Решение № 5605 от 30.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 6515/2024
- Вид
- Решение № 5605
- Подписан
- 30.12.2024
- В сила
- 07.02.2025
- Състав
- ЛОРА МИТКОВА МИТАНКИНА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 452, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 3, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4, изр. първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 5605 гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20241110206515 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. С. Б. срещу наказателно постановление/НП/ № 24-4332-005225/15.03.2024г., издадено от началник сектор, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното наказателно постановление, като се оспорва системността на нарушението. Изтъква се, че електронните фишове са връчени едва на 24.04.2023г. Оспорва се изправността на техническото средство. Моли се за отмяна на НП и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. П., която моли за уважаване на жалбата. Счита, че НП е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира, че в НП отсъства информация относно конкретните нарушения, обуславящи системност на нарушението. Счита, че нарушението не е системно по смисъла на закона.
1
Моли за уважаване на жалбата и за присъждане на разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. М, която моли жалбата да бъде оставена без уважение. Изтъква, че фишовете били серия К и лицето много добре знаело, че са за превишаване на скоростта. Серията и номерът на фиша се отбелязвали автоматично. Моли за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.12.2023г. около 20.28 часа жалбоподателят И. С. Б. управлявал собствения си лек автомобил “Фолксваген Кадди“ с ДК № в гр. София по бул.
„Ген. Данаил Николаев“ с посока на движение от пл. „Сточна гара“ към ул.
„Злетово“. Управляваният от жалбоподателя лек автомобил до бл. 18 се движел със скорост 82 км/ч/ /измерена скорост 85 км/ч/ при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място. Скоростта на лекия автомобил била установена с видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации Cordon M-2 с номер MD-1193, записваща и заснемащо скорост, дата, час и регистрационен номер на автомобила.
Видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации Cordon M-2 е одобрен тип средство за измерване и техническото средство с номер MD-1193 успешно е преминало последваща проверка на 14.03.2023г., отразено в протокол № 019-СГ-ИСИС/14.03.2023г.
Автоматизираното техническо средство Cordon M-2 с номер MD-1193 на 18.12.2023г. за времето от 19.30 до 21.30 часа било разположено в гр.
София, на бул. „Ген. Данаил Николаев“ до блок 18 с посока на контролираните МПС от пл. „Сточна гара“ към ул. „Злетово“/в двете посоки/.
На 1.03.2024г. И. С. Б. подписал декларация по чл. 188 ЗДвП, в която декларирал, че на 18.12.2023г. около 20.28 часа той е управлявал л.а.
“Фолксваген Кадди” с ДК № .
На 01.03.2024г. свидетелката ДЧ съставила на И. С. Б. АУАН № 0619528/01.03.24г. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, който бил предявен за подпис на жалбоподателя и той го подписал, като не вписал възражения.
2
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено от началник сектор, отдел „ПП”-СДВР атакуваното наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като са му наложени административни наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП.
С електронен фиш серия К № 7348110, връчен на 24.04.2023г. и влязъл в сила на 09.05.23г., И. Б. е санкциониран с глоба 500 лева на основание чл. 182, ал. 3, т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
С електронен фиш серия К № 7348160, връчен на 24.04.2023г. и влязъл в сила на 09.05.23г., И. Б. е санкциониран с глоба 500 лева на основание чл. 182, ал. 3, т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства – АУАН № 0619528/1.03.24г., декларация по чл. 188 ЗДвП, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка № 019-СГ-ИСИС/14.03.23г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство, ежедневна форма на отчет, справка картон на водача, електронен фиш серия К № 7348110, електронен фиш серия К № 7348160, заповед № 8121к-13318/28.10.19г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 513з-6600/16.09.15г., гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. Д Ч, и веществените доказателствени средства – снимка с данни за отчетени стойности на 18.12.23г. на мобилна система за видеоконтрол с № 1193, снимка на позиционираното техническо средство.
