лева по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., но при съобразяване, че се касае за адвокатска защита изразена в изготвяне и подаване на жалба и явяване в едно с.з. по делото, настоящият състав намира, че възнаграждението е прекомерно по см. на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 5 за горницата над 300 лева до 400 лева.