Гореизборените гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа обстановка. Съдът се довери на показанията на свидетелката, чиито показания установяват фактите от значение по делото, и се намират в синхрон с писмените доказателства по делото и приобщените веществени доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН от 3 компетентни органи и съдържат всички изискуеми от закона реквизити съгласно разпоредбите на чл. 452, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, очертаващи с необходимата степен на конкретизация обстоятелствата по извършеното нарушение, обусловили санкционирането на нарушителя по административен ред. Налице е съответствие между словесното описание и цифровата квалификация на нарушението в АУАН и НП — чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Мястото на извършване на нарушението е коректно посочено и кореспондира на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, и обстоятелствата относно извършването му са ясно и конкретно описани. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. първо ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. По аргумент за противното, когато за съответното нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава АУАН, съответно наказателно постановление, както в случая.
С оглед горното съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя или да са опорочили процедурата по издаване на АУАН и НП, с което да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.
По отношение материалноправната законосъобразност на наказателното постановление съдът констатира следното:
Видно от приобщената декларация по чл. 188 ЗДвП жалбоподателят И.
С. Б. е декларирал, че именно той на 18.12.2023г. около 20.28 часа е управлявал л.а. “Фолксваген Кадди” с ДК № .
Поради това съдът прие за доказано, че на 18.12.2023 г. около 20.28 часа в гр. София по бул. „Ген. Данаил Николаев“ с посока на движение от пл. „Сточна гара“ към ул. „Злетово“ л.а.
“Фолксваген Кадди” с ДК № е бил управляван от жалбоподателя И. Б..
Следователно и административнонаказателната му отговорност е правилно ангажирана.
4
Осъществен от обективна и субективна страна е съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство водачът да не превишава максимално допустимата скорост от 50 км/ч за движение на леки автомобили в населено място. Движейки се на посоченото в АУАН и НП място и време със скорост от 82 км/ч. /след приспаднат толеранс/, водачът е нарушил забраната на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, превишавайки разрешената скорост с 32 км/ч.
Нарушението е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената за населено място, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и последиците му, а именно че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но същият е целял настъпването им.
По отношение инкриминираната системност на извършване на нарушението съдът прецени следното:
Според легалната дефиниция на пар. 6, т. 62 от ДР на ЗДвП "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
Съобразно приложената от АНО санкционна норма на чл. 182, ал. 5 ЗдвП когато нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
При дадената от закона легална дефиниция на системността настоящият съдебен състав намира, че санкцията по чл. 182, ал. 5 ЗДвП е приложима единствено в случай, че водачът е извършил три или повече нарушения по ал.
1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 на чл. 182 ЗДвП в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който е наложено наказание отново за такова нарушение.
Тоест законодателната воля е да бъдат санкционирани значително по-строго водачи, които извършват нарушения по чл. 21 ЗДвП при по-съществено превишаване на разрешената скорост на движение, при това системно, а не всички такива нарушения. При извод в противен смисъл не би намерил 5 логично обяснение фактът, че законодателят е посочил в нормата на чл. 182, ал. 5 ЗдвП при това изчерпателно, категорията нарушения, при които водачът подлежи на санкциониране в условията на системност.
Предвид това според настоящия съдебен състав при санкциониране за системност не следва да бъдат вземани предвид нарушения, различни от тези по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 на чл. 182 ЗДвП, независимо от това, дали са три или повече в едногодишния срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя е наложено наказание за такова нарушение.
Следователно, за да бъде санкциониран И. Б. по реда на чл. 182, ал. 5 ЗДвП, следва към датата на процесното нарушение - 18.12.2023 г., да е бил наказван три или повече пъти с влезли в сила наказателни постановления или електронни фишове за нарушения по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 на чл. 182 ЗДвП, и първият от тези актове да е влязъл в сила не по-рано от 18.12.2022 г.
Доколкото и двата посочени в обжалваното НП електронни фиша са влезли в сила на 09.05.2023г., и процесното нарушение е първо, извършено след тази дата, то се явява осъществено в условията на повторност, а не на системност по смисъла на пар. 6, т. 62 от ДР на ЗДвП.
В случая обаче в обжалваното наказателно постановление повторността не е въведена като факт, респективно не е описано и от какво се обуславя - на коя дата, какво нарушение е било извършено и каква санкция е била наложена за него. Предвид това съдът не може да въведе съответната квалификация за първи път със съдебното решение, доколкото би представлявало процесуално нарушение, тъй като нарушителят не е бил запознат с тези факти и не се е защитавал по тях.